Когато Nissan Juke се появи на пътя преди 10 години, изглеждаше като количката на анимационен герой, а Джеръми Кларксън му посвети не една шега.
Въпреки странния си вид тази кола очевидно е отключила нещо в сърцата на 1 млн. души - толкова хора са купили Juke-ове досега. Трябва да признаем и друго: Juke беше първият градски SUV.
Новия Juke е вече на пазара и доста повече прилича на нормална кола.
Той е по-голям и някак по-атлетичен.
Острите му страничните линии придават характер, който се допълва и от променената предница, в която вече няма и помен от излъчването на детска играчка.
Отпред Juke вече има визия, която много напомня на другите коли от семейството на Nissan.
Между другото докато не отидох в Япония, не разбирах докрай дизайна на техните автомобили. Но когато човек застане насред потока от японци, обграден от архитектура, изобилстваща от остри форми и височини, наистина започва да осмисля визията на Lеxus или новите дневни светлини на Juke, които напомнят очите на японка.
Винаги когато се срещна с нова кола, си задавам въпроса за кого е предназначена. С някои модели отговорът е лесен, с други - много труден. Досега Nissan Juke беше по-скоро женска кола. Сега обаче ми хрумна друго - фактът, че Juke идва само с един вид мотор - бензинов, 3 цилиндров, 117 к.с., с предно предаване, може би вече оформя определена таргет група, много по-добре прецизирана от простото разделение по пол.
Със сигурност с Juke няма да сте нито първи на светофара, нито ще порите въздуха в най-лявата лента на магистралата. В града обаче ще ви забелязват. Ще гледате от високо (но не прекалено) и ще имате достатъчно място, за да пренасяте разни неща.
Както вече казах, новият Nissan Juke напълно спазва модата при автомобилния дизайн, а именно повече кола отвън (по-дълга, по-висока и по-широка) и по-висок клас материали отвътре.
Първото нещо, което забелязвам в интриора, са седалките - те са толкова спортни, че качените до ушите тонколони на Bose сякаш са единственият начин шофьорът да чува музиката в колата, защото моторът би трябвало да ръмжи. Нищо подобно не се случва.
Моторът пали точно както палят 3 цилиндъра - тихо. Вътре в купето има доста кръгли форми, повтарящи запазените от предишния модел предни LED-светлини. Кръгли са въздуховодите, които по някаква причина дотолкова бяха впечатлили международните тестдрайвъри, че поне в няколко ревюта се отбелязваше звука “щрак”, който издават, когато се отварят или затварят. Да се чудиш просто какви неща им правят впечатление!
Закръглени са и ръбовете на мултимедийния дисплей, както и копчетата за управление под него; скоростният лост също е поставен в средата на един ринг.
Цялото арматурно табло на колата, която тествам, е покрито с червена кожа, която изглежда сякаш отдолу е тапицирана с нещо меко.
Гледам я и единствената мисъл, която ми минава през ума, са вариаците на въпросите: “Какво ли ще стане, ако я одраскам с нещо?”, “Как ли остарява?”, “Дали няма да се напука с времето?”, “А как ли се поддържа?”.
Тази кожа превзема почти цялото ми внимание и ми трябва усилие на волята, за да се съсредоточа върху други части на колата.
Така или иначе интериорът следва екстерира, който в моя случай е сиво и червено - отвън наистина стои красиво, особено с 19-цоловите джанти. Високият заден спойлер над стъклото и тънката червена линия под задната бронята са истинско дизайнерско попадение.
Вътре положението е малко по-ярко, отколкото предполага вкусът ми.
Вариациите за персонализация отвън са 12. Лично за мен, сивата комбинация от кожа и алкантара в интериора изглежда достатъчно добър избор.
Предимствата на алкантарата е, че държи по-добре тялото и за разлика от кожата не запарва.
Карам 7-степенна (DCT) автоматична скоростна кутия, която е съвсем нова за модела (заменя вариаторната). Има три режима на работа - еко, стандартен и спортен.
Карането изисква определено адаптиране, защото спирачката кове при всяко натискане. От една страна е добре да знаете, че като трябва да се спира, спирате. В градски режим това е малко досадно, но на третия ден се свиква.
Спортният режим е за препоръчване, ако ще карате бързо и извън града.
Една от гордостите на новия Juke е системата ProPILOT или електронно контролирано управление, ускорение или спиране, както и различните системи за свързаност, които обаче не пробвам, защото тествам само в града.
Нещо друго доста ценно е 360 градусовата гледка от камерите при паркиране.
Размерът е уцелен доста добре. Хем мога да натоваря багажника по начин, който винаги възмущава мъжа ми, хем вътре има достатъчно място и на предните места и отзад - или поне не чувам дъщеря ми да се оплаква, че й е тясно.
Цената на конкретната кола, която тествам, е 55 900 лева с ДДС.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
