The Ritz Cafe - тайната на доброто кафе в новото място до градинката на "Кристал"

Пиенето на кафе е ритуал, който ни събужда, събира и ни дава повод да сме заедно. Емил Риц добре знае, че освен напитка, то е преди всичко преживяване и емоция, която хората понякога търсят, за да се пренесат на друго място.

Това е философията зад The Ritz Cafe - новото място в центъра на София, посветено на хубавите моменти и на доброто кафе.

Името напомня известната верига хотели, но в случая то идва от собственика - Емил Риц, който стои зад пекарната First Coffee Factory.

Зад големите витрини на ъгъла на бул. "Цар. Освободител" и ул. "6-и септември" (на ъгъла на градинката на "Кристал") звучи тиха италианска музика, в дългата витрина са наредени различни десерти, а в дъното на рафтовете има селекция от кафета от фермите, с които First Coffe Factory работи. Като карта на света, но от кафе.

Близо половин година отнема на екипа да направи от бивш офис на банка уютно и стилно място, където хубавото кафе и достъпните цени се срещат и дават повод на хората да прекарат време заедно.

Още с влизането впечатление прави интериорът с италиански и френски почерк и меките кадифени дивани в успокояващо зелено. В дъното е разположена стена, на която Емил нарежда като в музей различни кафемашини, една от които е винтидж модел от 60-те години. Казва, че всичко в интериора е негово решение, което донякъде е обяснимо, тъй като по образование е архитект, учил във Виена.

Отпивам от сладкото капучино и питам Емил дали в него има захар, тъй като не бях поръчвал. Оказва се, че сладката нотка не е от добавена захар, а идва от млякото. Онова, с което The Ritz Cafe се гордее най-много, е капучиното с т.нар. “двойно мляко”. Емил разказва повече за него. “Уникалното е, че при това мляко, чрез дестилация, при която се извлича водата, от два литра мляко се прави един. В последните години започнаха да го наричат и “състезателно мляко”, защото баристите го предпочитат за големите международни състезания."

За опитен производител на кафе като него, вниманието към детайла е всичко. Това си личи и в подбора на сладките изделия, тъй като тортите носят имена на знакови десерти от различни краища на Европа - например тортата “Риц”, която е олекотена версия на “Сахер”, или италианската “Чиприяни” (на едноименния италиански ресторант) с меренг.

“Желанието ни е, когато човек опита от дадена торта, за миг да се пренесе на друго място”. За това определено спомага и начинът на сервиране на кафето - в сребърен поднос, с чаша вода и сметана, подобно на австрийските кафенета, където това е правило.

Философията на Емил за новото място в центъра е проста. “Нашата сила е собственото ни кафе, което приготвяме в собствените ни пекарни в София. Оттам насетне, освен доброто капучино, искаме да доставим добро преживяване и емоция на хората. Защото на много места се предлага страхотен продукт, но емоцията липсва.”

Идеята зад The Ritz Cafe е да може производителят да има контакт с хората, които искат да научат повече за кафето. “Досега имахме само онлайн магазин, но сега много от нашите клиенти вече идват на живо - да си поговорим и да им разкажем за нашата пекарна и за кафето.”

Отскоро Емил и партньорите му са въвели нов метод при производството на определени сортове и това е анаеробната ферментация при все още зелените кафета. При нея кафето престоява в херметически затворени съдове за по-дълго време преди да се изпече. Това придава по-характерен вкус и аромат на крайния продукт. Кафето, което избирам за вкъщи, има много силен естествен карамелен аромат, именно благодарение на този вид ферментация и захарта, която идва от дрождите.

Докато допиваме последните глътки оглеждам рафтовете наоколо, където са наредени кафета от Централна, Латинска Америка, Индонезия, Ямайка, популярни и непопулярни сортове, всеки със своите тайни и достойнства.

Емил казва, че няма любим сорт и споделя, че пие между четири и шест кафета дневно. Според него, за приготвянето на добро кафе са необходими преди всичко познания. “Любовта и страстта са задължителни, но в днешно време се изисква и да следиш тенденциите и да имаш познания. Ето например, “двойното мляко”, начинът на изпичане и блендиране. И внимание при поднасянето. И друго важно - доброто кафе не значи винаги скъпо кафе. Виждал съм хора, които си купуват скъпи кафета и след това са разочаровани. А с едно нормално кафе човек може да получи феноменални резултати. Всичко е въпрос на желание, четене и търсене.”