Squid Game: Корейският хит на Netflix, който се превръща във феномен на попкултурата

Дори все още да не сте гледали Squid Game или да не сте видели многобройните meme-ове в социалните мрежи, все пак най-вероятно сте чували за новия хитов сериал на Netflix.

Всички говорят за корейския трилър, откакто деветте епизода от първия сезон излязоха на 17 септември. От началото си личеше, че дистопичната поредица на Хуанг Донг-хюк е на път да се превърне в най-голямото шоу в платформата, изпреварвайки дори Bridgerton, The Queen’s Gambit и Stranger Things. По-малко от месец след премиерата това вече е факт - сериалът е гледан от 111 млн. акаунта по целия свят и е №1 в листите на Netflix в 94 държави.

Сериалът е фокусиран върху провеждането на брутална игра за оцеляване по подобие на „Игрите на глада“, с единствената разлика, че участниците сами решават дали да се включат. Групата е съставена от 456 души, които са изпаднали в дългове и са отчаяни от живота, а единствената им останала надежда е шансът да спечелят голямата награда от 45,6 милиарда корейски вона – 39 млн. щатски долара. За целта трябва да триумфират в серия от шест игри.

Уловката? Умират, ако загубят.

Участниците са играли тези игри като деца – те са лесни и с прости правила. Именно изненадващото съпоставяне на детската невинност с насилствените убийства приковава вниманието на зрителите.

„Хората са привлечени от иронията, че безнадеждни възрастни хора рискуват животите си, играейки детска игра“, казва режисьорът Хуанг Донк-хюк, цитиран от BBC. „Зрителите обаче обръщат внимание не на игрите, а на отделните персонажи“.

Играчите са избрани от специален скаут, който ги унижава, за да се убеди, че всеки от тях е достатъчно отчаян от живота, за да се включи в Squid Game. Група корейци, изправени пред предизвикателство на живот и смърт, не е най-впечатляващият сюжет, но затова сериалът разчита на много добър каст. Актьорите изиграват перфектно ролите си на безкомпромисни стратези, неочаквани герои, измамни интроверти и необуздани престъпници.

Те споделят само една обща черта – готови са на всичко, за да спечелят. Някои не издържат на лудостта, хаоса и убийствата и искат да се откажат, но нямат повече какво да губят и голямата парична награда се оказва измамно изкушение.

Щом играчите вече са приели правилата на играта, всички се променят. Кървавото предателство се превръща в бизнес трансакция, любовта и приятелството не виреят в този свят – има игри, които няма как да спечелиш без екипна работа, но и други, в които участниците са наказани за това, че се грижат за останалите. Така всеки разговор става внимателна калкулация на рисковете.

Едно от изпитанията е „Червена светлина, зелена светлина“ – всеки, който помръдне, след като роботът е обявил „червена светлина“, бива убит.

Финалната игра е Squid Game. Всъщност това е истинско забавление за децата в Южна Корея, включително за създателя на сериала, когато е бил малко момче. „Атаката“ е съставена от няколко човека, които трябва да настъпят главата на начертана с тебешир сепия (squid), но първо трябва да преминат през „защитата“. Тя има за цел да ги изблъска извън очертанията. В сериала обаче не просто отпадаш, а умираш.

„Squid Game е игра, която играех като малко дете в училищния двор и по улиците в нашия квартал“, казва Хуанг пред Radio Times. „Това е история за хора, които са я играли като малки и сега отново се завръщат на терена като възрастни. Беше много физически натоварваща, но въпреки това една от любимите ми. Почувствах, че тази игра ще е най-символична от гледна точка на типа общество, в което живеем в днешно време“.

Кино критиците казват, че успехът на Squid Game се дължи на героите, много от които са маргинализирани членове на обществото. Главният персонаж е безработен мъж, който има проблеми със залаганията и не е приет дори от собственото си семейство. По време на играта той се среща с млад беглец от Северна Корея с трагично минало и с пакистански работник, който е бил унижаван от колегите си.

Успехът на сериала е най-осезаем именно в Южна Корея, където много от хората се връщат с носталгия към игрите от детството въпреки различния контекст, в който те се разглеждат.

Някои от медиите на Запад сравняват Squid Game с корейския филм „Паразит“ - носител на „Оскар“ от 2019 г., който разказва за финансовото неравенство и несправедливостта в обществото. В Азия обаче сравненията са предимно с японския филм „As The Gods Will“ от 2014 г. Там сюжетът е подобен и мнозина обвиняват създателите на Squid Game в плагиатство.

Хуанг отрича всички обвинения и твърди, че „няма връзка“ между сериала и филма, а паралели могат да се градят само заради жанра.

Режисьорът е разработил сценария за шоуто още през 2009, след като прочел десетки комикси, но не получил финансова подкрепа, за да реализира проекта, докато Netflix не са предложили помощта си. „Приликите може да са случайни, няма никакво копиране нито от тяхна страна, нито от моя“.

Феновете вече искат да разберат дали ще има втори сезон. Пред Variety създателят на корейския сериал казва, че e уморен да мисли за това и още няма планове за втора част.