.jpeg)
София се готви да инвестира до 367 млн. евро в градски транспорт и инфраструктура чрез дългосрочно финансиране, което ще се изплаща от бъдещите приходи на общината. Целта на кмета Васил Терзиев е градът да направи големите инвестиции сега, вместо да събира средствата с десетилетния от годишните си бюджети.
Столичната община вече търси банка или друга финансова институция за заем до 183,5 млн. евро. Още толкова трябва да бъдат осигурени от Европейската инвестиционна банка. Така общото инвестиционно финансиране може да достигне 367 млн. евро. Решението беше одобрено от Столичния общински съвет на 10 септември.
Според Терзиев трябва да се отчита не само цената на заемите, но и цената на отлагането. Градът плаща за забавените инвестиции с остаряваща инфраструктура, липсващи връзки и по-бавен транспорт, посочва той.
Идеята е София да поеме по-голям дълг, за да реализира планираните инвестиции, като заемите ще бъдат дългосрочни и без обезпечение. Парите няма да покриват текущи нужди и заплати. Те са предназначени за инфраструктура и активи, които ще се използват дългосрочно.
Планът включва покупка на нови трамваи, тролейбуси, електробуси и автобуси. Предвиждат се още изграждане на липсващи части от основната пътна мрежа, реконструкция на ключови улици и булеварди, транспортни възли и релсов път, както и инвестиции в по-достъпна пешеходна среда.
Според Терзиев София има готови проекти, които могат решат редица проблеми в транспортната инфраструктура, натрупвани с десетилетия. Аргументът му е, че няма смисъл градът да чака още 10 или 15 години, докато събере необходимите средства.
Бюджетът на Столичната община за 2026 г. е 1,54 млрд. евро. За сравнение, максималният размер на инвестиционното финансиране от 367 млн. евро се равнява на близо една четвърт от тази сума. Собствените приходи на общината са близо 615 млн. евро.
Поемането на заем означава дългосрочен ангажимент за София. Задълженията ще се погасяват от собствените приходи на общината, затова от значение ще бъдат не само проектите, които ще бъдат направени с тези средства, но и цената на самото финансиране.
От общината изчисляват, че поемането на новия дълг няма да застраши финансовата ѝ устойчивост. Зам.-кметът по финансите Георги Клисурски посочва, че след новото финансиране разходите за обслужване на всички задължения на столицата ще останат под 10% при допустими до 15% по Закона за публичните финанси.
София запазва и кредитния си рейтинг „BBB+“ със стабилна перспектива според Standard & Poor’s.
Зад инвестиционната програма стои и по-широката цел за финансова децентрализация.
Според Терзиев част от ресурса, създаван в София, трябва да остава в града, а държавното финансиране за общински проекти да се разпределя по ясни и предвидими правила.
Целта е столицата да може да планира развитието си за пет или десет години напред, вместо всяка година да чака дали държавата ще отпусне средства за отделни проекти.
Сега общината очаква оферти от финансова или кредитна институция до 15 октомври. Идеята на процедурата според администрацията е да има максимален брой участници и да бъде получена възможно най-добрата финансова оферта.
