Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Войната с Иран навлиза в третата си седмица, като напрежението се концентрира около Ормузкия пролив и сигурността на ключовите енергийни маршрути.
- Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф предупреждава за трайни промени в корабоплаването, докато Доналд Тръмп критикува съюзниците от НАТО за липсата на участие в осигуряването на сигурността в района.
- Междувременно инцидент с най-големия американски самолетоносач повдига въпроси за оперативната устойчивост на военните сили, а оставката на директора на Националния център за борба с тероризма Джо Кент отваря вътрешен дебат в движението MAGA за самата война.
Най-големият самолетоносач в света – американският „Джералд Форд“ – ще бъде временно изтеглен от зоната на бойните действия след пожар на борда, съобщава Reuters.
Инцидентът е станал на 17 март в Червено море – на 18-ия ден от войната с Иран.
Огънят е избухнал в пералното помещение и е овладян след няколкочасова операция, при която близо 200 моряци са получили медицинска помощ заради вдишване на дим, а един е бил евакуиран.
Засегнати са и около 100 спални места. По първоначална информация пожарът не е засегнал двигателната система и самолетоносачът остава в бойна готовност.
Очаква се корабът временно да акостира в залива Суда на остров Крит.
Корабът, който е най-новият във флота на САЩ, е на мисия от девет месеца и преди да бъде прехвърлен в Близкия изток е участвал в операции в Карибско море.
На борда му служат над 5000 души екипаж и са разположени повече от 75 военни самолета. Продължителното му участие в операции поставя въпроси за издръжливостта на екипажа и бойната готовност на кораба.
На този фон председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заяви, че Ормузкият пролив няма да бъде същият след началото на войната.
В публикация в социалната мрежа X той написа, че „ситуацията в пролива Ормуз няма да се върне към състоянието си отпреди войната“, като предупреждава за трайни промени в корабоплаването в региона.
Проливът Ормуз е от ключово значение за световната търговия с петрол и втечнен газ, като през него преминава около една пета от глобалните доставки.
От началото на войната на 28 февруари трафикът в района е сериозно нарушен, а присъствието на иранската Революционна гвардия допълнително затруднява преминаването на търговски кораби.
Паралелно с това Иран нанесе удари по нефтени съоръжения в няколко държави от Персийския залив и по петролни танкери, което доведе до рязко покачване на цените на петрола и газа.
В същото време Доналд Тръмп обвини страните от НАТО, че правят „грешка“ с отказа си да подкрепят САЩ в осигуряването на сигурността в Ормузкия пролив по време на войната с Иран, съобщава BBC.
В изявление от Белия дом той заяви, че повечето съюзници не желаят да се включат в конфликта – който част от тях определят като незаконен – но подчерта, че „САЩ не се нуждаят от никаква помощ“.
„Не ни трябва помощ, но те трябваше да бъдат там“, каза Тръмп, като определи отказа да бъдат изпратени кораби за обезопасяване на района в Персийския залив като „несправедлив“, макар и „не толкова голям проблем“.
Президентът допълни, че някои държави са изразили готовност да съдействат за ескортиране на кораби в района, но не ги назова публично.
Най-острите му критики бяха насочени към Великобритания заради липсата на участие в ударите срещу Иран, като той заяви, че отношенията между двете страни са били „най-добрите“, докато на власт не е дошъл премиерът Киър Стармър.
Тръмп определи войната като „голям тест“ за съюзническите отношения и отхвърли възможността за ответни мерки спрямо партньорите, като каза, че „засега няма нищо предвид“.
В същото време той подчерта, че съюзниците са се възползвали от десетки милиарди долари американска подкрепа за Украйна, но „в момент на нужда не правят нищо за САЩ“.
С оставката на директора на Националния център за борба с тероризма Джо Кент вътрешният дебат в движението MAGA около войната с Иран навлиза в нов етап.
Това е първият случай, в който високопоставен представител, назначен от Доналд Тръмп, се оттегля публично с критика към конфликта, отбелязва CNN.
В писмото си Кент заявява, че не може „с чиста съвест да подкрепя продължаващата война в Иран“, като поставя под съмнение аргумента на администрацията за „непосредствена заплаха“ и твърди, че САЩ са били въвлечени в конфликт, който „не носи полза за американския народ и не оправдава цената на човешките животи“.
Доналд Тръмп реагира остро, като го нарече „много слаб по отношение на сигурността“ и заяви, че „е добре, че си е тръгнал“.
Остава въпросът доколко значима е тази оставка.
Според CNN Кент е противоречива фигура с неуспешни кандидатури за Конгреса и позиции, които са предизвиквали сериозни спорове.
В миналото той е давал интервю на човек, определян като симпатизант на нацистка идеология, както и е разпространявал твърдения, че американските разузнавателни служби са имали роля в щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. – когато поддръжници на Доналд Тръмп нахлуха в сградата на Конгреса във Вашингтон в опит да спрат сертифицирането на изборната победа на Джо Байдън.
В същото време Кент е бивш военнослужещ от специалните сили на армията на САЩ и е бил назначен от самия Тръмп на ключов пост в разузнаването – факт, който придава тежест на позицията му.
Писмото на Кент привлича внимание и с акцента върху ролята на Израел. Той твърди, че страната е оказала натиск върху САЩ да влязат във войната, говори за „мощно американско лоби“ и за „дезинформационна кампания“ относно заплахата от Иран – аргументи, които, по наблюдение на CNN, напомнят на позиции, изразявани от водещи гласове в MAGA.
Сред тях е и американският журналист и политически коментатор Тъкър Карлсън – бивш водещ на Fox News и ключова фигура сред поддръжниците на Тръмп. В интервю за ABC News той остро разкритикува решението на Доналд Тръмп за военни действия, като го определи като „абсолютно отвратително и зло“.
Подобни позиции изразяват и други влиятелни фигури около Тръмп – включително конгресменката Марджъри Тейлър Грийн и коментаторката Мегин Кели, които също поставят под въпрос необходимостта от конфликта.
Според проучване на CNN около 23% от републиканците не одобряват военните действия, а дори сред подкрепящите има колебание, което може да се задълбочи с удължаването на конфликта. Дори вицепрезидентът Джей Ди Ванс не е изразил пълна подкрепа за войната.
Писмото на Кент подчертава и друг проблем за администрацията – липсата на ясно и последователно обяснение защо Иран е представлявал „непосредствена заплаха“.
След няколко различни версии, Белият дом изглежда се спира на тезата, че Тръмп е действал превантивно, без публично представени разузнавателни данни, които да я подкрепят.
Въпросът е дали този ход ще бъде последван от други. Директорът на националното разузнаване Тулси Габард също коментира случая, но избягна да заеме ясна позиция, като подчерта единствено, че преценката за „непосредствена заплаха“ е била на президента.
Тръмп заплаши НАТО с "много лошо бъдеще", ако не помогне за отварянето на Ормузкия проток
Мартин Владимиров: Това е най-тежката петролна криза в историята
Европа отказва да се включи в охраната на Ормузкия проток въпреки заплахите на Тръмп
Човекът на Тръмп за борба с тероризма напусна заради войната с Иран
Иран потвърди смъртта на Али Лариджани и отвърна с атака срещу Тел Авив
