Тайната мисия на Ватикана за Украйна

Киев, Москва, Вашингтон и може би Пекин. Това са ключовите столици, от които зависи бъдещото развитие на войната в Украйна.

Може ли да бъде спряна войната? Папа Франциск иска да направи още един опит. Един опит поне да се намали страданието на децата и на най-уязвимите групи от насилието.

Затова изпрати свой специален емисар - кардинал Матео Дзупи в Киев и Москва. Тези дни кардиналът се върна от Вашингтон. Папата все още се надява, че е възможно да започне процес на диалог, който да доведе до опции за мир. А и ватиканската дипломация не е за подценяване, тя е една от най-старите дипломатически школи и е уважавана от всички страни.

Кардинал Матео Дзупи е председател на всички италиански епископи, които са над 250, и е кардинал на Болоня - тоест един от най-важните хора, близки до папата в Италия.

Особеното при него е, че той е тясно свързан с общността на Сант Еджидио, представляваща група хора без църковен сан, но дълбоко религиозни, които вече имат опит с мирните преговори.

Техните усилия в Мозамбик водят до сключване на мирно споразумение между враждуващите страни на 4 октомври 2002 г. след 16-годишна вражда. В 2-годишните преговори тогава участива и Дзупи в качеството си на обикновен свещеник.

Неслучайно тази група се нарича "ООН на Трастевере", от името на римския квартал, където е тяхната централа.

Каква е позицията на Ватикана относно войната в Украйна? Тя е много добре илюстрирана в обръщението пред общото събрание на ООН на 18 юли на ватиканския представител монсеньор Габриеле Кача, който призовава "оръжията да замлъкнат" и повтаря призива на папа Франциск "всички главни действащи лица на международната сцена и политически лидери на нациите да направят всичко възможно да се стигне до край на войната".

Мисията на Матео Дзупи се определя като "изслушване и идентифициране на хуманитарни жестове, които биха могли да доведат до мирни пътища".

Според Ватикана, това важи за всички активни конфликти в момента по света, защото "войната сама по себе си е грешка и ужас", затова трябва да се използват всички дипломатически средства, дори и тези, които "отдавна не са били използвани, за да се сложи край на тази ужасна трагедия".

Всяка неделя, след традиционната молитва "Ангел Господен", папа Франциск отправя молитва за измъчения украински народ и призовава за мир. От самото начало на руската агресия, на 25 февруари 2022 г. изведнъж Папа Франциск направи безпрецедентен ход като отиде лично в Посолството на Руската федерация във Ватикана (ръководено между другото от Александър Авдеев, посланик в България от 1992 г. до 1996 г.).

Разговорът продължава половин час, а папата е изразил сериозното си безпокойство от случващото се. Тогава Ватиканът все още се надява, че нещата могат да се върнат назад.

През пролетта на 2022 г. Главата на Католическата църква посвети Русия и Украйна на непорочното сърце на Дева Мария от Фатима и призова отново за мир, като всички католически храмове по света на свой ред се молеха със същото намерение.

От началото на войната, на първа линия в помощ на бежанците, ранените, останалите без дом и храна, както и хилядите други нуждаещи се в Украйна или избягали от там са католическите благотворителни организации, вложили милиарди евро под формата на хуманитарна помощ и стотици проекти в подкрепа на пострадалите от конфликта.

Затова отдавна бе ясно, че папа Франциск е повече от съпричастен и силно обезпокоен от случващото се в Украйна.

Кардинал Дзупи се превърна в негов специален пратеник, който да разговаря с главните действащи лица. Това обаче не е посредничество, и от Ватикана умело избягват този термин като една от причините е категоричния отказ на Киев да използва посредници.

Става дума за възможност да се проучи какво би могъл да направи Ватикана, за да се намали напрежението и да се постигнат конкретни стъпки за сближаване двете страни.

След 2022 г. официалните връзки на Ватикана с Кремъл вече не съществуват. Патриарх Кирил е леко обиден на папата след видео разговорът, в който Франциск го посъветва да не се превърне в литургичен помощник на президента Путин. Затова кардинал Дзупи може да разчита по-скоро на неформалните връзки на общността Сант Еджидио.

Основателят на тази общност - Андреа Рикарди има почетен орден, връчен му от патриарх Кирил, както и доктор хонорис кауза от Богословската школа на Руската православна църква.

Първата спирка в мисията на Дзупи беше Киев, между 5 и 7 юни, където той беше придружен от ватиканския дипломат Паул Бутнару (той бе на мандат и в Нунциатурата в София до 2020 г.).

Целта на посещението беше "търсене на дипломатически канали за справедлив мир" под знака на "изслушването, работата и преценката за ситуацията". Сред ключовите моменти на тази визита бе връщането на незаконно отнетите от семействата им украински деца.

Римският кардинал посещава Буча, като казва: "Вашите сълзи са моите сълзи, вашата болка е моята болка". Дзупи припомня и прекрасното гостоприемство, оказано на украинските деца, пристигнали в Италия, заради което отбелязва: "Вашите деца са и наши деца".

Кулминацията на неговия престой в Украйна бе срещата му с президента Володимир Зеленски. Важен момент от всяко посещение е, че кардиналът връчва на всеки държавен глава, с когото се среща, специално писмо от папа Франциск.

Киев гледа донякъде скептично на миротворческата мисия на кардинал Дзупи. Още на 13 май, след срещата на четири очи с папа Франциск във Ватикана, президентът Володимир Зеленски заяви, "Ние нямаме нужда от посредници".

След разговора с пратеника на папата, украинският президент обяснява, че "прекратяване на военните действия и замразяване на конфликта няма да доведат до мир". Според него "неприятелят ще се възползва от паузата, за да се прегрупира и да отправи още повече напазения, за да провокира нова вълна от престъплeния и ужас".

Украинската позиция продължава да бъде същата: Русия трябва да изтгегли войските си в рамките на международно признатите територии. Именно такъв е призивът на Зеленски към Ватикана след срещата - "да подпомогне реализирането на украинския мирен план", защото само "общи усилия, дипломатическа изолация и натиск върху Русия могат да повлияят на агресора и да доведат до справедлив мир на украинска земя".

Украйна приема положително готовността на други държави и партньори да намерят пътища за мир, но "тъй като войната е на наша земя, алгоритъмът за постигането на мира може да бъде само украински".

Положително се приемат обаче усилията на Ватикана да върне обратно насила отнетите украински деца. Началникът на кабинета на Зеленски казва, че "ако Дзупи съумее да бъде изслушен и да постигне резултат... за връщането на депортираните в Русия украински деца и размяната на затворници, тогава тези резултати ще бъдат приети с голяма благодарност".

Католическата църква в Украйна, чиято по-голяма част са т.нар. униати (те имат литургии като православните, но признават папата), не подкрепя тази дипломатическа линия на Ватикана. Тяхното мнение съвпада с позицията на украинския президент.

След всяко посещение кардинал Дзупи докладва на папата и се решават следващите стъпки както на хуманитарно ниво, така и в търсене на справедлив и продължителен мир.

На 28 юни се оказа, че следващата стъпка е Москва, "за да бъдат насърчени жестове на човечност, които да може да допринесат положително за някакво решение на трагичната актуална ситуация и да се намерят пътеки за дългосрочен мир".

В Москва обаче кардиналът не се среща с Владимир Путин, нито със Сергей Лавров, а с Юрий Ушаков - дългогодишен съветник по външните въпроси на руския президент, считан за изключително близък до него.

Според говорителя на Кремъл, Дмитрий Песков - "Не са взети конкретни решения, но ако е нужно, диалогът ще продъжи". Срещите с Ушаков са две, кардинал Дзупи се връща за още един разговор в Кремъл, което се счита за много положителен знак от Ватикана.

Освен с Ушаков, кардиналът се среща и с Мария Лвова-Белова, руски комисар за правата на децата, която заедно с Путин има заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага заради незаконна депортация на деца.

Организирана е и среща с патриарх Кирил. Според някои анализатори, от Ватикана са разчитали и на евентуално негово посредничество, имайки предвид близките му контакти с Владимир Путин.

От своя страна, всички римски папи имат отколешна мечта да стъпят на руска територия, но подобно посещение до момента изобщо бе немислимо. В интерес на истината, когато се спомене посещение в Киев, Франциск винаги казва, че в този контекст би трябвало да се отиде и в Москва.

Кардинал Дзупи заявява, че е пратен от Папа Франциск, за да се запознае с мнението на руския патриарх, както и за да провери има ли възможност за среща между него и папата". Според информацията от сайта на Московската патриаршия, кардиналът е отбелязал, че "в настоящия сложен и опасен геополитически контекст диалогът не би трябвало да бъде прекратен, а обратното - да бъде още по-интензивен, тъй като като християни трябва да си помагаме взаимно, за да разберем как да действаме".

След посещението в Москва, усещането е, че кардинал Матео Дзупи е отворил важен канал за диалог. "Има готовност да се продължи по този път. Не бяхме сигурни, че така ще се получи - казва архиепископът на Москва - монсеньор Паоло Пеци.

Следващата стъпка след Киев и Москва, логично е Вашингтон. И тук кардинал Дзупи продължава да бъде придружаван от монсеньор Паул Бутнару от Държавния секретариат на Ватикана.

За посещението съобщават и от Държавния департамент на САЩ, но информацията отново е пестелива.

На 18 юли Джо Байдън приема кардинал Матео Дзупи, като срещата е продължила близо два часа.

Тази продължителност се смята за показателна за вниманието на американския президент към папския пратеник и неговата мисия. Байдън изразява своите "най-добри благопожелания за успех в продължаването на служението на папа Франциск, както и на неговото глобално лидерство".

По този начин Белият дом изразява своя респект към ватиканската дипломация и личността на папата. В съобщението на Ватикана се подчертава, че срещата е била много сърдечна и характеризирана от внимателно изслушване на двете страни.

Джо Байдън изразява пълна готовност за подкрепа на хуманитарните инициативи на Ватикана, най-вече за децата и за най-уязвимите. "По този начин - заявяват от Ватикана- американската страна се съгласява със спешната нужда да се реагира по въпроса с децата, както и да се насърчат начини за постигане на мира".

Председателят на американските епископи Брольо описва мисията на Дзупи във Вашингтон така: "Нека поне да говорм за мир, нека поне да видим дали можем да сложим край на враждебността“.

По време на посещението си в САЩ кардинал Дзупи участва в молитвена закуска, организирана от членове на Сената. Сред тях е и конгресменът Стив Коен, с когото "са обсъдили хуманитарната криза, причинена от Русия на украинските деца, включително онези отвлечени от Русия.

Според Коен "осигуряването на тяхното безопасно завръщане трябва да бъде първостепенен приоритет". А според Ватикана американските конгресмени са оценили усилията на Светия Престол, като са подчертали отговорността на всеки един да се ангажира за мир.

След Вашингтон кардинал Дзупи отново ще информира папата и вероятно в обозримо бъдеще следващата стъпка ще бъде Китай. Дали всичко това ще доведе до някакво, макар и минимално, положително развитие? От Ватикана биха казали „Божа работа“.

Но дори ако едно украинско дете бъде върнато обратно на родителите си, усилията на кардинал Дзупи биха си стрували. Определено.