Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 35-годишна възраст сръбската лекоатлетка Ивана Шпанович записа най-добро постижение през новия сезон - тя преодоля 14.41 м в тройния скок, а така счупи и националия рекорд на страната си.
Постижението дойде на състезание между Сърбия, Хърватия и Словения в Белград и постави представителката на домакините в ситуация, в която всички останали елитни атлети трябва да я преследват.
Спортистката е със статут на легенда в западната ни съседка, но по-любопитното е не това, че в края на кариерата си продължава да записва феноменални резултати, а че го прави в нова за нея дисциплина.
Шпанович е носителка на златен медал в дългия скок от Световното първенство в Будапеща през 2023 година. Вместо да се задоволи с това, през миналия сезон тя започва да се подготвя в дисциплината троен скок.
На пръв поглед, може да звучи, че това не е кой знае каква промяна, но изобщо не е така.
Техническата разлика е огромна. А когато говорим за топ ниво, става още по-сложно.
В дългия скок всичко се решава в един експлозивен отскок – максимална скорост, точен контакт със земята и силен тласък напред.
Тройният скок обаче е серия от три последователни фази, при които атлетът трябва да запази скоростта, ритъма и баланса си, докато поема изключително големи натоварвания при всяко приземяване.
Именно затова преходът между двете дисциплини е изключително труден.
На Шпанович ѝ отнема година, за да свикне с различната координация, но по-впечатляващото е, че в новата ѝ дисциплина тя има нужда от по-висока устойчивост на ставите и сухожилията - нещо, което в края на дълга спортна кариера граничи с невъзможно.
И все пак, легендата го прави, макар много отлични скачачи на дълъг скок никога да не успяват да се адаптират, защото една малка грешка в първата фаза може да разруши целия опит.
Шпанович обаче е различна. И родена за спорт.
Като дете започва с карате, но после избира пътя на атлетиката.
Неин наставник е Горан Обрадович. На първото си голямо първенство - Световното за кадети в Маракеш (Мароко) през 2005 г. - постига 5,97 м и отпада в квалификациите. Тогава все още представя Сърбия и Черна гора.
На планетарния форум за кадети през 2007 година в Острава (Чехия) печели сребърен медал с 6.41 м. Същия сезон - на Европейския младежки олимпийски фестивал в Белград, се нарежда втора в скока на дължина с 6.20 м, и печели и бронз с щафетата на Сърбия на 4 по 100 м.
2008-а е годината на големият ѝ пробив в скока на дължина.
Талантливата атлетка грабва световната титла за девойки в Бидгошч (Полша) с 6.61 м. Същата година прави и дебют на Олимпийските игри в Пекин.
„Сезон 2012 беше изключително труден за мен. Имах контузии през 2011-а, а две години по-рано се преместих в друг град, за да започна работа с нов треньор – Горан Обрадович. Промените бяха много. До този момент бях просто една млада състезателка – световна шампионка при девойките и втора на европейското до 20 години. Бях млада и нямах търпението да се фокусирам върху това, което наистина беше важно в онзи момент”, спомня си Ивана, която успява да се промени, за да реализира потенциала си.
През 2013 г. Шпанович стига и до първия си медал от голям форум при жените - на Световното първенство в Москва е с бронза с нов национален рекорд от 6,82 м., а следващия сезон печели бронз на Световното първенство в зала в Сопот с 6,77 м.
През 2015-а Ивана стига и до първото си злато на международната сцена при жените. Печели европейската титла в зала в Прага с нов национален рекорд от 6,98 м
А в олимпийската 2016-а носи пълен комплект медали на страната си. Първо стига до сребро на Световното в зала в Портланд, после на еврошампионата в Амстердам през лятото триумфира с 6,94 м, а месец по-късно се окичва с бронзовия олимпийски медал с нов национален рекорд от 7,08 м.
Следват още години, изпълнени с успехи на международно ниво. Но и един непрестанен глад за още.
“Всички обичат шампионите и героите. От време на време се появяват нови звезди в различни спортове и изведнъж всички искат да се занимават точно с това. Най-ценното в това, което правя – освен самите състезания – е, че клубовете из цяла Сърбия са пълни с деца”, казва Ивана за мотивацията си.
“За мен това е най-големият успех от всички. Когато се откажа, медалите ще останат. И, честно казано, ще ми бъде радост да гледам кой ще ги печели. Най-много обичам да показвам на децата, че ако работят достатъчно здраво, вярват в целите си и останат фокусирани, всичко е възможно”.
Шпанович постига рекордните за кариерата си 7,24 м в дългия скок през 2017 година. Има общо две световни титли в зала, една на открито, шест триумфа в Диамантената лига и бронзов медал от Олимпийски игри.
И спокойно може да се наслаждава на живота си след спорта. Но ако беше така, нямаше да е тя. За нея няма ограничения.
Малцина знаят, че е отличен състезател в петобоя (60 м с препатствия, скок височина, тласкане на гюле, скок дължина и 800 м бягане).
“Харесвам петобоя. Последния път, когато го правих, беше в Нови Сад, когато подобрих националния рекорд. В тренировките понякога бягам с препятствия, от време на време скачам и на височина на шега, но никога не тренирам дълги бягания”, казва Ивана.
“За 800-те метра дори не бях подготвена. Треньорът ми обаче ми каза, че рекордът вече е счупен още преди тази дисциплина”.
И понеже “доста лесно” успява в петобоя, се насочва към тройния скок, когато всички ѝ казват, че няма как да бъде на световно ниво и там.
Едва в началото на годината, но за пореден път в кариерата си Ивана Шпанович опровергава всички. И няма никакво намерение да спира да го прави.
