Това е шоуто, от което снимките не са за публикуване - няма да минат през "цедката" и на най-разкрепостените "цензори".
Плът, много плът, даже твърде много. Голота, телесни течности и органи в анатомична натуралистичност, разнообразие и едър план. На моменти инстинктивно човек би извърнал очи от мултимедията. Но не го прави - има риск да пропусне следващото ниво на шок или зрелище, което е подготвил Тил Линдеман за аудиторията си.
Соловият проект на Линдеман е всичко, което човек може да очаква от Линдеман - визуално, музикално и интелектуално преживяване, което праща и сетивата, и ума в крайности.
Чупи всички табута. Като споменаваме сетивата - имаме предвид всички - защото феновете в зоната пред сцената "опитаха" истинска торта, метната по тях, шампанско, студен душ, получиха и сурова риба като част от пърформансите от шоуто.
Пибликата на Тил е ревностна. Многобройна. Запозната. Устойчива. Подготвена да консумира още и още от "Неговия свят".
Вокалистът на "Рамщайн" избра София за локация от едноименното си световно турне и вечерта на 8 декември потопи - както само той може - пълната докрай зала "Арена" във вселената на собствения си безупречен глас и присъствие, прецизен индъстриъл метъл саунд, дим, пламъци, светлина и мрак - едновременно.
В "Неговия свят" (Meine Welt) се говори за живота - в най-ненапудрения му, суров, дори жесток вид.
Говори се за отвратителното. Секс, похот и фетиши, сведени до безпощадна гротеска на изкушенията на плътта, кръв и насилие в различни форми, болезнената тема с психично здраве, социални трусове, стереотипи, които в реалността раждат чудовища, а на сцената с Тил - размисъл.
Ирония, пародия, грозота - в дози, които просто те карат да мислиш за човешкото. И да ти се иска да го спасяваш.
Както самият Линдеман - с поетичната душа, която отглежда от 9-годишен в семейството на майка журналистка и баша писател - пее в едноименната песен: "Ще ти покажа моя свят/ Място за изгубени души/ Когато човек падне от небето/ Той няма да брои звезди" (Ich zeig dir meine Welt Ein Ort für verirrte Seelen Wenn der Mensch vom Himmel fällt Wird er keine Sterne zählen).
И го постига, за което свидетелстваше и реакцията на публиката в залата. Тя - в целия си разнообразен поколенчески вид - от младежи (18+ - другото е невъзможно) до хора, които са прослушали "Рамщайн" през 90-те - нямаше нужда от повече интеракция с Линдеман.
Стигаше единичният му поздрав след няколко изпълнени парчета, сферата, в която се разходи из публиката, пеейки, и поклоните накрая.
Аудиторията сякаш имаше нужда само от шоуто му в целия му пълнокръвен обем от тежка музика, изпипан театър, слонски порции провокация и дозите професионализъм, които не се срещат всеки ден дори на най-големите сцени.
Ще видите видеа и кадри в социалните мрежи. И от официалните фотографи на събитието. Но усещането за Линдеман може да се предаде само по един начин - през собствените очи, уши, кожа. Но не е за очите, ушите и кожата на всеки..
А за музикалната сцена на твърдата музика и феновете ѝ в София този концерт беше събитие. И ще се помни. Дълго.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
