Сръбските студенти, водещи антиправителствените протести в страната, бяха номинирани за престижната награда „Сахаров“ на Европейския съюз за защита на свободата на мисълта и човешките права. Номинацията идва на фона на засилени репресии срещу протестиращите, които вече девет месеца настояват за предсрочни парламентарни избори и за край на корупцията.
Разкази за насилие, побои, и сексуални заплахи срещу демонстранти в Белград и Нови Сад обиколиха социалните мрежи и международните медии.
Свидетелства на студенти, арестувани и бити по време на протести, включително случаят на 22-годишната Николина Синджелич, разкриха грубото отношение на полицията и привърженици на управляващата Сръбска прогресивна партия.
В интервю за местната телевизия N1 студентката Николина описа физическо и вербално насилие, на което са били подложени тя и други протестиращи в гараж, разположен в двор на правителствена сграда.
„Полицаи и маскирани лица ни удряха с палки и телескопични пръти, повечето облечени в цивилни дрехи. В гаража ни накараха да коленичим с наведени очи“, разказа тя и добави, че бившият командир на специалните части Марко Кричак я удрял с шамари и юмруци и я е притискал до стената, докато отправял сексуални заплахи. „Той каза, че ще ме съблече и ще ме изнасили пред всички,“ допълни Синджелич.
Министерството на вътрешните работи обаче отрича обвиненията и заявява, че арестите са извършени „съгласно закона“.
Случаят предизвика огромно възмущение, а лозунгът „Всички сме Николина“ се превърна в символ на движението.
В Нови Сад студенти и граждани блокираха Съдебната палата с искане за освобождаване на арестувани, а в Белград десетки пострадаха при сблъсъци с жандармерията.
Докато властите извършват арести и използват сила срещу демонстранти, президентът Александър Вучич заявява, че страната е изправена пред „тероризъм“ и „цветна революция“.
Посланикът на ЕС в Белград Андреас фон Бекерат настоя за разследване на всички случаи на прекомерна полицейска сила. Евродепутати, сред които словенската Ирена Йовева и австрийският Хелмут Брандщетер, подчертаха, че сръбските власти подкопават демократичните принципи и свободата на медиите.
„Следим ситуацията с безпокойство“, заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос – изказване, възприето в Белград като подигравателно. Все по-често анализатори предупреждават, че без по-активна международна намеса кризата може да излезе извън контрол.
Проблемите за Вучич обаче не се изчерпват с уличните демонстрации. Сърбия е изправена и пред сериозни икономически предизвикателства – инфлацията е близо 5%, чуждестранните инвестиции са спаднали с 40%, а БВП на глава от населението е три пъти по-ниско от средното за Европа. Това допълнително подхранва недоволството срещу режима, обвиняван в авторитарни практики и корупция.
На теория Вучич все още би могъл да отвори политическото поле за опозицията, да премахне ограниченията върху независимите медии и да започне реални разследвания на скандали като срутването на гарата в Нови Сад – ходове, които биха подкрепили и застопорената кандидатура на Сърбия за членство в ЕС.
Реформите обаче не са част от стила на президента, пише Financial Times. Според изданието, продължителното търпение на ЕС и Великобритания вече не е устойчиво и ако Вучич не бъде подтикнат към честни избори и реална отговорност, Сърбия рискува да поеме по пътя на фалшива демокрация, а вината ще бъде както на президента, така и на западните му покровители, които продължават да гледат встрани.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
