Въпрос на време е да започнаем да наричаме виртуалната реалност (VR) паралелната реалност, въпреки това досега липсваше задълбочен поглед върху нея или поне такъв, който да показва влиянието, което тя би могла да има върху живота на хора от най-различни демографски групи.
Документалната продукция на HBO "Срещнахме се във виртуалната реалност" обаче променя това.
Хората, които изпитват своите съмнения относно VR, може би няма да бъдат напълно убедени, след като изгледат филма, но той със сигурност е голяма и важна крачка в разбирането на този набиращ все по-голяма популярност метод за комуникация и прекарване на свободното време.
22-годишният Джо Хънтинг прави своя режисьорски дебют, като целият филм е заснет в платформата VRChat. Действието се развива в края на 2020, когато жителите на Япония и част от САЩ все още бяха поставени под карантина, като това е основната, но, както се оказва впоследствие, не и единствена предпоставка някои от тях да решат да си създадат нов живот във виртуална среда.
VRChat е онлайн платформа, която позволява на потребителите да създадат свой собствен виртуален аватар и да комуникират помежду си в множество виртуални светове.
Хънтинг проследява ежедневието на няколко потребители и еволюцията на техните аватари в избраните от тях светове. Сред главните герои има и "виртуални" двойки като DustBunny и Toaster, които са решени един ден да пренесат любовта си в реалния свят, както и Джени, която преподава езика на глухонемите за всички, които имат нужда от него или желаят да го научат.
Не всичко обаче и игри и забавления. Освен развлечение, виртуалният свят би могъл да се окаже начин да преоткриеш себе си и да промениш драстично живота си към по-добро. Такъв е случаят с DragonHeart, която благодарение на VRChat успява да преодолее тежка раздяла, последвана от алкохолна зависимост. Основната причина за това е запознанството с настоящия ѝ любим IsYourBoy, който също е сред редовните потребители.
След като ни запознава с героите, Хънтинг проследява част от виртуалния им живот в условията на разнообразни светове или активности.
Зрителите имат възможност да видят един от уроците на Джени или курсовете по ориенталски танци, организирани от DustBunny, както и да посетят множество партита или популярни в платформата места. Освен това виждаме уроци по кормуване и версии на "Джурасик Парк", чиято цел е както да разсмее зрителите, така и да покаже едно от полетата за бъдещо развитие на VR технологиите.
Един от потенциалните недостатъци на продукцията е това, че Хънтинг не обяснява подробно механиката на този тип платформи, вероятно разчитайки на факта, че преобладаващата част от аудиторията вече е запозната с тях.
Гледайки "Срещнахме се във виртуалната реалност" е трудно да не се замислим за развитието и нарасналото влияние на VR технологиите след началото на пандемията от Covid-19. В един изплашен и затворен свят, какъвто бе нашият преди около две години, виртуалната реалност предостави нови възможности за хората с физически и психологически затруднения, както и за тези, които нямаха възможност да бъдат близо до любимите си хора. В доста дългия период, в който мнозина бяха принудени да прекарват почти цялото си ежедневие в изолация, VR получи своето своеобразно изкупление и дори най-големите скептици нямаше как да не признаят ползите от нея.
Филмът на Джо Хънтинг е толкова интригуващ и богат на сюжети, че в един момент ще си дадете сметка, че дори не ви прави впечатление фактът, че влюбените на екрана имат рога или криле. Когато Джени говори за опита си за самоубийство, загледана в небето, изобщо не забелязвате, че облаците не се движат, докато тя ви обръща внимание върху този факт. А в момента, в който разказва как Covid-19 е отнел живота на брат ѝ и запалва виртуален фенер в негова памет, можете да сте сигурни, че емоците, които изпитвате, са съвсем истински.
"Срещнахме се във виртуалната реалност" вече е наличен в HBO Max.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: