Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Повече от 400 миноритарни акционери в "Слънчев бряг" АД не са получавали дивидени в последните години. Става въпрос за възрастни хора, които са бивши служителите в курорта, докато хотелите и ресторантите все още са държавни. За последно те са получили по 9 стотинки на акция през 2020 година, разказва bTV.
С падането на социализма собственик на всичко в морския курорт става акционерното дружество "Слънчев бряг", където държавата държи основния пакет акции, като притежава и 75% от инфраструктурата в курорта.
Миноритарните акционери са съсобственици, заедно с някои фирми и с държавата. Бившите служители получили между 10 до 30 акции на човек според работата и стажа.
Впоследствие служителите са съкратени, започва и раздържавяването на курорта. 157 атрактивни хотела и емблематични заведения, гордост на соцкомплекса, са продадени от тогавашната Агенция по приватизация.
Сборът от сумите за всички 157 сделки е над 150 милиона лева общо, става ясно от справка на агенцията.
Тя показва още, че тези пари са преведени на „Слънчев бряг“ АД. Пари влизат там и от наеми. От 2002 до 2013 г. са продадени земите под и около сградите в „Слънчев бряг“. Така над 1 090 000 кв. м обща урбанизирана площ носят на дружеството стотици милиони левове.
Къде са обаче са парите, питат акционерите?
В началото на прехода те са получавали дивиденти, но в последните 15 години „Слънчев бряг“ АД отчита само загуби. Така хората са получили за последно дивиденти през 2020 г. - по 9 стотинки на акция, а преди това през 2007 г.
През 2010 г. бившият министър на икономиката Петър Димитров, който е представлявал държавата акционер в „Слънчев бряг“ казва, че са продадени всички хотели, ресторанти и на практика почти цялата земя, с изключение на инфраструктурата.
"Дружеството започна да прибира приходите с идеята, че с тях ще модернизира оставащата база. Виждате, че нищо такова не се случи и както и да оглеждаме сметката, тя просто не излиза. Продавачът на тази огромна собственост, който трябва да е поне милионер, ако не милиардер се оказа затънал във финансови задължения“, обясни през 2010 г. Петър Димитров.
Само 8300 лв. по сметките на „Слънчев бряг“ АД и задължения за около милион и половина лева – това докладват през май 2010 г. новопостъпилите шефове на дружеството, чиито съвет управлява и днес. Сигнализирана е прокуратурата.
Сменените тогава бивши директори Малина Стратиева и вече покойният Младен Мутафчийски заеха защитна позиция.
„92 милиона са инвестирани в реконструкцията и модернизацията на инфраструктурата на „Слънчев бряг“. 52 милиона лева е даден дивидент на държавата, а на „Слънчев бряг“ дължат 5 милиона лева“, обяснява вече бившата директорка Малина Стратиева.
И до днес хотелиери в курорта си задават въпроса колко от посочените милиони за поддръжката на улици, осветление и ВиК действително са отишли там, разказва bTV.
Предизвикват въпроси и цените, на които Агенцията по приватизация е продала някои от 157-те хотела, ресторанти и обслужващи предприятия в периода от 1996 до 2002 г.
Едно от първите заведения до морето в социалистическия „Слънчев бряг“ - ресторант „Нептун“, е продадено за 24 000 лв. Един от известните хотели в курорта – „Калина“, за 24 100 лв. Данните са от справка на тогавашната отговорна Агенция по приватизация.
Подобна е цената на хотелите "Нарцис", "Явор-Акация", "Лилия", а модерният през 80-те години "Бар Вариете" е продаден за 22 500 лв. - цена, колкото на един апартамент в София в онези времена, коментират акционери.
След запитване на bTV от Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) отговориха, че са ползвали независими оценители, а продажбите са съобразени с тогавашния приватизационен закон.
Настоящото ръководство на "Слънчев бряг" отговаря, че е наследило загубите от предишните управляващи. Сегашният съвет идва през 2010 г., когато вече почти всичко е продадено. Основните приходи сега са от наем върху алеи, тротоари и паркинги.
От Министерството на туризма отговарят, че се обсъждат варианти, при които дружеството да бъде стабилизирано с допълнителни източници на финансиране. Затова обаче са необходими "законодателни промени, както и редовно правителство", пишат от министерството до bTV.
