Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Целият свят ви наблюдава, вашата мисия е от критично важно значение. Но какво ще се случи, ако по средата на това изключително натоварващо предизвикателство, изведнъж избухне семеен скандал между вас двамата?"
"Няма начин да се случи. Особено сега. Съпругът ми винаги казва, че семейните скандали възникват от скука. А както можете да си представите, на нас не ни е скучно в момента".
Този диалог се води между Матиас Дьопфнер (главен изпълнителен директор на германското издателство Axel Sprigner) и Йозлем Тюречи - 54-годишната съоснователка на компанията BioNTech, която стои зад историческия успех на разработката на иРНК-ваксина срещу Covid-19.
Тюречи и нейният съпруг Угур Шахин (55 г.) разговарят с Дьопфнер по повод наградата, която медията им пирсъди заради приноса им към световната медицина в разгара на пандемията.
В същия ден германският президент Франк-Валтер Щайнмайер награди семейството учени от турски произход с най-високото държавно отличие - Кръст за заслуги.
Независимо от публичното внимание и от факта, че пазарната оценка на компанията им BioNTech ги превърна в мултимилиардери само за няколко месеца, Йозлем Тюречи и Угур Шахин не са се променили.
Онкологът, роден в турския град Хатай, все още ходи на работа в лабораторията си в Майнц с колело.
"Концентрираме се върху работата си. Наистина обичаме науката. Обичаме да работим с учени и да се опитваме да открием истината, да измисляме решения. Това заема 99% от размислите ни. Правим всичко по прагматичен начин. Карам колело, защото това е най-прагматичният начин да се придвижвам в Майнц. Притежанието на кола е свързано с много задължения, а колелото е най-практично. Стоим здраво стъпили на земята, защото науката е работа за балансирани хора", казва той в интервюто за Axel Springer.
Всичко започва само няколко дни след първия засечен случай на Covid-19 в Германия в края на януари 2020.
Двамата съпрузи четат статия в научно списание, която ги кара да преустановят досегашните си занимания и да се съсредоточат върху създаване на ваксина за новия коронавирус - по това време институтът "Робърт Кох" продължава да твърди, че инфекцията няма да представлява голям проблем за Европа.
"Колкото повече четяхме статията, толкова повече растеше притеснението ни. Направихме и допълнителен анализ, след който за нас вече беше ясно, че това не е локално огнище, а най-вероятно вече се разпространява на глобално ниво и ще се превърне в пандемия. Един много притеснителен аспект на публикацията беше, че имаше описание на пациент, позитивен на болестта, но без симптоми - нямаше температура, нищо. Мерките, които се наложиха в Ухан, целяха да се ограничи движението на всички симптоматични хора. Другите обаче можеха да пътуват навсякъде. Тоест - активните мерки не бяха достастатъчни за контролиране на асимптоматичните пациенти. Беше много ясно, че това ще се превърне в по-различна, наистина сериозна криза", казва той.
Създаването на ваксината с РНК-технологията се случва само за 48 часа.
Всички следващи месеци до началото на ноември 2020 г. са посветени на предклинични и клинични тестове. BioNTech създава не един, а 20 различни кандидата за ваксина. Четирите с най-добри показатели преминават към следващите етапи на изпитанията. Това е една от силните страни на РНК-технологията - вариантите могат да се конструират много бързо, което евентуално би помогнало и за справяне с бъдещи мутации на вируса.
Моментът на истината настъпва, когато независим борд от експерти потвърждава ефикасността на ваксината - над 90%, нечувано дори за противогрипните препарати, казва Йозлем Тюречи.
Това не означава, че процесът преминава без затруднения, някои от които са непредсказуеми.
Плановете им да произведат 100 млн. дози от ваксината още преди края на 2020 г. се сблъскват с неуспех, след като се оказва, че качеството на една от най-важните суровини, поръчани за създаването на липидните нанокапсули, не отговаря на изискванията им.
"Опитахме да разберем как можем да го подобрим, което ни отне седмици. А всяка седмица означаваше 5 млн. дози по-малко в производството ни. В крайна сметка успяхме да произведем 40 млн., вместо 100 млн. дози. И това е тежко, защото знаеш, че всеки ден губиш количества от ваксината, които можеха да спасяват животи. В крайна сметка екипът успя да стигне до отлични решения и това вече не е проблем", казва Шахин.
Затрудненията с производството и доставките са проблемът, чието разрешаване стои на първо място. Само страните от ЕС вече са поръчали 600 млн. дози до края на 2021 г.
Според съоснователите на BioNTech компанията ще може да увеличи доставките си от 1 млн. дози на седмица (както е в момента) до 3-4 млн. дози на седмица между края на март и средата на април.
Надеждата им е, че в бъдеще ваксината ще може да се поставя самостоятелно от пациентите, както това се случва с инсулиновите или противоалергичните инжекции. За тази цел обаче трябва да бъдат събрани достатъчно много данни от реалния процес на имунизиране по света, за да се разбере какви евентуални алергични реакции може да възникнат след поставяне на ваксината.
Личните данни от пациенти са в основата на модела на тяхната работа, но Йозлем Тюречи прави ясна разлика между начина, по който технологичните платформи използват знанието си за поведението на потребителите.
"Нашият бизнес модел е малко по-различен, ако трябва да го сравняваме с Google или други технологични компании. Ние много ясно трябва да дефинираме за какво използваме данните и да получим съгласието на пациентите. Така е в Германия и в по-голямата част от Европа. Трябва да имаме съгласието на пациентите, за да можем да ползваме техните данни за конкретни цели в контекста на конкретното изследване", казва тя.
По ирония, коронавирусната пандемия може да се окаже ключова стъпка за напредъка на оригиналните им изследвания, насочени в търсене на терапия за онкологични заболявания.
"Разработването на ваксина за коронавируса се възползва от изследванията за намиране на лечение за рак. Сега програмите ни за лечение на рак ще се възползват от успеха на коронаваксините ни"
Вече има изследвания, които показват, че иРНК ваксините може да помогнат и за справяне с алергии и бактериални заболявания. Тези изследвания все още са предклинични модели, които още не са изследвани в клинично ниво, но предстои да бъдат изпитани, казва Угур Шахин.
Следващата стъпка в развитието на медицината? Разрешаването на големия въпрос какво помага за дългата продължителност на човешкия живот. По думите на Шахин - няма категорични ограничения, заради които хората да не могат да живеят по-дълго и да останат в по-добро здраве дори в напреднала възраст.
