Светът на детето, или защо стаята му не е просто мястото за леглото, бюрото и играчките

Детската стая не е просто място за леглото, играчките и бюрото. Тя е първата среда, в която детето се учи да подрежда света около себе си – да играе, да се концентрира, да избира, да бъде самостоятелно и постепенно да изгражда свои навици.

Затова начинът, по който е организирано пространството у дома, е важен не само за удобството, но и за всекидневния опит на детето.

Въпросът е как да създадем среда, която едновременно да дава сигурност и свобода, да насърчава ученето, но да оставя достатъчно място за игра и въображение?

На помощ идват Ралица Илиева - психолог, консултант по позитивна дисциплина и майка. Тя работи с родители, които искат да разбират по-добре детското поведение и да изграждат спокойна и сигурна връзка с децата си.

Според Ралица възпитанието не се случва само чрез думите и правилата, които поставяме. То се случва и в малките ежедневни моменти, както и в средата, която създаваме у дома. Правилно организираното пространство може да даде на детето повече възможности за самостоятелност, увереност и постепенно изграждане на полезни навици.

И Борислава Стойчева - мениджър Комуникации и Интериорен дизайн в ИКЕА България, която над 15 години е част от екипа на компанията. Тя започва професионалния си път в ИКЕА като интериорен дизайнер и през годините преминава през различни позиции и натрупва богат опит в интериорния дизайн и комуникациите. Днес ръководи екипа, който се грижи за облика на магазина в София и създава среда, която вдъхновява клиентите с разнообразни, функционални и добре обмислени решения за различните пространства.

Домът като първата среда за развитие

„Средата има значение, но сама по себе си не определя развитието на детето. Домът е първото място, в което то започва да опознава света, доколко той е предвидим, безопасен и позволява да изследва.

Има значение и доколко средата е спокойна и организирана. Домът се превръща в част от всекидневния опит, през който детето постепенно изгражда представа за себе си и за света около него, не е просто фон на детството.", обяснява Ралица Илиева.

Тази идея променя и начина, по който може да бъде планирана самата детска стая.

„В ИКЕА създаваме всяко пространство с мисъл за човека, който живее там и нуждите, които има. Когато проектираме детска стая винаги на първо място поставяме безопасността", обяснява на свой ред Борислава.

"Друг важен фактор, който влияе в избора на мебели, е функционалността им. Но за да превърнем пространството в уютно местенце с душа и индивидуалност, можем активно да включваме детето в избора на цветове, аксесоари и текстил. Детската стая трябва да е планирана така, че да стимулира децата да бъдат себе си, да се чувстват свободни и да се отдават на въображението и интересите си.“, казва тя.

Пространство за учене и концентрация

Когато детската стая трябва да побере едновременно играта и ученето, ключовият въпрос е как да се създаде среда, която помага на детето да се фокусира, без да ограничава останалите му занимания.

За Ралица Илиева тук особено подходящо е едно правило:

„За концентрацията често важи принципът „по-малко е повече“. Когато около детето има твърде много предмети и визуални стимули, вниманието му по-лесно се разсейва. Затова мястото за по-съсредоточени занимания е добре да бъде сравнително спокойно и подредено, а необходимите материали е хубаво да бъдат лесно достъпни.“

Не е необходимо играта и ученето да бъдат разделени физически в различни стаи. По-важно е детето да има ясни ориентири и предвидимост във всекидневието си.

„Обособяването на различни зони може да даде на детето ясен ориентир какво се случва на конкретното място. А когато към това добавим и предвидима рутина за преминаване от игра към учене, преходът обикновено става по-лесен.“

Появява се и друго предизвикателство – детето расте, а заедно с него се променят нуждите му.

Затова Борислава Стойчева описва подход, при който стаята се разделя на зони, но решенията в тях могат да се адаптират.

„Като интериорни дизайнери ние разделяме стаята на зони спрямо нуждите на детето. Мястото за учене може и да е за творчески занимания. По този начин съчетаваме полезното с приятното. От богатия ни асортимент избираме бюро, чиито крака могат да се регулират на височина – например от серията MITTZON, секция, която може да се надгражда и променя с различни модули и легло, което расте заедно с детето.

Осветлението също има своята роля в тази организация на пространството.

„Светлината, както във всяка стая, така и в детската, играе основна роля за атмосферата. Стремим се да имаме 3 вида различно – за настроение, с функция (насочващо) и основно.“, добавя тя.

Самостоятелност и изграждане на навици

Една добре организирана детска стая може да бъде и инструмент за упражняване на самостоятелност.

Според Ралица Илиева очакването детето постепенно да започне да прави повече неща само трябва да върви заедно с въпроса дали средата му позволява това:

„Трудно е да очакваме самостоятелност от детето, ако средата постоянно изисква помощта на възрастен. Когато вещите му са на достъпна височина, имат ясно място и детето може само̀ да избира, взема и прибира, то получава възможност реално да упражнява самостоятелността си.“

Ралица Илиева свързва този принцип и с Монтесори подхода, при който средата се адаптира към възможностите на детето:

„Да адаптираме средата към възможностите на детето. Не става дума то да решава всичко само, а да има подходящ за възрастта избор и реално участие в грижата за собственото си пространство. Самостоятелността е умение, което не се появява изведнъж. Тя се упражнява всеки ден, точно както карането на колело.“

Така организацията на вещите се превръща в част от всекидневното изграждане на навици.

За Борислава Стойчева практичността може да върви заедно с възможността детето да участва в избора и подреждането.

„В организирането на детска стая използваме различни видове решения като кутии-чекмеджета и меки органайзери, например цветният висящ органайзер BONSYRSA. А когато въвличаме детето в процеса на избор на продуктите, това помага то да ги припознае и да ги използва всеки ден".

Играта като важна част от развитието

Подготовката за училище не означава детската стая да се превърне в пространство единствено за учене.

Напротив – свободната игра е част от начина, по който детето развива умения, които по-късно ще използва и в учебна среда, смята Ралица. И дава пример:

"Играта също подготвя детето, просто по различен начин. В свободната игра то измисля ситуации, решава проблеми, прави избори, използва въображението си, а когато играе с други деца (или възрастни), се учи да преговаря и да се съобразява с чужда гледна точка. Така упражнява уменията, които са важни и за ученето - внимание, саморегулация, гъвкавост и социални умения.“

Ролята на родителя в играта също има значение, но тя не е непременно да организира всяка дейност.

„Детето има нужда и от време, в което само определя как и с какво да играе. Но когато възрастният се включи, воден от идеите на детето, играта се превръща и в ценен начин да влезе в неговия свят. Децата често показват чрез нея какво ги вълнува и как разбират случващото се около тях.“

Интериорът може да остави място за тази свобода, казва Борислава Стойчева:

„Тайната ни за оптимизация на пространството и създаване на достатъчно зони за разнообразни занимания е кът с две функции, който споменахме и по-рано. Добър пример за това е двуетажно легло, под което можем да разположим зона за игра и творчество, а с порастването на детето да добавим и бюро.“

Стая, която расте заедно с детето

В основата на тази концепция стои и участието на самото дете.

Според Ралица Илиева то трябва да има място в решенията за обкръжаващия го материален свят:

„Важно е детето да има участие в създаването на собственото си пространство, разбира се, според възрастта. Това не означава да решава всичко, а да получава реални избори и да усеща, че мнението му има място в нещата, които го засягат. А ако трябва да дам един съвет на родителите, бих казала: подредете стаята не само според това как искате да изглежда, а според това как детето реално ще я използва. Нека пространството отговаря на неговите възможности и всекидневие, а не само на представата на възрастния за хубава детска стая.“

От гледна точка на интериора това означава да се търсят варианти, които могат да се променят заедно с детето, вместо стаята да се обзавежда изцяло наново през няколко години.

„Винаги бихме препоръчали умните мебели, които променят височината си и имат възможност да се надграждат. Това би оптимизирало цялостно преобзавеждане в бъдеще.“

Същият принцип може да бъде приложен и към цветовете и текстила – така пространството може да се променя, без да се налага цялостна промяна.

„Когато избираме пастелни цветове за основните мебели, можем лесно и бързо да освежаваме през времето с дръзки и ярки текстили (завивки и калъфки, завеси, декоративни възглавници), които детето да избира само и харесва.“

Решенията за съхранение също могат да добавят характер към пространството. Чудесен пример е GREJSIMOJS табуретката, в която малчуганът може да прибира своите играчки.

А ако трябва да се опише идеалната детска стая с едно изречение?

За Борислава Стойчева най-важното за една детска стая е тя да е уютна и да позволява на детето да изразява себе си и да чувства свобода.

Ралица Илиева добавя, че добрата детска стая е тази, която се съобразява не толкова с представата на възрастния за идеално пространство:

„За мен най-важното е детската стая да бъде съобразена с потребностите на детето, да му носи усещане за сигурност и едновременно с това да му позволява да изследва, избира и действа самостоятелно.“