Полетата за добив на литий в Южна Америка предизвикаха интерес, след като бяха заснети от въздуха със зашеметяващо висока резолюция от немския въздушен фотограф Том Хеген. Но макар снимките да спират дъха, те представляват тъмната страна на нашия бързо наелектризиращ се свят.
Литият представлява суровина, която е пътят към спирането на глобалната зависимост от производството на изкопаеми горива. Като най-лекия метал на планетата известен до момента, той се използва широко в електрическите устройства - от мобилни телефони и лаптопи до автомобили и самолети.
Литиево-йонните батерии захранват електрическите превозни средства, които се очаква да бъдат с дял до 60% от продажбите на нови автомобили до 2030 г. Батерията на Tesla Model S например използва около 12 килограма литий.
Тези батерии са ключът към лекото презареждащо се захранване. В момента търсенето на литий е безпрецедентно и мнозина твърдят, че е от решаващо значение за преминаването към възобновяеми източници.
Това обаче си има цена - добивът на химичния елемент може да бъде разрушителен за околната среда.
Том Хеген заснема "Литиевия триъгълник“ в последната си фотографска серия. Германецът е специализиран в документирането на следите, които оставяме на земната повърхност - представя местата, където извличаме, преработваме и консумираме ресурси. Хеген заснема полетата за добив на литий в Южна Америка - в региона на общите граници на Аржентина, Чили и Боливия - със зашеметяваща прецизност.
В интервю пред euronews.green фотографът заявява, че тъй като голяма част от работата му е свързана с добива, обработката и употребата на ресурси, се е заинтересувал как изглежда преходът в сектора на мобилността към електромобилността:
"Литият е един от ключовите компоненти в изграждането на автомобилни батерии. Исках да снимам най-големите примери в света на места за добив на литий в литиевия триъгълник между Чили, Боливия и Аржентина", разказва той. На въпроса как успява да го осъществи, Хеген отговаря: "За да уловя огромните минни операции в композиция, наех малък самолет и летях високо над тях“.
Защо литиевите полета са така цветни?
Ярките нюанси на литиевите полета или езерата са резултат от различни концентрации на литиев карбонат. Цветовете им могат да варират от розово-бяло, през тюркоазено, до силно концентрирано или канарско жълто.
През 2015 г. материал в New Scientist описва полетата като „сюрреалистични пейзажи, където се раждат батерии“.
Защо извличането на литий вреди на околната среда?
Всеки вид добив на ресурси е вреден за планетата. Премахването на тези суровини може да доведе до деградация на почвата, недостиг на вода, загуба на биологично разнообразие, увреждане на функциите на екосистемите и увеличаване на глобалното затопляне. Но когато мислим за добив, ние визираме изкопаеми горива като въглища и газ. За съжаление, литият също попада под тази шапка, макар да проправя пътя към електрическо бъдеще. Той е описван като невъзобновяемия минерал, който прави възможна възобновяемата енергия - често рекламиран като следващия петрол.
Според доклад на Friends of the Earth (FoE) извличането на литий води неизбежно до разрушаване на почвата и директно замърсява въздуха. С нарастването на търсенето въздействията „все повече засягат общностите, където се извършва този вреден добив, като в същото време застрашава достъпа им до вода“, посочва докладът.
Солниците на литий в Южна Америка се намират на сухи територии. На тези места достъпът до вода е ключов за местните общности и тяхното съществуване, както и за флората и фауната.
В солниците Атакама в Чили добивът замърсява и отклонява оскъдните водни ресурси далеч от местните общности.
Производството на литий чрез езерно изпаряване използва много вода - около 21 милиона литра на ден. Приблизително 2,2 милиона литра вода са необходими за производството на един тон литий.
„Добивът на литий е причинил конфликти, свързани с водата, в различни общности - например общността Токонао в северната част на Чили“, се казва в извадката на FoE.
Трябва ли да бъде спрян добивът на литий за батерии?
Подобен доклад, публикуван през 2021 г. от нестопанската организация BePe (Bienaventuradors de Pobres), също идентифицира водата като първостепенен проблем за операциите по добив на литий. В него се твърди, че не са направени достатъчно изследвания относно потенциалното замърсяване на водата и „дейността трябва да бъде спряна, докато не бъдат налични проучвания, които надеждно да определят големината на щетите“.
Глеб Юшин, професор по инженерство в Технологичния институт в Джорджия (САЩ), твърди, че новата технология за батерии трябва да се разработи, като се ползват по-често срещани, екологично чисти материали. Статията му в съавторство с други негови съмишленици е публикувана в списание Nature.
Изследователи като Юшин работят върху нови алтернативи на батерии, които биха заменили лития и кобалта (друг вреден метал) с по-малко токсични и по-лесно достъпни материали. Тъй като запасите от литий и кобалт няма да задоволят бъдещото търсене, се предлага да се обърне внимание на желязото и силиция.
За разлика от литиево-йонните батерии, батериите с поток от желязо са по-евтини за производство, твърди ветеранът във възобновяемата енергия Рич Хосфелд в статия на Bloomberg , озаглавена „Пробивът на желязната батерия може да изяде обяда на лития“.
„Призоваваме учените в областта на суровините, инженерите и финансиращите агенции да приоритизират изследването и разработването на електроди, базирани на други елементи“, казва Юшин.
„В противен случай - разпространението на електрически автомобили ще се забави в рамките на десетилетие".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
