Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Наближават избори и пак започват дебати по най-илюзорната ос за политически избор - “дясно” или “ляво”.
Защо?
Една от любимите ми мисли на популярен философ-икономист е, че “ако явлението съвпадаше със същността на нещата, то всякаква наука би била излишна”.
Явлението придава скрит вид на нещата на повърхността. Там властват емоционалното, внушенията и мненията. Които изграждат политическата идентичност.
Липсва обаче рационалното и научната мисъл. И затова и политическият избор на това ниво е стриктно субективен и често погрешен. Защото се избират хора, сложили си някакви табелки, чиято цел е да ви накарат да ги изберете - и правят, и казват всичко за целта.
Под оста “дясно-ляво”, която медийно се натрапва като единствен критерий за избор, много по-решаваща за нашето бъдеще е оста Запад-Изток. Защото това не е географско, а дълбоко ценностно разделение. Дали искаме да живеем като поданици на някой източен цар или като граждани, които си избират и контролират управленците.
Само в условията на западната, евроатлантическата демокрация “ляво-дясно” има значение. При източните авторитарни режими - суверенна или народна демокрация - в най-добрия случай значение има не как се гласува, а кой брои гласовете - ако въобще има гласуване.
Изборът е ясен - живот като на Запад или като в Русия и Китай.
Проблемът само на пръв поглед е ясен за всички. Огромен брой българи не могат да осмислят простия житейски факт, че не може да искаш западен стандарт на живот, а да гласуваш за руски модел с батки и фуражки начело на държавата.
И втората, геополитическата ос все още не е достатъчна за рационален избор. Не е достатъчно да имаш де юре демократична система на книга. Трябва да имаш и демократи в нея, за да има демократично, добро и ефективно управление. А това става чрез почтени и интелигентни хора. Както спрягат Сократ: “атиняните са прекалено прости, за да бъдат демократи”.
Фундаментът е почтеността. Тя и само тя гарантира борба с корупцията - туморът на демокрацията и най-бързия път към нейния край. Тук избираме между живота по стандартите на демокрацията в Скандинавия или тези на Югоизточна Европа. Почтеност и богатство или корупция и бедност.
Не можем без ляво или дясно - на първото ниво. Но можем без авторитаризъм и корупция - скрити на второ и трето ниво.
Ерго, затова всички партии на политическия инженеринг никога нямат за цел борбата с корупцията - защото тя е тяхната есенция.
Могат да се боядисат като “десни” и бързо да се провалят. Могат да сложат и маската на “евроатлантизма” и да се задържат дълго - като ГЕРБ и ДПС.Но с тях България ще продължава в своя порочен кръг на застоя, депопулацията и високата смъртност. Защото корупцията убива.
Затова политическият избор е като матрьошка - хората емоционално избират “дясно” или “ляво”, често с идеята, че следващото ниво е “евроатлантическо” за десния избор или нарочно предпоставено - през целия Преход - “евразийско” на левия избор.
Но всъщност най-важно е какво има в следващата трета матрьошка.
Ако втората матрьошка е Евразия - винаги следващата матрьошка е на Корупцията. Ако е Европа - почти винаги. Въпросът е как българите да улучат това “почти” сред толкова ментета.
Е, този път имаме може би редкия шанс - независимо дали избираме лява или дясна матрьошка - и на второ ниво да срещнем Европа, а на трето - почтеност.
Само шанс. Дано не го изпуснем.
