Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Опасенията за сигурността, повдигнати от Турция, в противопоставянето ѝ срещу членството на Финландия и Швеция в НАТО, са "легитимни". Това каза ръководителят на Алианса Йенс Столтенберг. Той посочи, че преговорите с Анкара продължават.
„Това са основателни опасения. Става дума за тероризъм, за износ на оръжия“, посочи той след среща с финландския президент Саули Нийнистьо.
Двете скандинавски страни нарушиха продължилата десетилетия политиката на необвързаност, като официално подадоха кандидатурите си за членство към НАТО в отговор на руската инвазия в Украйна. Опитът им обаче сега е възпрепятстван от Турция, която се обяви против подобно действие и обвини двете държави, че подкрепят и укриват кюрдски екстремисти и други терористични, според Анкара, групи.
„Трябва да помним и да разбираме, че нито един съюзник в НАТО не е претърпял повече терористични атаки от Турция“, каза Столтенберг, използвайки турското произношение на името на страната - "Тюркие".
През последните години ЕС каза, че Турция трябва да стесни определението си за тероризъм. След неуспешния преврат през юли 2016 г. турските власти определиха като „терористи“ много от своите политически опоненти.
Исканията от Анкара към Стокхолм и Хелзинки включват екстрадиране на членове на някои кюрдски организации, както и премахването на ограниченията върху износа на оръжие за Турция. През последните седмици Столтенберг работи за разрешаване на спора.
„Финландия и Швеция дадоха да се разбере, че са готови да седнат и да отговорят на опасенията, изразени от Турция“, заяви той.
Ръководителят на НАТО каза, че Анкара е ключов съюзник за алианса поради стратегическото си местоположение на Черно море между Европа и Близкия изток и изтъкна подкрепата, която оказва на Украйна от 24 февруари.
Въпреки това, докато Турция многократно се опитваше да действа като посредник между Русия и Украйна, тя също така изглежда се опитва да запази стратегическа неяснота. Някои анализатори смятат, че нежеланието на страната е свързано с пречките за придобиване на оръжие от САЩ, пред които е изправена страната.
Турция поиска през октомври да закупи 40 изтребителя F-16 и близо 80 комплекта за модернизация за съществуващите бойни самолети - молби, на които Вашингтон засега се въздържа да отговори.
Продажбата на американски оръжия на съюзника от НАТО Турция стана спорна, след като Анкара придоби руската отбранителна ракетна система С-400, което предизвика санкции на САЩ и отстраняването на Турция от програмата за изтребители F-35.
