"Компромиси за "Левски" не правя, те са краткият път към провала", каза треньорът на "Левски" Станимир Стоилов в интервю пред NOVA, след като през последните месеци е с ключова заслуга за важните първи стъпки, които клубът направи, за да излезе от тежката ситуация, в която се намираше.
"Някои хора се опариха, други в началото не вярваха. Налагало се е да се разделям с хора, които наистина съм чувствал важни. За клуба, футболисти, ръководители - там компромис няма да направя," добави той.
В четвъртък столичният отбор елиминира от квалификациите на Лигата на конференциите гръцкия ПАОК, който миналата година игра четвъртфинал в европейския турнир. Успехът бе определен от Стоилов като "футболно чудо" и като много важен фактор за развитието на "Левски":
"Футболната увереност е много важна. Когато футболистите изпълняват това, което се иска от тях, и се получи на мача, те започват да вярват на треньора и повече да го слушат. В началото нямат навика да помнят. После си казват "Тук нещо говорихме и то донесе успех. Я да видя пак какво беше и да го запомня."
Наставникът сподели, че работи от 9 сутринта "до когато имаме работа", което обикновено приключва в късните следобедни часове.
"Имахме много малки неща за оправяне, за да стигнем до големите. Личният пример е добър за колектива. "Левски" е моят клуб, на който дължа всичко. Към него имам задължения и ангажименти, които трябва да покрия. Ангажиментът, който поех, беше заради мъката, която събраха привържениците, искахме да им дадем лъч надежда и да спасим клуба игрово и финансово", споделя той.
Специалистът признава, че "не е много приятен ръководител":
"Във всичко нещо ме дразни. Не искам никой да ме обича, всички ме мразят общо взето. Като дойдат резултатите, всички се обичаме много. В България, ако не се управлява с твърда ръка, трудно се постигна крайният резултат. Не говорим да си диктатор в тежкия смисъл на думата, но трябва да изискваш от хората да става всичко, както трябва. Така и така сме тук, получаваме заплати, но сме царе на имитацията. Това е нашата действителност, аз много мразя тези неща и се опитвам да ги избягвам. По-добре да си стоим вкъщи, отколкото да идваме тук и да имитираме. Така че не съм приятен като футболен ръководител."
"Годините, опитът и наблюденията са много полезни. Добрият чичко на никого не е мил. Всичко опира до свършената работа. Ако си затваряме очите за нерешените проблеми или прескачаме, нещо, което не се свърши както трябва, рано или късно то пак те "удря" с по-голяма сила. Нищо ново не видях при завръщането си тук," добавя още той.
Стоилов коментира и какво е "откраднал" от натрупания си опит в чужбина: "Първото нещо, още от предишния престой, е теренът. Смея да твърдя, че е един от най-добрите, ако не и най-добрият, в България. Направен е по мое настояване от предишни периоди, в които със Сираков отговаряхме за спортнотехническата страна. Беше направен с отопление, с поливна система... Германска фирма го направи, доста скъпо за българската действителност. 15 години по-късно правим терени на една трета от парите."
Треньорът добави, че тези неща са видни по стадионите на отбори от чужбина и не е нужно да бъдат тепърва измисляни от българските клубове. "Отиваш в една средна европейска държава като Австрия или Швейцария. Поглеждаш и първото нещо, което виждаш, е един прекрасен терен."
Според него е ключово футболистите да виждат, че се грижат за тях и им се предлагат най-добрите условия за работа.
"Преди години видях футболисти, които си носят тренировъчните екипи, официалните екипи... Това е немислимо - в съвременния футбол има хора за всичко. Спортистът трябва да бъде обгрижван."
Подобряването на условията за работа помага и за "прочистването на главите" на състезателите: "Тренировъчни терени, екипировки, редовни плащания на заплати... Футболистът да се почувства звезда. Тогава започва важният процес с изискванията. Тогава има защо да го накажеш, да го глобиш, да го овикаш. Когато той няма условия, той например може да каже "Какви пасове, тренер, виж, че теренът е лош." Другото най-лесно извинение е "Какво да тренирам, те ни ни плащат." За да тръгнем към натиска, трябва да изчистим обстановката. Средата трябва да стане екологична за футбол, за да има успехи."
Той обясни и "разчистването на къщата", което направи в началото на настоящия си престой в клуба, когато освободи и продаде част от състава.
"Или вървят в пътя, в който на мен ми харесват, или се разделяме. Докато аз съм в този клуб, така ще бъдат правилата. Говоря на английски, португалски, руски, малко турски, сръбския не го броя за език. Футболният език обаче е един и същ. Караме чужденците да учат български, имат си учители, особено бразилците. Държим на това, защото и за тях е добре. Ние едно време също бяхме неграмотни, когато отивахме. Учех езика от тренировките, от терена, от комуникацията с колегите и от ресторантите в Португалия или Турция, където съм играл."
В момента отборът работи върху изграждането на отборна игра и постигането на победи;
"Стилът на игра е по-тежкият и по-бавен процес. В момента "Левски" е в такава ситуация, че трябва и да печели. Ще работим и за двете неща. По-лесният вариант е да се постигне резултата, по-трудният е да се изгради стилът на игра. Аз съм фен на футболното шоу във всички аспекти. Но то не включва само игра с топка или фазата атака - трябва и да се защитаваш. Всички видове на агресивния футбол, който радва хората. Привържениците на "Левски" са темпераментни. Те могат да оценят и добрата загуба. Няма "добра", но с поведението си на терена можеш да покажеш, че си направил достатъчно според възможностите си, за да спечелиш."
На 15 май клубът спечели Купата на България, с което отбеляза и първи трофей от 13 години насам. Тогава дъщерята на Станимир Стоилов го поздрави на терена, като и двамата не успяха да сдържат емоциите си:
"Сълзите от радост са голямо нещо. Още повече от моята дъщеря, която не живее вече в България и си идва доста рядко. На мач тя живее с "Левски" , с емоциите... Това, че тя се разплака, разчувства и мен. Сълзи на радост бяха това, но и на изтърпяната мъка. Защото аз през годините доста мъка изтърпях покрай "Левски". Чисто спортотехническа, но и поради лошите неща, които се случваха и неверните глупости, които се изговориха за нашия първи престой. За мен беше странно, че някои хора вярваха на това колко лоши сме били, защото срещу нашата работа стояха огромните успехи."
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
