Как иновациите стимулират устойчивия икономически растеж? Отговорът на този въпрос донесе тазгодишната Нобелова награда за икономика на Джоел Мокир, Филип Агийон и Питър Хауит.
Мокир, икономически историк от Northwestern University в САЩ, получава половината от наградата. Неговата работа е фокусирана върху обяснението защо икономическият растеж се развива устойчиво едва от Ренесанса насам и защо в предишни векове, въпреки че много общества са постигали иновации, периодите на икономически подем са били краткотрайни.
Той определя три предпоставки за устойчив растеж:
- паралелна еволюция на науката и технологиите, така че хората да разбират защо нещата работят по определен начин;
- техническа компетентност;
- общество, отворено към потенциално разтърсващи промени в настоящото му битие.
Другата половина от Нобела за икономика отива при Агийон, професор в Collège de France и INSEAD във Франция и London School of Economics във Великобритания, и Хауит, който е преподавател в американския Brown University.
В научна статия от 1992 г. двамата създават математически модел за т.нар. „креативна разрушителност“. Според нея, когато на пазара се появи нещо ново, компаниите, които продават по-стари продукти, губят. По друг начин казано, иновацията винаги е свързана с креативност, но често е разрушителна за тези, чиито технологии изпраща в историята. Спомнете си как автомобилите изместват файтоните като най-масово превозно средство. Или как телевизията измества радиото като основен източник на информация. Историческите примери за подобна „креативна разрушителност“ са много.
Тази концепция не е нова. Тя е създадена от австрийския икономист Йозеф Шумпетер още през 40-те години на миналия век. Според него икономическият растеж се движи не от капитала или труда, а от предприемача иноватор. По думите му той променя настоящето, тъй като вижда нови възможности там, където другите не виждат такива.
Но няколко десетилетия по-късно Агийон и Хауит превръщат концепцията в икономическа теория с измерими показатели и приложения за разработването на реални политики.
„Технологичният прогрес се дължи на нови изобретения и иновации, които отварят всякакви възможности да станем по-продуктивни. Но в същото време, докато носи ползи за по-голямата част от обществото, той причинява и много вреда на определени хора, чийто човешки или физически капитал остарява в резултат на тези нови идеи“, обяснява Питър Хауит пред блога на Brown University.
А по време на официалната пресконференция неговият колега Филип Агийон предупреждава, че над световната икономика се събират тъмни облаци, „тъй като правителствата въвеждат нови бариери пред търговията и се борят да съчетаят икономическия растеж с нуждите на околната среда“. Той акцентира и върху нарастващата пропаст между технологичното лидерство на САЩ и Китай и по-бавните иновации в еврозоната, „която все още не е намерила начин да води ефективна индустриална политика, като едновременно насърчава конкуренцията“.
Нобеловата награда за икономика е учредена през 1968 г. и се присъжда от Кралската шведска академия на науките в Стокхолм.
И миналата година носителите бяха трима. Дарон Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън бяха отличени за изследванията си върху институциите и развитието на обществата.
В своята работа те поставят въпроса: Защо някои държави стават богати, а други остават бедни? А отговорът им е, че това не зависи толкова от природни ресурси или география, а от институциите, които насърчават или възпират иновациите, предприемачеството и равния достъп до възможности.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
