С 1391 потвърдени случая на Covid-19 и 35 починали пациенти, Великобритания е сред страните в Европа, в които епидемията нараства с експоненциален темп в последните дни. Въпреки това британската стратегия на забавяне на болестта се различава видимо от прилаганите мерки на континента досега.
Училищата във Великобритания все още не са затворени, основно заради опасенията от удара върху икономиката при прехвърлянето на грижата за децата върху работещите родители. Пъбовете в Лондон продължават да работят. Мачовете от Висшата лига бяха отложени доброволно, след като няколко играчи и треньорът на "Арсенал" бяха поставени под карантина, но правителството не е обявило забрана за масови събирания.
Министър-председателят Борис Джонсън и главните държавни експерти по медицина обявиха, че нови изследвания за наличие на новия коронавирус ще се правят само на хората със сериозни признаци на заболяване, които вече са приети в болница.
Съветът на властите към всичи останали граждани, които имат леки симптоми на респираторна инфекция, е да се самоизолират у дома за 7 дни. Симптомите, по които хората може да се ориентират дали да преминат под карантина, са два:
- висока температура (37,8 градуса или повече),
- новопоявила се продължителна кашлица.
Самоизолиралите се граждани нямат задължение на известяват Националната здравна служба за заболяването си освен ако симптомите им не се влошат след 7-дневния период в домашна карантина. Тогава пациентите могат да потърсят помощ от здравната служба.
Правителството предупреди, че в следващите седмици вероятно ще бъде наложена мярка за изолиране на всички граждани над 70-годишна възраст. Кога ще се предприеме това действие обаче, все още не е ясно.
Стратегията на Борис Джонсън е да отложи въвеждането на най-строгите мерки за по-късен етап, когато експертите смятат, че ще настъпи пикът на кризата.
В противен случай ресурсите на системата може да бъдат изчерпани или претоварени още преди тя да се сблъска с най-тежкото си изпитание.
"Ако въведем следващата фаза прекалено рано, мерките няма да ни защитят в момента на най-висок риск, но за сметка на това ще имат огромно социално отражение. Трябва да разпределим мерките си в правилен график, трябва да вземаме правилните решения в правилния момент, за да извлечем максимален ефект от забавянето на вируса", се казва в правителственото съобщение за мерките.
Главният научен съветник на британското правителство д-р Патрик Валанс посочва, че "ако потискаме една епидемия с усилени мерки и в един момент ги отменим, заболяването ще се върне отново - и ще се върне в най-неподходящия момент".
Критиките срещу намека му за организиране на мерките около стратегията за т.нар. стаден имунитет обаче принудиха правителството да се разграничи от тази позиция.
Какво означава "стаден имунитет"?
Стратегията на стадния имунитет е да ограничи негативното влияние на Covid-19, като остави вирусът да премине през цялата общност, за да може тя да добие групов имунитет, но при много по-бавна скорост. Това би трябвало да позволи на хората с най-тежки симптоми да получат необходимата медицинска помощ, а здравната система да не бъде претоварена и смазана от броя на пациентите, които трябва да обгрижи едновременно.
На пръв поглед, стратегията изглежда разумна, пише в The Conversation изследователят Джеръми Росман от Университета в Кент. Но дали е така?
Човешкото тяло се бори с инфекциозни заболявания чрез имунната си система. Когато един пациент се възстанови от болестта, обикновено организмът придобива "имунологична памет", благодарение на която той би трябвало да се справи при следващ контакт с вируса. По този начин действат и ваксините - създават имунитет, без да разболяват пациентите.
При нови болести като Covid-19, за които все още не съществува ваксина, вирусът може да се разпространи сред цялото население. Но ако достатъчно голям брой хора придобият имунологична памет, болестта ще спре да се разпространява независимо от това, че не всички хора ще я прекарат.
Здравият човек не може да се зарази повторно и не може да предаде вируса на друг. Това представлява "стадният имунитет", и той е доста ефективен начин за защита на населението като цяло срещу инфекциозни заболявания.
Стадният имунитет се смята за адекватна превантивна стратегия, но при ваксинационни програми.
Ако здравните служби не разполагат с ваксина (какъвто е случаят с Covid-19), постигането на такъв имунитет може да стане само чрез заразяване и оздравяване на значителна част от населението.
Как би изглеждало това в страна като Великобритания?
Процентът на населението, което трябва да прекара болестта, за да се задейства стадният имунитет, зависи от нивото на разпространение на съответната болест (т.е. колко нови инфекции може да се провокират от един заболял пациент). При Covid-19 - това ниво се изчислява на около 3.28, макар че изследванията на болестта все още продължават и вероятно числото ще се промени.
Това означава, че близо 70% от населението на Великобритания трябва да преболедува Covid-19 и да оздравее, за да може цялата общност да придобие групов имунитет.
В реални стойности - над 47 милиона души ще трябва да минат през заболяването. Смъртността от новия коронавирус варира значително според различните държави, но в края на февруари 2020 г. китайският Център за превенция на заразните болести съобщаваше за 2,3% починали пациенти (1023 от 44672 потвърдени случаи). Случаите на тежки усложнения вследствие на заразата са 19% от всички регистрирани заболели.
Ако тези стойности се прехвърлят върху британската система, постигането на стаден имунитет може да доведе до смъртта на над 1 000 000 души. Дори да се приеме, че смъртността е на най-ниското отчетено ниво (0,5% в Южна Корея и 0,9% в Китай извън провинция Хубей), броят на починалите пациенти в търсене на групов имунитет може да достигне обхват между 235 000 и 423 000 души. Още 8 милиона пациенти ще се окажат в нужда от интензивна медицинска грижа.
Обединеното кралство разполага с малко под 170 000 болнични легла (по данни от 2017 г.). В Англия техният брой е около 130 000, от които 101 598 са в отделения за обща и интензивна грижа.
Стратегията за "стадния имунитет" засега е само научна концепция и за момента не е възприета като официална политика на правителството на Джонсън.
Смисълът на тази хипотеза не се състои в неконтролируемото разпространение на болестта сред хората, а в забавянето й и защитата на най-уязвимите групи от тежко заболяване.
Стратегията на забавяне е ефективна, когато се комбинира с мерки за защита на възрастните и хората с влошено здраве. Успехът на мярката зависи изцяло от способността на обществото да изолира тези групи от всички останали здрави и способни да се справят с болестта хора.
Забавянето на болестта ще даде за подготовка на здравните системи и за тестване на нови лекарства и ваксини. Никой обаче не може да прогнозира със сигурност колко време ще отнеме този процес.
Приближаването до летния сезон може да облекчи част от бремето на болничните заведения, защото броят на пациентите с други по-леки заболявания като грип ще намалее.
Въпреки това политиката на по-свободни мерки във Великобритания беше подложена на сериозна критика както в страната, така и в чужбина. В отворено писмо близо 350 учени предупреждават, че подходът на правителството излага на риск живота на стотици хиляди хора и настояват правителството да последва примера на други страни, които прилагат радикални методи за ограничаване на болестта. Сред критиците на тази политика е и бившият министър на здравеопазването Джеръми Хънт.
Великобритания вече увеличава капацитета си за изследвания, като само за два дни са проведени около 5000 нови теста.
Експертите обаче твърдят, че е нужна много по-засилена работа по откриването на болните хора, за да се установи кои са най-засегнатите райони в страната и да се реши дали да се наложи ограничение на масовия транспорт.
Правителството има право да се бои за икономическите последици от евентуално пълното затваряне на търговски обекти, офиси, градски транспорт и обществени и културни центрове. Ако блокадата на икономиката продължи твърде дълго и доведе до евентуални масови съкращения и висока безработица, това също може да доведе до сериозни последици върху живота и здравето на населението.
Цената на постигането на "стадния имунитет" може да се окаже прекалено скъп сценарий, дори в най-оптимистичния вариант.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
