Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Наричат го "Г-н Не, Не, Не". Обвиняват го в политическо твърдоглавие, късогледство и неразбиране на геополитическата криза, пред която е изправен ЕС.
Марк Рюте - министър-председателят на Нидерландия и лидер на неформалната група на "Пестеливата четворка" - успя да сплоти хора като Виктор Орбан и Еманюел Макрон заради съпротивата си срещу улесненото раздаване на безвъзмездни помощи на по-слабите европейски икономики след Covid-кризата.
В същото време, Рюте се превърна в положителен герой за всички европейски наблюдатели, които също като него настояват за въвеждането на правила за отчетност и контрол при изразходването на евросредствата. Групата на "пестеливите" се бои не само от това, че фискално-дисциплинираните държави-донори ще трябва да споделят чуждия риск на страни като Италия и Гърция, чийто дълг надвишава БВП.
Не за първи път Марк Рюте влиза в ролята на "лошото ченге" (или "полицаят на Европа", по описанието на Бойко Борисов) по време на преговорите в ЕС. Министър-председателят на Нидерландия и неговите финансови министри обикновено държат линията на фискалния консерватизъм в еврозоната. В края на 2019 г. страната блокира началото на преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония заради недостатъчния напредък в реформите на балканските страни.
За 14 години в политиката на Нидерландия обаче Марк Рюте е показал, че отлично владее изкуството да балансира между противоречиви интереси. Както пише Пепин Бергсен в профила си за Рюте в Berlin Policy Journal - управленският стил на Рюте може да се ползва като модел от много други европейски лидери, които се сблъскват с все по-фрагментирани политически системи.
От 2010 г. досега Рюте винаги е успявал да запази позицията си на министър-председател, въпреки че напълно променя формата на подкрепата си в три поредни мандата - от лииберален кабинет на малцинството, подкрепян от Герт Вилдерс, през голяма коалиция с левицата, до четворен центристко-десен съюз, създаден след цели 225 дни на преговори.
Роден през 1967 г. като най-малкото (седмо) дете в семейството, Рюте започва да проявява интерес към политическия живот в Нидерландия още на 16 години. Завършва история в Лайденския университет след 8-годишно следване, удължавано предимно заради постоянните му ангажименти като член и ръководител на младежката организация на Народната партия за свобода и демокрация.
Рюте живее сам, няма партньорка и деца, протестант е по вероизповедание и често споделя, че смята притежанието на вещи и имущество за "баласт".
В Нидерландия го наричат "Тефлоновия Марк" заради способността му да се справи с всевъзможни политически скандали, без те да нанесат непоправими щети върху репутацията му. Реагира бързо не само когато се наложи да управлява кризи, но и когато трябва да защити позициите си в дебати.
"Дори политическите му опоненти рядко си тръгват от среща с Рюте, без да са почувствали, че са създали специални отношения с него. Впоследствие той култивира тези връзки, като поддържа контакт с множество хора, с които се е срещал през годините, като прекарва на телефона си повече време от един среден тийнейджър", пише Бергсен.
В Брюксел обаче Рюте влиза в различна роля. На четвъртия ден от безплодните преговори за корона-пакета от 700 млрд. евро премиерът на Нидерландия отклони упреците, че е превърнал съпротивата срещу Юга в самоцел.
"Тук сме, защото всеки от нас се грижи за собствената си държава, а не за да ходим взаимно на гости за рождените си дни до края на живота си. Ние сме професионалисти", казва той, цитиран от Politico.
Позицията му беше ясна от самото начало, като предизвикваше критики най-вече заради липсата на съобразителност с евроскептичните настроения в най-тежко засегнатите държави като Италия.
Редакционният борд на Financial Times публикува коментарна статия, озаглавена "Съпротивата на Рюте ще навреди на възстановяването на Европа". Екипът на авторитетната медия посочваше, че Рюте привидно защитава идеята за по-силна геополитически Европа, но не е готов да плати цената за това.
"Може би осъзнавайки, че не може да се възпротивява на възстановителния фонд завинаги, г-н Рюте настиява, че Хага или всяка друга национална столица - а не ЕК - трябва да има последната дума по въпроса дали дадена държава заслужава помощ. Според него националното вето е демократичната цена на солидарността. Но идеята, че холандският парламент може да диктува условия на италианския или испанския, е дълбоко недемократична", се посочва в коментара.
В защита на Рюте се обяви обаче бившият генерален директор на "Вътрешен одит" в ЕK Джул Маус, който посочва, че родната му Нидерландия е един от най-големите нетни донори в европейския бюджет в продължение на последните пет десетилетия и напълно заслужено поставя въпроса за отчетността при харченето на парите.
"Кооператив, какъвто е ЕС, не би трябвало да очаква автоматично доверие от страна на донорите, след като собствените му членове сякаш не желаят да бъдат държани под отчет за съществени въпроси - например, да гарантират, че парите ще отидат там, където трябва да отидат", пише той.
Една от важните неизвестни в уравнението на Рюте е свързана с предстоящите национални избори в Нидерландия през 2021 г. Коалицията му изгуби мнозинството си в горната камара на парламента, което означава, че цялата законодателна програма зависи от сътрудничество с опозицията - включително с крайната евроскептична десница. Това може да доведе не просто до колапс на управлението, но и до повторение на сценария от 2005 г., когато Нидерландия отхвърли с референдум неуспешния проект за конституция на ЕС, a през 2016 г. - спря споразумението за по-тясно сътрудничество с Украйна.
