Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Постоянно бяхме в режим на оцеляване, но и за миг не загубихме надежда“ – това споделиха Стефан и Максим Иванови, които прекосиха Атлантическия океан със своята собствена лодка NEVEREST.
На 6 октомври те поставиха няколко рекорда, пристигайки в Барбадос. 17-годишният Макс стана най-младият гребец в света, успешно прекосил океан. Плаването се оказа първата океанска гребна експедиция за България, както и първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври).
Те успяха! Стефан и Максим прекосиха Атлантическия океан с гребна лодка
„Имахме много моменти, в които трябваше да сменяме плановете, но не сме губили надежда“, каза Стефан в студиото на „Тази неделя“ по bTV. „Бяхме тръгнали към Бразилия, но Covid и течението Гълфстрийм не ни позволиха да се доближим до страната. Отправихме се към Френска Гвиана, но там силните южни пасати не ни позволиха да стигнем. Четири други държави също бяха затворени. Оказахме се в нещо като капан – между силно течение, северни ветрове и ветрове, които щяха да ни върнат към Африка. Но там не е лесно да се откажеш, а и не можеш. Не е като маратона в София, където можеш да слезеш от пътя и да се качиш на автобус – трябва да продължиш да гребеш до най-близкия бряг“.
„Точно това ни мотивира най-много“, добави Максим. „Ние постоянно бяхме в режим на оцеляване. Не си давахме дори опцията да помислим, че можем да спрем. Ние сме там, в средата на нищото, не можехме да си позволим да се откажем“.
Всичко започна преди 18 месеца, когато баща и син решиха да построят своята лодка NEVEREST и да се впуснат в приключението. Тръгнаха от Португалия на 14 юни и след 105 дни в Атлантическия океан и над 8200 изминати километри, акостираха успешно в столицата на Барбадос – Бриджтаун.
Първоначално двамата планирали да пътуват 70 дни, но необичайните условия ги отвели до предела, тъй като храната и останалите запаси били на привършване.
„Храната нямаше да стигне. Но не сме имали ден, в който сме гладували“, каза Максим. „Това, което направихме, е, че така разпределихме храната, за да имаме за цялото пътешествие. Хванахме около 10-11 махи-махи – големи еднометрови риби. Ядохме сашими, правихме рибена чорба. Това много ни помогна. Имали сме над 40-50 дни, в които сме били с около 2000 калории дефицит. Трябваха ни по 5000 калории на ден, а ние сме яли по 2-3 хиляди“.
Резултатите са видни – Макс е загубил 14 килограма, а баща му – 10. За всичко това е допринесло и непрестанното физическо усилие.
„Редувахме се на греблата - два часа гребе единият, два – другият, за да може лодката да не спира и да се движи винаги в правилната посока“, сподели Стефан Иванов. „Когато обаче вятърът ставаше много силен, а вълните – големи, трябваше да търсим убежище в каютата, която е пригодена за един човек“.
Банкерът, който и преди се е впускал в подобни авантюри като преплуване на Ламанша и участие в Берлинския маратон, сподели, че се е притеснявал за сина си през голяма част от времето.
„Имаше вълнуващи, но рисковани моменти. Ако паднеш от лодката при силна буря, няма как другият гребец да се върне и да те вземе. През цялото време бяхме вързани за лодката с въжета и колани. Имаше много моменти, в които се притеснявахме да не ни удари мълния. Имаше тропични, гръмотевични бури, в някои случаи падаха на стотици метри от нас“, каза той.
Двамата саморъчно са си направили гръмоотвод, защото се притеснявали, че мълниите могат да пробият дупки в лодката. „Могат да ти изпепелят техниката и да те обърнат. Бяхме направили така нашата капсула, че дори мълнията да пробие дупка, лодката да не потъне. NEVEREST се оказа достатъчно силна. Направихме я може би твърде тежка, но се оказа много устойчива. Мяташе се като кибритена кутия по време на бури, но издържа“, добави още Стефан.
Максим също се е притеснил за баща си, особено когато той влязъл във водата, а около него синът му забелязал четириметрово морско създание. Предупредил го, че е акула, а Стефан си помислил, че всичко е една шега. Оказва се обаче, че не е. „Когато проверихме камерата, видяхме, че това е бил 4-метров марлин. Те също са опасни, могат да прободат човек с дългия си меч“, констатира той.
Друго предизвикателство, с което е трябвало да се справят двамата гребци, е било филтрирането на питейна вода. Имали са две машини – едната от които разчита на електрическа енергия за пречистване на водата, а другата – ръчна. Три от четирите соларни панела на първата обаче изгорели.
„Трябваше на ръка да помпаме вода, което отнема много усилия. За един час помпане се пречистват около 4 литра вода. Така че освен да гребем постоянно, трябваше да отделяме на ден по час и половина за помпане“, сподели Стефан Иванов.
Освен всичко останало, Макс и баща му не разполагали с много сън – само около 5-6 часа на ден.
„Когато единият гребе, другият има два часа, в които яде, говори с приятели, а така му остават най-много 45 минути да спи през деня. През нощта обаче всеки от нас спеше по час и половина във всяка от паузите, които имаше за себе си. Така общо се събират между 5 и 6 часа сън“, обясни 17-годишният рекордьор, а Стефан добави: „Включваш на друг режим. Първите дни все едно си в друг свят, но след това се свиква“.
Още преди 18 месеца, когато решиха да построят лодката, двамата прегърнаха благородна кауза - стимулиране на донорството. Гребците застанаха зад кампанията на Министерството на здравеопазването „ДА! ЗА ЖИВОТ!“, която цели да повиши информираността в обществото за даряването на органи и да окуражи повече хора да спасят живот, като бъдат потенциални донори след смъртта си.
„Първоначално целта ни беше да призовем повече хора да решат да станат донори след смъртта си. Това е кауза, която е от огромно значение за хората, които имат нужда от органи. Това е кауза, която има решение. Много други нямат лесни решения или изискват много пари, а в случая не търсим пари от никого. Оказва се обаче, че дори да наберем хиляди потенциални донори, те ще бъдат здрави още години наред, дай Боже - повече от половин век. А хората, които имат нужда от органи, трябва да чакат. Затова, по време на плаването, решихме да поемем по друг път“, обясни Стефан.
Оказва се, че успешният модел в Европа и по света е различен от модела в България. По презумпция, в Испания, която е най-успешната държава в този аспект, всеки един гражданин е потенциален донор, без да дава съгласието си за това. Ако реши да не бъде донор, тогава може да възрази чрез специален документ. Великобритания също е поела по този модел, като е приела закон. Това смятат да направят Стефан и Макс.
„Искаме да сформираме група от доброволци, с които да пренапишем закона, така че веднага евентуално да се отвори вратата за трансплантации и за спасяване на животи“, обясниха те.
„Имаме нови последователи, много нови донори. Набрали сме хиляди хора и искам да им благодаря, защото те ни следваха всеки ден. Писаха толкова мили коментари, това много ни помогна“, каза Максим, а баща му добави, че това им е дало „допълнителна сила за всяко едно загребване“.
Оттук нататък двамата авантюристи ще продължат да търсят подобни предизвикателства. Макс иска да се занимава с гребане, но и да се отдаде на образованието си – мисли да учи или в Англия, или в САЩ. А Стефан ще опита още доста пъти да попадне „в прегръдките на планините или океана“.
Изводът на баща и син от пътешествието им е, че са станали далеч по-близки. „Учудващо е, че за 105 дни не сме имали нито един спор“, каза Макс пред bTV. „Не го очаквах, това е невероятно“.
