Насилието над по-слаби в България не е нещо ново, но за него се говори само след скандали като този с "домовете на ужасите" в село Ягода сега или в Могилино преди време - единият за възрастни, другият за деца. Между двата случая има 20 години разлика, но всичко останало е същото.
За разлика от възмущението заради насилието над животни в Перник, тук протести по площадите с искания за справедливи присъди няма.
Вероятно защото на тежко болните възрастни или децата с увреждания в България все още се гледа като на бреме или срам, за които не трябва да се говори. Наследство от комунизма, където личността не е приоритет, ако не може да бъде "полезна" на социалистическата държава.
Неслучайно и най-големият страх на много от пенсионерите в България е да не попаднат в "старчески дом", когато вече не могат да се грижат сами за себе си. Страхът обаче храни чудовища - като измамниците, които присвояват апартаментите на самотни хора "срещу гледане".
Твърде вероятно граждани, които събираха подписки във Варна срещу изграждането на дневен център за хора с интелектуални увреждания - "за да не излязат и да тръгнат из квартала" - сега да са потресени от гледката на вързаните крака на безпомощен обитател на нелегалния дом за възрастни хора в Старозагорско.
В България липсва адекватна система, която да помага на старите хора, когато те не могат да се справят сами. Няма подкрепа и за децата и внуците им, на които се налага да правят тежки житейски и дори морални избори, ако състоянието на близките им се влоши.
Няма достатъчно грижа дори за семействата, които са избрали да отгледат детето си с тежка диагноза, вместо да го изоставят - дори певецът Криско разказваше, че е съветван от лекари да постъпи така след раждането на сина му със синдром на Даун. "Ще си родите друго - вие сте млади."
Да гледаш близък човек с проблем в България е присъда.
"В България няма адекватни палиативни грижи и това го знаят всички близки на терминално болни пациенти, на деца с увреждания, на хора след тежки инсулти, ампутации на крайници, тежки неврологични увреждания след инциденти. Тежко болните хора в България умират в своето страдание, често в самота, с близки, които харчат и последните си пари, за да осигурят някакъв що-годе достоен край", казва и адвокат Мария Шаркова и припомня филма на BBC, който показа страданието на децата в дома в село Могилино.
20 години по-късно виждаме и ужаса в село Ягода. Проблемът е системен и траен.
Държавните институции обаче отново са в "шок". И се втурват да правят проверки и да променят закони. Оказва се, че събирането на "наем" от десетки лежащо болни хора в обект без лиценз за социална дейност не е криминализирано, а е административно нарушение и санкцията е глоба.
Собственикът на дома за възрастни в село Ягода - 62-годишният Валентин Желев, може да бъде осъден, само ако се докаже вината му след разкритията за тормоз над възрастни "наематели".
"Всички хора са доведени от роднини, не от нас. На хора с деменция не им се взимат показанията в съда, запомнете го“, казва Желев цитиран от bTV, който дори си позволява да прехвърля вината върху роднините на възрастните хора за неглижирането им в неговия обект.
Писателката и блогър Мария Пеева (по-известна като Мама Нинджа) разказва личния си опит, докато се опитва да се грижи за родителите си с деменция. На гърба си изпитва и стигмата "настаняване в старчески дом".
Преди да вземе това решение опитва всичко останало - взема ги в дома си, където майка ѝ постоянно пита "тези деца няма ли да си ходят", защото вдигат много шум, визирайки собственици си внуци.
"Да, това са неща, които никой не разказва, когато говори за синовния дълг, но възрастните хора невинаги понасят добре младите и понякога за тях е мъчение да живеят в един дом с млади хора. След няколко такива произшествия настаних родителите ми в апартамент до нас, където да ги наглеждам. Известно време това работеше добре, докато майка ми един ден не си събра багажа и каза, че отива в Пловдив, защото децата ѝ са там и я търсят (мама няма други деца освен мен)", разказва Мама Нинджа.
След това връща двамата си родители в дома им в Пловдив, като наема няколко жени да се грижат за тях.
Въпреки това един ден родителите ѝ успяват да избягат. И двамата.
"Не мога да ви опиша какъв ужас е това да ти изчезне близък човек със заболяване". Писателката описва целия път докато стигне до решението да ги настани в дом за възрастни хора.
Казва, че не съжалява, а майка ѝ все още харесва грижата за нея.
Мария Пеева дава и няколко съвета на хората, които са изправени пред подобен избор, като първият от тях е да проверят за наличието на лиценз.
Дори информацията за това обаче е трудна за откриване. В страницата на Агенцията за социално подпомагане има списък, който включва само домовете, които се финансират от държавния бюджет, но не и частните, които не получават финансиране от общините или държавата.
Списъкът с частни социални заведения се намира на сайта на Агенцията за качество на социалните услуги . От него обаче можем да видим единствено дали даден дом за възрастни хора има лиценз или не, но не и какво е качеството на услугата, която предлага.
"Информацията е трудно достъпна. Да, може да се намери дали има лиценз, но не и откога са последните проверки, дадени ли са предписания, какви? Такава информация няма", коментира за "Булевард България" бившият министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.
За да бъде издадено разрешение, социалното заведение трябва да отговаря на серия изисквания, включително за сграда, за персонал, за компетенциите му, за методите и подходите на работа.
Дори наличието на лиценз да не е гаранция, че практиките са добри, но поне означава някакъв контрол.
За да има цялостна промяна в отношението към най-уязвимите групи, трябва да има и абсолютна осъзнатост в обществото, което да бъде непримиримо пред насилието. В противен случай институциите ще продължат да абдикират от дълга си да осигурят правила и адекватна система за подкрепа в най-тежките житейски ситуации.
На тяхно място влизат тарикатите, за да превърнат безизходицата в печалба, защото добре познават пробойните, че "без лиценз“ не е престъпление и представителите на държавата ще са готови да се разплачат пред камерите и после ще си продължат, както досега.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
