Търговските вериги обвиниха Мая Манолова в невярна информация, след като тя изнесе данни за "140% надценки" на храни

Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова заплаши търговските вериги със санкции, след като ги обвини в "икономически необосновано" поскъпване на основни хранителни стоки.

Манолова организира пресконференция, на която изнесе данни за "над 100% надценки" при стоки като кисело мляко, сирене, домати, кашкавал и др.

"Надценки от 99 до 141% са безочливи, те са несправедливи, но и са нахални", обяви Манолова.

Сдружението за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги, обаче отговори с контраобвинение срещу самата Мая Манолова за това, че представя подвеждащи данни.

Оказа се, че стойностите, които Манолова цитираше като подадени от самите вериги, всъщност не представляват данни за надценка - а за сравнителни ценови равнища спрямо средното в ЕС.

"Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%. За сравнение: общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% - тоест храните у нас са под средноевропейското ниво", казват от Сдружението за модерна търговия.

Това ли е пълната картина за цените на хранителните стоки в България?

Според Мая Манолова има и други данни, които сочат към увеличение на надценките за последните три месеца, макар и при конкретно подбрани стоки - кромид лук (около 78 процентни пункта нагоре), краставици (около 40 п.п), бяло зеле (29 п.п.) и сирене (27 п.п.).

Не беше представен анализ на данните за всички видове хранителни стоки - т.е. не стана ясно дали тенденцията е всеобхватна и дали някои продукти запазват или намаляват надценката в същия период.

Търговските вериги критикуват Манолова за това, че не дава пълна картина, а е подбрала примери, които да потвърдят предварителната ѝ теза.

"В някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти — 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месо — 71.5%, или с 28.5% по-евтино; риба — 87.1%, или с 12.9% по-евтина", съобщават от сдружението.

Манолова даде пример и със стоки като краставици, сирене и домати, при които продажната цена се е увеличила от август до октомври 2026 г., докато доставната цена е спаднала, останала е без промяна или се е вдигнала с по-нисък ръст.

КЗП ще иска от веригите да докажат, че са налице "икономически обосновани причини" за тези решения - в противен случай ще бъдат санкционирани.

Защо някои цени в България са по-високи от ЕС?

Браншовата организация на търговските вериги дава свое обяснение за стоките с цени по-високи от средното в ЕС.

Те посочват, че ДДС върху храните се различава в България спрямо други държави, където има преференциален режим.

Втората причина е, че някои от суровините са дефицитни - например едва 10% от кравето масло, необходимо за пазара в България, е местно производство.

"Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране", казват от сдружението.

"Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство", казват още те.

Внушението, че надценката се превръща в чиста печалба, също не е коректно, посочват оттам.

"След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%", казват от Сдружението за модерна търговия.

Оттам задават пет въпроса на Мая Манолова след пресконференцията ѝ:

1. Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?

2. Разяснявате ли на хората, че надценка НЕ Е печалба? Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?

3. Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС у нас? Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?

4. Защо се проверява само последната отсечка от веригата - магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88.5%) и производствените разходи (+68.3%) при преработвателите?

5. Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?