Световната здравна организация и инициативата COVAX подкрепиха AstraZeneca и се обявиха против отказ от ваксината ѝ срещу Covid-19 заради „няколкото пропуски“ в нея. Очаква се СЗО да одобри препарата и да задейства доставки за 145 държави.
COVAX е програма, която осигурява ваксини срещу коронавирус на страни, които нямат достъп до тях. Ричард Хачет от инициативата съобщава, че е „твърде рано“ да отричаме ваксината на AZ и Оксфорд. "Тя е много важна част от глобалните усилия срещу тази пандемия".
Регулаторите на няколко европейски държави препоръчаха препаратът на AstraZeneca да не се поставя на хора над 65 години (някои и над 55) заради липсата на достатъчно данни за ефикасността му в клиничните тестове. В Южна Африка се отказаха от ваксината заради ниската ефективност срещу новия щам. Европейският регулатор ЕМА не поставя горна възрастова граница за ваксиниране с нея – казва само, че е безопасна за хора над 18 години.
Ваксинационният щаб у нас препоръча тази ваксина да се използва също без горна възрастова граница и с около 10-седмичен интервал между двете дози, което да ускори темповете на имунизиране.
ЕС финализира сделката с Pfizer/BioNTech за доставка на още 300 млн. дози от ваксината за Европа. Става въпрос за споразумението, което ЕК сключи с производителите през януари и по което страната ни ще си осигури близо 3 млн. препарата.
Съгласно новата сделка вече са поръчани 200 милиона дози за доставка тази година. Преговорите за сроковете за други 100 милиона още продължават, твърди източник от ЕК пред Reuters.
Председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (ГЕРБ) е подал заявление за напускане на 44-ото Народно събрание. Той отбелязва, че няма да се присъединява към нова политическа формация, а ще кандидатства в конкурса за ново ръководство на Българския енергиен холдинг.
БЕХ обяви конкурс за трима членове на борда на БЕХ, които да са представители на държавата. Срокът за подаване на документи изтече в понеделник.
Николов е бивш председател на бордовете на енергийния холдинг, на НЕК и на АЕЦ "Козлодуй", изпълнителен директор на атомната електроцентрала и зам.-министър на енергетиката.
Втората процедура по импийчмънт срещу Доналд Тръмп започва във вторник в Сената на САЩ. Доскорошният президент е обвинен в „подстрекаване на бунт“ заради щурма в Капитолия от 6 януари, при който привърженици на републиканеца нахлуха в сградата на парламента, а при сблъсъците загинаха петима души.
Според адвокатите на Тръмп – поддръжниците му са действали по собствена воля. Бившият държавен глава отказа да даде показания.
Лидерът на мнозинството в американския Сенат Чък Шумър (Демократическа партия) и лидерът на малцинството Мич Макконъл (Републиканска партия) заявиха, че са се споразумели за рамката на процеса по импийчмънт. В началото ще се проведат дебати за неговата конституционна съобразност, последвани от встъпителни аргументи на следващия ден.
Обединените арабски емирства са на път да влязат в историята, тъй като космическата им сонда „Hope“ приближава Марс и във вторник трябва да навлезе в орбитата на „червената планета“.
Мисията Emirates Mars Mission започна преди седем месеца и целта ѝ е да „изрисува“ първата цялостна картина на климата на Марс. Сондата е разработена в Космическия център „Мохамед Бин Рашид“ в Дубай, в партньорство с Лабораторията за атмосферна и космическа физика към Университета в Колорадо.
В момента „Hope“ се движи с над 120 хиляди километра в час. Трябва обаче спирачките да бъдат задействани, за да може да навлезе успешно в орбита. „Това е критична фаза“, казва директорът на проекта Омран Шараф, цитиран от BBC. „Тук е етапът, в който ще разберем дали ще достигнем до Марс или не. Ако сме прекалено Бавни, ще се разбием на Марс, ако сме прекалено бързи, ще я подминем“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
