Великобритания няма много причини за гордост от подхода, с който се опитва да контролира кризата с Covid-19. Държавата преминава през най-тежката фаза на пандемията, а вече е в топ 5 на най-тежко засегнатите нации по света. Болестта отне живота на над 107 000 души, повече от цивилните британски жертви от времето на Втората световна война.
Единствената позитивна класация, в която Великобритания стои в предни позиции, е за бързината на имунизационната кампания.
Към 1 февруари 2021 г. Националната здравна служба е ваксинирала 14,42% от населението, което я поставя на трето място в света по ефективност след рекордьора Израел (57,65%) и ОАЕ (34,8%).
За сравнение: Италия и Германия, които са отличниците на ЕС по скоростно ваксиниране, са покрили едва 3,4% и 3% от своето население (процесът в Европейския съюз започна с 20-дневно забавяне спрямо Великобритания).
В основата на предварителната подготовка на Лондон стои 54-годишната Кейт Бингам - жената, която до преди седмици оглавяваше Ваксинационния щаб на Великобритания, чиято цел е да координира работата на правителството с частния сектор, учените и финансовите институции в хода на кампанията за ваксиниране.
Преди да влезе в щаба в края на април 2020 г., тя работи като управляващ директор на фонда за рискови инвестиции SV Health Investors в продължение на три десетилетия. Портфолиото на фонда включва 2 млрд. долара финансиране за различни биотехнологични и медицински проекти, а Кейт Бингам има лични контакти с мениджърите на някои от най-големите фармацевтични компании в света.
Завършила е биохимия в Оксфорд, след което продължава образованието си в Harvard Business School.
В разгара на първата пандемична вълна през 2020 г. Борис Джонсън я привлича към екипа си, като формулира задачата й по съвсем директен начин: "Да не допускаме повече хора да умират". Позицията й в щаба не е обвързана с възнаграждение.
Бингам се колебае дали ще може да се справи с толкова тежка отговорност като осигуряването на ваксини за над 66-милионното население на държавата. Пред "Дейли мейл" тя твърди, че 22-годишната й дъщеря е успяла да я убеди, като й е казала да спре да подценява възможностите си.
Връзките на Кейт Бингам с управлението не са нови - това е и причината за много от критиките на опозицията и медиите срещу избора й. Съпругът й Джеси Норман има висока позиция във Финансовото министерство и се смята за един от най-лоялните съпартийци на Борис Джонсън. Бащата й Том Бингам (1933-2010) е бивш върховен съдия.
Съмненията в политическата мотивация на избора й бяха допълнително разпалени през ноември 2020 г., когато стана ясно, че Кейт Бингам е подписала договор за 670 000 паунда за PR-услугите на частната лондонската агенция Admiral Associates, вместо да ползва услугите на държавните комуникационни експерти. Един от мениджърите на Admiral Ангъс Колингуд Камерън се оказа директор на дружество, в чието управление влиза тъстът на Доминик Къмингс (бившия главен стратег на Борис Джонсън).
Къмингс напусна поста си със скандал няколко дни след като Кейт Бингам обяви, че ще се оттегли от ръководството на Ваксинационния щаб в края на 2020. Но за разлика от съветника на Джонсън, който изгори и последните си мостове към властта, Бингам си тръгва със самочувствието за добре свършена работа.
Още в първите седмици след влизането в щаба тя събира комисия от експерти от фармацевтичния сектор, научно-изследователските центрове и логистичния бизнес. Екипът й се възползва от предимството на Великобритания в индустрията: два от най-големите глобални играчи във фармацевтиката са GlaxoSmithKline и AstraZeneca. Първата компания си сътрудничи с френската Sanofi, а втората започва да работи с Оксфорд през април 2020.
Правителството подкрепя изследванията на университета още от ранната им фаза, а екипът на Кейт Бингам помага за сключването на споразумението им за партньорство с AstraZeneca (Оксфорд поставя условието, че ваксината ще се разпространява без търговска печалба по време на пандемията). Решението за инвестициите дава възможност на производителите да започнат работа, без да знаят дали изобщо ваксините им ще бъдат одобрени.
Тя признава, че ако Великобритания не разполагаше с предварителни условия за национално производство на ваксини, щеше да се намира в много по-слаба позиция. Регулаторът също работи "на скорост", като постоянно преглежда всички нови данни от провежданите тестове.
Великобритания успява да изпревари не само ЕС, но и САЩ в предварителните поръчки от най-големите фармацевтични компании още преди да станат ясни резултатите от клиничните изпитания на ваксините срещу Covid-19.
"Разбира се, ние не сме най-големият купувач, но бяхме първи при сключването на договорите и първи при изпълнението им", казва тя пред "Мейл".
Имунизационният щаб отказва да се включи в голямата процедура на ЕС за доставка на ваксини, защото Бингам смята условията на Европейската комисия за твърде ограничени.
Решението отново е подложено на остри критики от страна на опозицията заради поставянето на ваксинационната кампания под риск. Но поне дотук изглежда, че рискът си е струвал.
Великобритания има договори или принципни споразумения със седем компании.
Само AstraZeneca е обещала доставка на 100 млн. дози от своята ваксина, които би трябвало да стигнат за имунизиране на 50 млн. души (около 74% от цялото население). Поръчката към Pfizer е за още 40 млн. дози (достатъчни за ваксиниране на 20 млн. души). Третата одобрена ваксина от британския лекарствен регулатор е на Moderna, но техните доставки (общо 17 млн. дози, за 8,5 млн. души) ще започнат да пристигат след няколко месеца.
Държавата не е просто клиент. Най-малко три от потенциалните ваксини за Covid-19 ще се произвеждат на територията на Обединеното кралство.
Кейт Бингам сравнява подхода си към ваксинационната кампания с начина, по който управлява парите на инвеститорите си в частния фонд: "Аз подписвам личен чек за всяка инвестиция, в която вложа парите на клиентите си. Те ни държат отговорни, като изискват от нас да участваме лично във всичко, което правим. Точно такъв подход ни е нужен в този случай. Парите са на правителството, не са мои, но манталитетът е същият. Манталитетът предполага да прекратим поддръжката за всяко нещо, което няма жизнеспособност. Това е една от задачите на рисковите инвестиции - ние не финансираме всичко и завинаги. Ако нещо не работи, го изключваме".
Дори след напускането на публичната си позиция, Бингам продължава да се интересува от организирането на кампанията. Според нея ускоряването на процеса може да се подобри, ако се промени вида, в който се прилага имунизационния препарат: "Нужни са ни формати, които са много по-подходящи за мащабно производство и разпределение, затова - дали ще са хапчета, лепенки или спрей за нос, трябва да намерим по-добри начини за разработване и поставяне на ваксините".
Британският подход съвсем не е застрахован от неуспехи.
Един от проблемите, както Financial Times посочва, е в това, че темпото на ваксиниране варира значително между отделните региони на странатаа.
Високият брой на имунизациите в момента се дължи и на спорното решение за отлагането на втората доза от ваксината на AstraZeneca до 12 седмици, вместо 3 (какъвто е протоколът при Pfizer/BioNTech). Разработчиците на този препарат твърдят, че имунитетът от първата доза е достатъчно силен за по-дългия срок, но това не се отнася за BioNTech.
"Похвалите за положителния ефект от инициативността в ранната фаза са предизвикателство към съдбата. Възможно е да се получи дефицит в доставките. Възможно е стратегията за удължаването на периода между двете дози да се окаже грешка. В най-лошия случай, възможно е да се появи вариант на вируса, резистентен на ваксините - а това ще принуди и Великобритания, и останалите да започнат всичко отначало. Дори без подобни проблеми, успехът на ваксинационната програма не бива да омаловажава миналогодишните груби грешки", пише FT.
И все пак - този път британците могат да се поздравят с добри новини, след като в продължение на месеци бяха лишени от поводи за оптимизъм заради вируса.
Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.
Паскал Сорио, AstraZeneca: ЕС забави поръчката на ваксините с 3 месеца спрямо Великобритания
Маневрите с ваксината на Janssen: как първо я отказахме, а после я поръчахме извънредно
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
