За даването на втори шанс, за ранната превенция на престъпността в България и справянето с насилието, когато то е било единствената константа в детството на един човек – по тези теми разговаряхме с изпълнителния директор на "Фондация за социална промяна и включване" Теодора Колева.
Фондацията, за която отговаря Теодора, поддържа мрежа от наблюдавани жилища за млади хора над 18-годишна възраст, които излизат от специализирани институции за деца без родители.
С други думи казано - мисията на усмихнатата жена пред нас е да осигури едно буферно звено, в което младежите да останат, ако имат тази потребност и желание за интеграция на по-късен етап в живота си.
„Ние смятаме работата ни като част от превенцията на високо рискови поведения. Имаме много момчета и момичета, които ако няма къде да отседнат, трябва или да проституират, или крадат. Имаме момчета, които са били наемани от футболните агитки, за да правят криминални деяния, други са разпространявали наркотици, трети постоянно влизат и излизат от затвора, защото там е топло или познават някого“, казва Теодора.
Тя психолог по образование, но винаги е знаела, че иска да работи в сферата на социалното подпомагане
Така и прави – започва работа в международна организация още през 2007 г., а няколко години по-късно създава и "Фондация за социална промяна и включване", водена от желанието за промяна.
„Като българка някак си не ми харесваха нещата. Хубаво е, че едни хора идват и дават нещо. Но после си тръгват. Тогава се запитах – ние развиваме ли се социално в тази държава, какво не правим и какво правим, но можем да го вършим по добър начин“, спомня си изп. директор.
Началото е трудно не само защото съвпада с деинституционализацията в държавата. За презентацията на грижата за тези младежи, навършили вече 18 години, екипът на организацията все още не намира подходящи думи.
„Много е лесно да кажем „няма да се занимаваме с този човек, да е учил“. Само че говорим за много сериозни и дълбоки фактори на непривилегированост. Стартирайки от определени родителски модели, прехвърляни от различни институции – това дете израства в много тежки обстоятелства. То идва с една найлонова торбичка и едни дънки и няма никаква идея какво да прави с живота си“, казва Теодора.
Освен неразбиране от страна на обществото, липсата на финансиране за проекта е друго предизвикателство, пред което са изправени.
"Буквално с всяка следваща година се чудехме как ще продължим", споделя Теодора.
Едно неочаквано обаждане от Виваком обаче променя хода на развитие на организацията.
„През 2014 г. служител на Виваком ми се обади да поговорим, да чуят какво правим. После ни поеха под крилете си“, казва тя.
"Фондация за социална промяна и включване" успява да спечели финансиране по инициативата на Виваком Операция "Жълти стотинки“, чрез което създава две жилища. Над 85 до 90 младежа са минали, а не малка част от тях са намерили и пътя си чрез тези жилища и персонала, сочи базата данни на организацията.
„Благодарение на основния шанс и привилегия операция „Жълти стотинки" да ни подкрепят, установихме основната си програма „Дом Възможност“, казва младата жена.
Операция „Жълти стотинки“ е най-голямата благотворителна инициатива на Виваком, която подкрепя социални каузи в полза на деца и младежи.
„Изключително сме благодарни на Виваком, че от една страна помогнаха на нас като организация. От друга - че помогнаха на толкова млади хора, на които ние нямаше как да окажем подкрепа без тази колаборация с бизнеса или с общи структури“, подчертава Теодора.
Фондацията има две основни жилища – две в София и подкрепя едно в Бургас. В един период са имали 7 жилища, но се е наложило затваряне на центровете в Габрово, Русе и в още няколко града, частично поради липса на финансиране.
Капацитетът на всяко жилище е шест човека, като престоят варира.
„Ако на четвъртия, петия месец се чувстват стабилни, имат добра работа или са се свързали с роднина, или с приятел, не е нужно да стоят при нас. Системата за проследяване ни показва, че когато младежите са живяли от 8 до 12 месеца при нас – най-вероятно този отрицателен радиус се обръща и те започват по-стабилен начин на живот. Ако са живели от 3 до 6 – по-вероятно е да изпаднат от системата“, научаваме от изпълнителния директор.
По статистика около 300 младежа излизат всяка година от държавната система.
Тя признава, че има дебат по темата до каква степен един младеж има нужда от такъв тип услуга – дискусия, по която има твърда позиция, но ѝ е трудно да обори с гръмки постижения скептиците.
„Вижте, ние работим с една група, в която борбата е просто за един по-качествен живот, както и за това да не нараняват себе си и обществото. В този смисъл не можем да изтъкнем статистика, че за една година имаме х образовани човека например“, споделя директорката.
Тя обаче е сигурна, че в дългосрочен и по-мащабен план нивата на криминалност и на практики, които не са регламентирани от закона, се редуцира.
Профилът на младите хора, подобно на периода им в центровете, е строго индивидуален. Каквото и да са преживели обаче, Теодора вярва, че задълбаването в стари травми не лекува.
"Много често, когато младежите дойдат, не говорят- не казват аз бях насилван от баща си, или майка ми беше убита с брадва. Всички те имат подобни истории, но ние решихме да не се фокусираме върху тях, защото всички те искат да затворят това минало. Най-малкото защото не осъзнават, че това е насилие. Особено що се отнася до сексуалното – за тях е нормално да се случва. Терапевтично работим само с тези младежи, които желаят да работят с травмите си ", казва ни Теодора.
Като най-трудна част от работата си определя не толкова насилието, през което са преминали младежите, но приемането на факта, че добрата реализация е възможна само ако е пожелана.
„Това е най-смиряващият момент - да приемеш, че ние не можем да взимаме решения вместо тези млади хора. Можем да сме около тях, можем да даваме насоки, да сме строги и добри, да сме в роля на консултант или психолог – но идва момент, в който младежът трябва да избере“, казва натъжена Теодора, като подчертава, че е изключително трудно да избягаш от белезите на насилие.
Една от историите, които никога няма да забрави, обобщава накратко мотивацията ѝ никога да не се отказва.
„Отидох с мъжа си на вечеря в популярен ресторант, когато видях Явор, дребният Явор. Беше станал заместник-управител, менажираше голям клон на заведението“, разказва Теодора, докато очите ѝ се пълнят със сълзи.
„И макар че не бяхме сигурни до колко сериозно учи, докато беше при нас, той все пак е успял да мине през всички стъпала и да се издигне сам. Сам е платил за образованието си впоследствие. Днес той е от другата страна – има екип и управлява“, добавя още тя.
Историята на Явор не е безпрецедентна – някои от „младежите вече имат семейства, други пътуват по круизи и изкарват страхотни пари“.
Но на екипа на фондацията не по-малко удовлетворение носи и вдъхновението за по-добър живот, което предават.
„Момичетата могат да кажат – ама аз си изкарвам прехраната, нямам нужда някой да ме продава“, казва с усмивка Теодора, като добавя, че няма да се откаже, докато получава помощта и подкрепата на хората.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
