За закона за хазарта, надценката на хляба и удобството, наречено "преходни и заключителни разпоредби" Снимка: © ДПС

От 1 юли влиза в сила таван на търговската надценка от 15% за три вида хляб - бял, "Добруджа" и типов.

Промените в закона за ДДС бяха одобрени тихомълком чрез познатата спорна практика през преходните и заключителни разпоредби на друг закон, който няма нищо общо с хляба - Закона за хазарта.

Текстовете бяха гласувани в последния редовен пленарен ден на 49-ото Народно събрание и освен начина, по който беше разписана, фиксираната надценка отваря още няколко проблема.

От една страна, в условията на пазарна икономика, държавата се намесва с лимит на надценката, която частни търговци могат да налагат, от друга - не им дава достатъчно време, за да се подготвят. От трета страна - това може да доведе до изчезване от рафтовете на артикулите с фиксирана надценка, което е в ущърб на потребителите.

Дни преди поправката да влезе в сила, търговците са в неведение как да прилагат въпросната надцека от 15%, която държавата фиксира.

Те все още нямат отговор на въпроса дали таванът се прилага според състава или според етикета на хляба, нито коя институция и как ще контролира спазването на мярката, нито какви са санкциите за нарушителите.

Фиксираната търговска надценка в продажната цена на хляба беше въведена през преходните и заключителни разпоредби на... Закона за хазарта. Там депутатите записаха две промени в Закона за ДДС:

  • Преференцията за 0% ДДС на хляба и брашното беше удължена с още шест месеца до 31 декември 2024 г.
  • Забранено беше да се формира повече от 15% надценка между цената на производителите на хляб и крайното потребление. Според записаното мярката важи до 31 декември 2024 година.

Предложението дойде от депутата от ДПС Йордан Цонев, който го аргументира с думите: "производителите ни уведомиха, че 60% от продажната цена на хляба е други разходи – транспортни и търговски, а 40% е себестойността на хляба".

По предложение на Десислава Танева (ГЕРБ) беше направено уточнение, че лимитът ще важи само за най-масовите видове хляб - бял, типов и "Добруджа".

Текстовете бяха приети с гласове от всички партии с изключение на ПП-ДБ, които масово гласуваха "въздържали се".

"Фините настройки" на мярката бяха завещани на 50-ото Народно събрание, а на Министерството на финансите беше възложено да направи анализ за ефекта от мярката и дали фиксираната надценка е адекватна, или трябва да бъде увеличена.

От финансовото министерство обясниха за "Булевард България", че към 20 юни по анализа все още се работи и няма как да отговорят на въпросите ни за ефекта от мярката. Уточниха, че документът ще бъде внесен в Народното събрание преди 1 юли, каквото е изискването.

След медийната истерия около забраната за тв реклама на хазарт, към днешна дата изглежда дори вносителят на предложения таван на надценката на хляба Йордан Цонев вече мисли за друго. Той отказа да коментира темата с аргумента, че в "момента се занимава с различни теми" и вероятно е така - Цонев е зам.-председател на 50-ото НС, където по всичко изглежда - практиката закони да вървят отзад напред ще продължи.

Поправките в Закона за ДДС през Закона за хазарта са поредният случай, в който промени се правят тихомълком през преходни и заключителни разпоредби, без предварителна оценка за въздействие и без обществено обсъждане със заинтересованите страни.

Още през 2001 г. в сп. „Съвременно право“, проф. Огнян Герджиков подчертава, че "една от язвите на законодателството е, че в закони с един предмет, в преходни и заключителни разпоредби се уреждат съвършено други въпроси /……/ Това е нещо абсолютно неприемливо и недопустимо, но е масова практика, което изключително много затруднява правораздаването, затруднява всички юристи, които практикуват, които си служат с тези закони и трябва да ги прилагат".

Практиката става особено популярна по време на управленията на ГЕРБ.

Макар че редица учени определят като опасна тенденцията, която налага „законът да се чете отзад напред“, от доклада на Националния център за парламентарни изследвания за законодателната дейност на 44-ото Народно събрание става ясно, че 35% от предлаганите законодателни инициативи, внесени за разглеждане в 43-ото Народно събрание, са предвиждали промени в други закони, а през осемте парламентарни сесии на 44-ото Народно събрание (тогава на власт е последният кабинет "Борисов") този дял е нараснал с 2% и вече е 37%.

Още тогава Съюзът на юристите отбелязва, че в края на мандата на 44-ото Народно събрание - парламент с най-ниско обществено доверие (7,6% след промените от 1989 г.) не само не прекратява, но продължава и разширява отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби.

"Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред," написаха тогава юристите.

Макар в следващите изследвания за законодателната дейност на парламента тази практика да не е посочена като акцент, тя не е преустановена, а през 2022 година Съюзът на юристите в България изпраща остро критично писмо до председателя на 47-мо Народно събрание заради поредния подобен случай - измененията в десетки закони чрез заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г.

Когато депутатите приемат промените в закон чрез преходни и заключителни разпоредби в друг закон, те на практика пропускат ключови стъпки от законодателната дейност - не се прави предварителна оценка на въздействието и не се провежда съгласуване със заинтересованите страни. Всичко това противоречи на правилника за работа на НС.

Примерите за подобни промени са десетки - през 2020 г. Народното събрание изненада бизнеса, като окончателно прие разпоредби, според които апартаментите и стаите за гости, които се отдават краткосрочно под наем, ще плащат туристически данък на общините.

Правилото се отнася и за имотите, отдавани чрез онлайн платформи като Airbnb, Booking и др. Решението се прокарва чрез преходните и заключителни разпоредби на друг закон, в случая - за независимия финансов одит, с който се изменя и Законът за местните данъци и такси.

През 2021 година през Закона за извънредното положение, приет заради пандемията от COVID-19, управляващите продължават да променят други 8 действащи закона. Бюджетната комисия, начело на която тогава е Менда Стоянова (ГЕРБ), обсъжда предложения за промени в извънредния закон, които включват поправки в Закона за хазарта, Закона за ДДС, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за националната стандартизация, Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Закона за семейните помощи за деца, Закона за социалните услуги и Закона за държавния бюджет за 2021 г.

Практиката продължава и в 49-ото Народно събрание, когато депутатите набързо приеха промени в Закона за опазване на околната среда, които променят срокове, свързани със съдебното производство, и дават възможност за продажба на имоти на държавни предприятия на занижени цени. Те станаха факт чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите. Депутатите от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) възразиха, но предложението им беше отхвърлено. Чак когато президентът наложи вето, поправките бяха отменени.

Този подход продължи до последния работен ден на 49-ия парламент, когато през преходните и заключителни разпоредби в Закона за хазарта бяха направени и промените в Закона за ДДС.

Още тогава Сдружението за модерна търговия, където членуват почти всички големи търговски вериги, предупреди, че мярката изкривява конкуренцията и дори призова президента Румен Радев да наложи вето върху текстовете. Това така и не се случи.

Председателят на сдлужението Николай Вълканов припомни по bTV, че в една пазарна икономика не би трябвало да има фиксирани надценки.

"Надценки означава разходи, това не е печалба. Всяка компания има различни разходи - една може да работи с директен доставчик, друга с дистрибутор, трета с централен склад - това е различен разход.", допълни Вълканов и припомни, че през 2019 година подобен опит за таван на надценката на продуктите от малката потребителска кошница получи негативен отговор и от Министерството на икономиката, и от Комисията за защита на конкуренцията. Единствено свободната конкуренция може да доведе до най-ниски цени и "всяко ограничение на конкуренцията между търговските играчи би могло да бъде в ущърб на потребителя", казва той.

Според Сдружението за модерна търговия фиксирането на надценка от 15% на трите вида хляб - бял, "Добруджа" и типов, може да доведе до изчезване на част от тези продукти от рафтовете в магазините.

"Налагането на надценка, която не е съобразена с динамиката в икономическата среда и различните бизнес модели, може да бъде достатъчна за един търговец, но да не бъде за друг - и той да потърси варианти да се освободи от определен тип артикули. Това е възможно да доведе до изкривяване освен на конкуренцията, и на потреблението, а впоследствие и на производството," коментира Вълканов.

По думите му българският пазар е изключително конкурентен и цената на хляба е "възможно най-ниската, която може да се предложи между търсенето, предлагането и конкуренцията между търговците".

На фона на промяната в търсенето и все по-голямото потребление на здравословни алтернативи като пълнозърнест хляб или хляб с квас, не е ясно как точно са избрани трите вида хляб с лимит на търговската надценка.

Десет дни преди влизането на мярката в сила не се знае нито как ще се контролират търговците дали спазват новата мярка или не, нито дали търговците трябва фиксират надценката върху хляба според състава или според етикета на артикулите, нито каква ще бъде санкцията за нарушителите.

Изречението за таван на надценката от 15% беше гласувано с уговорката, че ако анализът на Министерството на финансите покаже друг адекватен размер, тя ще бъде коригирана.

За целта обаче отново ще трбява да се правят поправки в закона, а през това време пряко засегнатите от лимита в надценката продължават да гадаят как ще трябва да изчисляват цените само след десетина дни.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Евакуираха дом за възрастни хора заради пожарите в ямболското село Воден

Пожарникари и доброволци продължават борбата с пожарите

17:43 - 17.07.2024
Политика

Първи тест за евродепутатите от България. Кой как гласува в резолюцията за Украйна?

Пълна промяна при Елена Йончева, БСП отказа да гласува помощ за Киев

17:21 - 17.07.2024