Над 10 000 души са с положителен тест за Covid-19 през изминалите три дни. Ако към тях се добавят и контактните им лица, които подлежат на карантина, ще се получи немалък брой на граждани, поставени в невъзможна ситуация за гласуване на 4 април.
Опцията да заявят мобилни урни за гласуване изтече още на 31 март. Това беше последният ден, в който Covid-пациентите с право на глас под карантина в домашни условия имаха възможност да се впишат в специалните списъци на общинската администрация.
"Често ни задават въпроса "Защо ме лишавате от право на глас?". ЦИК или изборната администрация не лишава никого от това право. Вярно е, че санитарните мерки и карантините, които се налагат от РЗИ, са тези, които правят невъзможно подаването на глас. Но всеки на своя отговорност може да спазва, а може и да не спазва карантината - независимо дали отиде да си напазарува или по друг повод. Никой не може да бъде ограничен в правото си да гласува", каза говорителят на ЦИК Димитър Димитров пред bTV.
В последните дни се появиха и сигнали от карантинирани хора, които искат да гласуват по настоящия си адрес, но не се включени в списъците на мобилните урни, тъй като мястото на престоя им по време на карантина не съвпада с адреса им по лична карта или по временно местожителство.
"РЗИ не са сред институциите, които установяват адресите, на които пребивават избирателите по повод изборите. Това могат да направят само местните администрации. РЗИ не може да подаде адрес, който може да се контролира - този адрес може и да е случаен", каза той.
На въпроса защо ЦИК и здравните власти не се стиковаха по-добре, за да не се стига до "дупки" в закона, Димитров отдаде проблемите на по-бавния процес по въвеждане на данните за карантинирани лица от здравните власти.
"Това не може да се случи в тридневен срок и не може да се гарантира, че това ще е единственият адрес, на който ще бъде записан избирателят", каза той. Димитров не изключи вероятността някои от партиите да се опитат да оспорят изборите заради проблемите с гласуването на карантинираните заради Covid-19 хора.
"Само че оспорването е сложен процес, той става пред Конституционния съд. Нека опитат", каза той.
Ако излязат да гласуват, ще нарушат предписанието си за поставяне под карантина, което се наказва или с административна глоба, или с наказателно преследване и евентуално лишаване от свобода. Според данни на в. "Сега", предоставени от Върховната касационна прокуратура, 786 души са били осъдени за нарушение на карантината си, като 528 са наказани с пробация, 244 - с условни присъди, а 8 души са лишени от свобода. Оправдани са 12 души.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
