Снимка на деня: Прокуратурата и УниБИТ се събраха пред паметника на Удроу Уилсън Снимка: © ПРБ

България е една от малкото държави по света (ако не и единствена), която може да се похвали с не един, а два паметника на американския президент Удроу Уилсън (1913-1919) - нобелов лауреат за мир, идеолог на бъдещата ООН и държавникът, който съдейства да не се отнемат повече територии от България, отколкото са заложени в Ньойския договор след края на Първата световна война.

Бюст на Уилсън има в комплекса "Свети Влас" на братя Диневи и е издигнат по тяхна инициатива преди години. Вторият беше открит на 16 септември по идея на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България - двете най-големи професионални обединения на служителите в държавното обвинение.

Откриването на паметника на Уилсън се превърна в забележителна сбирка заради рядката комбинация от гости.

В градината на Регионалния исторически музей в София се събраха главният прокурор Иван Гешев, двама от заместниците му Борислав Сарафов и Десислава Пиронева, председателят на ВАС Георги Чолаков, председателстващият ВСС Боян Магдалинчев, наред с Георги Първанов - президент на България от 2002 до 2012, бившия ректор на УниБИТ проф. Стоян Денчев, и др.

Бившият съдебен кадровик и председател на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, който също беше част от присъстващите, обяснява пред в. "Труд" причините за интереса на прокурорската гилдия към паметта на Удроу Уилсън.

"Следователите и прокурорите от моето поколение сме силно привързани към историята на България. За нас думите „Родина“ и „Отечество“ все още имат огромно значение. Надяваме се, че опитът на неолибералния глобализъм да отрече значението на националната държава, няма да успее.

Между професиите на следователя и историка има една изключителна прилика и това е задължението им да разкриват обективната истина, т. е. да установяват фактите такива, каквито са се случили", казва още Тодоров.

Сходна риторика се среща и в туита на главния прокурор Иван Гешев по повод събитието:

От интервюто на Тодоров става ясно още, че инциативният комитет за паметника е подкрепен от историци като Георги Марков и Андрей Пантев, от ръководствата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и УниБИТ, председателя на Нотариалната камара Красимир Анадолиев, председателя на синдиката на българските учители Янка Такева, бившия шеф на ВВС и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов, бившия депутат и бивш правен съветник на Румен Радев Борислав Цеков, члена на Изпълкома на БФС Михаил Касабов и други личности - от вдовицата на Гунди до началника на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски.

Идеята се е родила още миналата година, когато се навършиха 101 г. от подписването на Ньойския договор, но до реализирането се стига сега - пет месеца след като СОС е разрешил поставянето на паметника.

И докато прокуратурата и следствието отдаваха чест на покойния американски президент, Европейската комисия трябваше да дава обяснения пред евродепутатите защо се стигна дотам, че Брюксел наблюдава правосъдната реформа в България от 14 години, но се наложи САЩ да налагат санкции за корупция срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Хърватският президент скочи в собствения си капан. Получи забрана да е премиер

Зоран Миланович отказа да напусне поста си, за да участва в кампанията

16:47 - 19.04.2024