Съвременното изкуство – провокация и инвестиция – Sofia Art Fair

За мнозина от нас червената точка е белег на нещо грешно, някакъв вид санкция. И макар това да е така в повечето случаи, в изкуството е малко по-различно.

Суни Данаджъ (Фондация “София диша”) и Радослав Механджийски (Art & Culture Today) напомнят, че именно червената точка се слага на всяка творба от галериите и изложенията, когато вече е купена. Белег за това, че творбата, която гледате, е била оценена високо от някого и вече има нов собственик.Няма да е пресилено, ако кажем, че в България имаме нужда от повече такива червени точки. Не само защото пазарът на съвременно изкуство е слабо развит, но и защото у нас все още няма перманентна колекция за такова, а галериите и до днес нямат собствена организация или съюз, който да ги обединява.

Инвестицията в изкуство всъщност може да бъде изключително устойчива, тъй като в повечето случаи цената на една творба върви нагоре с времето, паралелно с развитието на нейния автор, напомня Суни.

Това, което вълнува Радослав и други негови колеги от сектора е внедряването на творби на изкуството в средите на архитектурата и интериорния дизайн, нещо, което отдавна е правило в развитите страни.

Такива и още много интересни факти разбирам от в разговора ни за Sofia Art Fair - най-голямото и първо по рода си изложение за съвременно изкуство у нас, което ще се проведе от 3-ти до 6-ти октомври във форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк.

Продажбата на изкуство в рамките на Sofia Art Fair обаче е само един от аспектите на предстоящото мащабно културно събитие. Също толкова важна е и образователната програма с известни гост лектори от Европа и България. Предвидени са още интерактивна изложба с виртуална реалност и кураторски обиколки сред българските и международни изложители. Посетителите и потенциалните купувачи на изкуство ще могат да видят селекцията на 28 галерии с над 70 автора и отделна изложба с 8 млади български художници, които ще бъдат изложени в над 4500 кв. м. площ. И за да се поощри интересът към съвременно изкуство сред младите хората, входът за събитието е безплатен за всички под 18 години. В допълнение, с код BUL20 нашите читатели ползват 20% намаление от цената на билетите

Целта на Sofia Art Fair е да провокира мисълта и сетивата, да образова, да формира отношение към актуалните теми от заобикалящия ни свят. Но най-вече да допринесе за израстването на европейския културен облик на столицата ни, казват организаторите.

И ако днес Суни и Радослав разказват с усмивка как е изминала последната година, то не така изглеждат нещата в началото, когато дори нямат снимки, които да покажат на потенциалните си партньори - все пак това е първото събитие от подобен характер и мащаб у нас.

С много труд и верни съмишленици, от които по думите на Суни “всеки върши работа поне за двама”, екипът успява да привлече партньори, спонсори и най-вече участници в събитието.

Именно Суни е един от основните инициатори на събитието, а Радослав и Теодора Константинова, създатели на платформата Art & Culture Today, освен съорганизатори, отговарят и за творческата част, заедно с другите членове на журито, което селектира участниците.

Това е накратко. А за всичко останало, оставяме Суни и Радослав да говорят, защото двамата определено знаят как да събудят интереса към съвременно изкуство.

Суни, разкажи ми как решихте да организирате нещо толкова мащабно като Sofia Art Fair?

С.Д.: Още през май миналата година с моя съпруг водихме разговор как “София диша” да започне да действа отново след COVID и какво би било най-смисленото събитие, което можем да направим. В контекста на всичко преживяно, решихме, че с най-голям принос би било да организираме един форум за изкуство. След време се срещнахме с Радослав и му предложих той и Теодора Константинова, с която са основатели на Art & Culture Today, да станат част от основните организатори, тъй като искахме да работим с изкуствоведи, които са реализирали собствени проекти и знаят каква е цената на това да създадеш и отгледаш нещо собствено.

Лесно ли намерихте финансови партньори за подобен тип събитие?

С.Д.: За първо издание много трудно, тъй като у нас нямаме този рефлекс на ниво мениджъри и изпълнителни директори. Повечето хора не знаеха какво ще представлява самото събитие. Звучеше някак имагинерно, тъй като още не е правено подобно нещо.

А каква е причината досега да не е имало такъв форум?

Р. М.: Едната е, че досега самата общност сякаш не беше достатъчно разнообразна, активна и сплотена, за да може да види колективния интерес в реализацията на подобно събитие. Сякаш една от спецификите на този сектор у нас е необходимостта от външна сила, която да стимулира обединяването около тази обща кауза и така да неутрализира вътрешните напрежения. Всяка среда има свои особености, затова в организацията и реализацията на подобни изложения по света има най-различни участници и сценарии.

Друга причина е, че подобен проект просто е изключително комплексен, сложен и трудоемък. Съвременното изкуство у нас все още не е достатъчно добре разпознато в неговия социален и икономически потенциал, както и като добавена стойност за града ни. Това води до изключителни предизвикателства в преговорите за финансова подкрепа, която е абсолютно необходима за такива изложения навсякъде по света – както институционална, така и от частни партньори и организации. За щастие успяхме да привлечем Министерството на културата и Софийска община като наши партньори и се надяваме това да е дългосрочно взаимодействие.

Още една особеност е, че артфорумите трябва да се адаптират към средата, а нашата среда е много специфична. В Румъния и Гърция има изложения за съвременно изкуство, в Сърбия се направи опит, но не всеки успява да открие формулата това да проработи в Източна Европа.

Какво имаш предвид под адаптация към средата?

С. Д.: По скоро от гледна точка на публиката и участниците. Поради тази причина ние направихме социологическо проучване, което ни даде насока как да структурираме програмата.

Проучването показа, че хората масово не се интересуват от съвременно изкуство, но в същото време добавят, че биха посетили подобно събитие. Отговорите им ни посочиха, че има голям интерес към срещите с художници и кураторски обиколки. Заключението беше, че съществува потребност за подобно събитие. Публиката просто искат повече информация, предоставена по по-достъпен начин. Защото, както с всяко нещо, когато започнеш да научаваш повече, то ти става все по-интересно.

Впечатление в състава на журито ви прави присъствието на колекционерите. Каква изобщо е ролята на колекционера като фигура в оценяването на съвременно изкуство?

С.Д.: Ролята на колекционерите е много важна, защото те могат да откриват нови таланти, да подкрепят съществуващите такива, самите те участват на някои форуми. Колекционерите всъщност са една сериозна общност, комуникират помежду си, познават се и се гордеят с това, което притежават. Освен това познават и отблизо някои от художниците и са запознати в подробности с пътя им. Понякога говорим за много големи инвестиции.

Р. М.: Исторически интересното е, че пробивът на съвременно изкуство от пазарна гледна точка на няколко пъти се случва благодарение именно на колекционерите, а не на музеите и изкуствоведите. Един колекционер със средства и добър вкус може сравнително бързо да превърне един млад художник в звезда. Случвало се е колекционери да стимулират и поставят на фокус цели течения в съвременното изкуство.

В тази посока, устойчива инвестиция ли е инвестицията в съвременно изкуство?

С.Д.: Наскоро си говорихме с приятели от друга сфера, че когато си купиш един диван, дори да е последен модел и много скъп, той след една година няма как да струва същата сума. Невъзможно е. Докато ако си купиш една картина или скулптура, след две години тя няма да падне наполовина. Това е самия факт.

Как от всичките кандидати, които са кандидатствали, подбрахте тези, които ще бъдат показани? Какво търсихте в тях?

Р.М: Случи се чрез журиране. В журито ни сме аз и Теодора Константинова, Мартина Йорданова, която е куратор в Националната галерия. Международните членове са Йохан Густавсон – много добре познат в международен план куратор от Холандия. Той курира една от най-големите изложби за млади художници в Европа, която се финансира от фондация “Мондриан” и се показва най-често на изложението Art Rotterdam. Също Нина Гшайдер, която, освен колекционер, е и част от управителния съвет на Музея за съвременно изкуство във Виена.

Това жури разгледа всички кандидатури и основното търсене беше да се обединят кандидатурите, които в най-голяма степен представят добрите практики в съвременното изкуство. Търсеше се качество във всяко едно направление на това течение – естетически, идейно и смислово.

Ако е имало нещо стратегическо, то е било да се постигне добро разнообразие като медии и като визуално преживяване за публиката. Искахме събитието да има освен всичко, и образователен характер.

На вас като експерти какво би ви се искало да се промени в пазара на съвременно изкуство у нас?

Р.М.: Едно от най-важните неща е че това изкуство трябва да има повече видимост. Това може да се случи по няколко начина. Ние сме се насочили към един от тях. Категорично това е с големи видими събития, които използват всички актуални стратегии за комуникиране, за да привлекат публика и да я убедят, че си заслужава да прекара няколко часа в среда на съвременно изкуство, след което да изрази свободно своя вкус. Тези събития са много удобни, защото ти позволяват за кратко време да видиш много творби, техники, визуални тенденции в най-актуалното изкуство днес.

Второто нещо е съвременното изкуство да присъства под някаква форма в образователните програми на училища, музеи, университети.

Друг аспект е много силното развитие на различните сегменти на пазара. Тук има много архитекти и дизайнери, които тепърва започват да разбират идеята, че изкуството може да даде допълнителна стойност на недвижимите имоти. Това по света е закон. Тази тема следи по-внимателно изкуствоведът и арт консултант Весела Ножарова, която ще има презентация и разговор с такъв фокус.

И вече от гледна точка на колекциониране, това е по-дълъг процес, защото инвестицията в изкуство трябва да е свързана с поне някаква ликвидност. А това се получава когато пазарът е съзрял. Преди това ти си оставаш в известна степен авантюрист.

С. Д.: Аз най-много залагам на достигането до децата. Онзи ден например четох как на международното изложение Vienna Contemporary е имало организирани обиколки с деца, което и ние ще направим.

Средата и естетиката започват да се развиват от ранна детска възраст. Всичко има своя адекватен и логичен отговор защо нещата днес са такива каквито са. Краткият отговор е, че има твърде много пропуски преди определена възраст. И ние трябва да се насочим към децата, за да обогатим техните виждания

Защото те може би най-добре оценяват изкуството, най-чисто и най-лесно го разбират. Имаме няколко учебни заведения, с които сме се свързали за организирани посещения. Но и това е много дълъг процес. За щастие, нашето събитие не е „за еднократна употреба“, така че, за начало, поне да се провокираа разговорът в тази посока, това би било една добра стъпка.

В такъв случай, ако погледнем по-напред в бъдещето, кажете ми какво си пожелавате за второто издание на Sofia Art Fair?

Р. М.: Много бих се радвал да има повече пространство за изцяло независими кураторски проекти с некомерсиална природа. Да са “по- екстремни” неща, които разкриват още по-широка перспектива за зрителите

С. Д.: Аз например бих се радвала да имаме 50 участващи международни галерии.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

"Възраждане", БСП и ИТН показаха дъното на 50-ото НС. Пълен погром, обяви Асен Василев

Блокирани бяха ключови текстове, от които зависят милиарди по ПВУ

22:55 - 26.09.2024
Важно днес

Международна среща за войната в Украйна ще се проведе в Германия

Тя ще бъде ръководена от контактни групи на САЩ

17:49 - 26.09.2024
Живот

The Cure представиха първата си нова песен от 16 години насам

Групата потвърди и нов албум на 1 ноември

16:03 - 26.09.2024