На 30 юли 2025 г. ще се навършат точно 30 години от най-мащабното етническо прочистване в Европа след края на Втората световна война - геноцида в Сребреница от 1995 г. Наричат я "живата рана на Балканите".
Но сега една резолюция на ООН може отново да доведе до остра ескалация на напрежението в региона. Гласуването на документа е насрочено за днес - 23 май. Политици поставят под въпрос и целостта на Босна и Херцеговина.
Историята започва преди три десетилетия, когато босненските сърби убиват в Сребреница - тогава в бивша Югославия - над 8000 мъже и момчета мюсюлмани. И до днес част от оцелелите близки продължават да се молят телата, които все още не са намерени, да бъдат открити, за да ги погребат и да се простят с тях.
"Моето семейство е едно от хилядите, които все още издирват тленните останки на близките ни, убити от босненските сърби в геноцида," пише в свой анализ за Al Jazeera Ехлимана Мемишевич, асистент в Правния факултет на Сараевския университет.
25 години майката на журналиста Нихад Чатич издирва костите му. На 10 юли 1995 г. той изпраща последния си репортаж до радио "Босна и Херцеговина" с думите: "Сребреница се превръща в най-голямата касапница".
Хайра Чатич, която по-късно създава организацията "Жените на Сребреница", си отива през 2021 г. Не успява да погребе сина си.
"Ако открия дори една негова кост, това би ме върнало към живота," казва тя година по-рано.
Сега утехата на майките на Сребреница се таи в един документ, който трябва да бъде приет от Съвета за сигурност на ООН - резолюция, която обявява 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница.
След като няколко пъти беше отлагано, гласуването е насочено за четвъртък, 23 май.
Предложението съдържа седем точки, като основни вносители са Германия и Руанда, а в негова подкрепа са общо 32 държави членки на ООН, сред които и България.
Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония и Словения са държавите от бивша Югославия, които също подкрепят документа. Именно разпадането на федеративната република доведе до кръвопролитията в началото на 90-те години на миналия век в региона.
Резолюцията обаче изправи на нокти Сърбия и Република Сръбска - частта от Босна и Херцеговина с предимно сръбско население, чийто лидер Милорад Додик не крие близките си връзки с Белград, а и с Москва.
Именно Сърбия и Русия са сред държавите, които вече обявиха, че ще гласуват против резолюцията. Сръбският президент Александър Вучич дори поиска документът да бъде гласуван в Съвета за сигурност на ООН, където петте постоянни страни членки могат да налагат вето и това би позволило на Русия и Китай да блокират приемането на документа.
Преди да замине за централата на ООН в Ню Йорк той поде яростна кампания против гласуването на резолюцията, като поиска и благословията на сръбския патриарх Порфирий.
Сръбската православна църква призова в деня на вота във всички храмове в страната и чужбина да бъдат отслужени молебени "за спасението на сръбската държава и народ".
Проправителствените медии в Сърбия съобщават, че такива служби ще има в манастирите на Атон, както и в Русия - "за спасението на нашия братски сръбски народ" - по думите на руския патриарх Кирил.
В Сърбия почти половината от жителите смятат Русия за най-важния съюзник на страната, а в Република Сръбска над 80% от хората имат положително мнение за Москва.
В навечерието на гласуването в Ню Йорк, едновременно в Белград и в Баня Лука започна кампания против "насаждането на колективна вина на всички сърби".
В социалните мрежи от няколко дни се споделя видео под надслов "Не сме нация на геноцида. Помним. Горди Сърбия и [Република] Сръбска."
Посланието може да се види и на билборди в двата града, а в Белград то се излъчва на видеоекран на най-високата бизнес сграда.
Зад Додик и Вучич застава и техният общ приятел - премиерът на Унгария Виктор Орбан. Друго общо между тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.
След среща между Додик и унгарския външен министър Петер Сиярто стана ясно, че Будапеща няма да подкрепи резолюцията, за да "не разпалва допълнително напрежение в региона".
"Вярваме, че политиците от целия свят трябва да сложат край на ескалацията на напрежението в Босна и Херцеговина, край на заплахите от санкции на насилственото вмешателство във вътрешните ѝ работи," казва Сиярто.
Додик и още няколко политици от Република Сръбска са под санкции на САЩ и Великобритания за нарушаване на т.нар. Дейтънско споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина от 1992-1995 г.
Споразумението раздели Босна на две полуавтономни единици - Федерация на Босна и Херцеговина и Република Сръбска, и създаде една от най-сложните системи на управление.
И сега Додик използва повода, за да заплаши, че ако резолюцията на ООН бъде приета, Република Сръбска "ще се оттегли от процеса на вземане на решения в Босна" или с други думи ще се отцепи от съюза с федерацията на мюсюлмани и хървати.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
