Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Около 40% избирателна активност прогнозира „Алфа Рисърч“ за днешния президентски вот. Данните са от последното проучване на агенцията, проведено между 18 и 22 октомври.
В края на кампанията се забелязва леко повишаване на готовността за гласуване спрямо началото ѝ, коментира социологът Боряна Димитрова в ефира на bTV.
Тя обясни, че кампанията е била повлияна от събития извън пряката политическа надпревара:
„Главните герои на тази кампания не бяха героите в самата кампания, а събития извън кампанията. Ударите по търговски кораби в Черно море, инцидентът с журналист, убийството (на Слави Бинев - бел.ред) - създават една среда на несигурност.“, каза Димитрова.
Според Добромир Живков от “Маркет Линкс” всички тези събития имат ефект на демобилизация:
“Случващото се отказва хората, прави ги по-малко заинтригувани от политическата битка за президентския пост. Кара ги да мислят наистина, че всъщност няма особено какво да се промени от този вот. Такъв тип събития обичайно всъщност би трябвало да провокират един протестен характер на вота. А ние трябва да кажем, че протестният характер на вота беше изразходван до максимална степен през април. Сега обществото е разделено – част от него подкрепя управлението и търси още надежда, докато други са готови да се отказват от тези, за които са гласували през април, и не са готови да протестират и то през гласуване“, коментира и социологът Добромир Живков от “Маркет Линкс”.
По думите му е възможно гласуването днес да бъде форма на недоверие към кабинета на Румен Радев.
„Големият сюжет, който може да се случи на тези избори, е фактически дали президентският вот няма да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление. Ако натам се развият нещата, то ние можем да видим доста по-различен резултат дори от предварителните ни проучвания“, посочи Добромир Живков.
Според социолозите днес избирателната активност ще бъде по-висока в сравнение с втория тур следващата неделя, защото част от гласувалите за отпаднали кандидати няма се пренасочват към двамата финалисти.
“На последните президентски избори през 2021 година имаме около 40–40,5% на първи тур. И около 34% на втори тур”, посочи Боряна Димитрова.
Тя обърна внимание и на колебаещите се избиратели. По данни на агенцията между 15 и 17% от анкетираните са заявили, че ще вземат окончателно решение в последните дни преди вота. Като абсолютен брой това представлява потенциален резерв от няколкостотин хиляди души, макар че не всички от тях непременно ще отидат до урните.
Според двамата социолози поведението на избирателите, подкрепящи партии без собствен кандидат, също може да се окаже важно. Сигналите от партийните лидери и дисциплината на електоратите имат потенциал да повлияят върху резултата, а решенията за подкрепа на първия и втория тур не е задължително да съвпаднат.
