Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Анка Ламбрева - първата българка, обиколила света, Ана Хранова - първата жена учен в областта на зоологията и медицинската биология, и Люба Огненова - първата жена подводен археолог и водолаз в България, са само част от забележителните българки, на които може да бъдат кръстени улици в София.
Общо 20 улици в столичния квартал „Левски“ ще носят имената на жени с принос към науката, културата, спорта и обществения живот, ако предложението бъде прието от Столичния общински съвет.
То е внесено от кмета на район „Подуяне“ Кристиян Христов и група общински съветници от различни политически формации, сред които „Синя София“, ПП-ДБ, „Спаси София“, БСП и „Възраждане“.
Предложението се отнася до улици в ж.к. „Левски - Зона В“, които в момента нямат имена или са обозначени временно с номера.
Ана Хранова е една от първите жени зоолози в България.
Родена е през 1899 г. в София и завършва естествена история в Софийския университет през 1921 г.
По-късно специализира в Институт „Пастьор“ в Париж, в Берлин и в Грайфсвалдския университет в Германия, където през 1926 г. защитава докторат.
Анка Ламбрева е първата българка околосветска пътешественичка. Родена е през 1895 г. в Карлово, в големия, но беден Пиперков род.
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град, продължава образованието си в Пловдив и става учителка, но скоро след това заминава за София, за да учи медицина.
Пътят ѝ я отвежда още по-далеч - в Цариград, където се обучава за медицинска сестра в американско училище и работи в болницата към него.
Именно там през 1922 г. среща англичанина мистър Тейкон, който живее в Нова Зеландия. Анка Ламбрева се грижи за него след травма на крака, а той не забравя помощта ѝ и я кани да му гостува.
През 1927 г. тя приема поканата и заминава за Нова Зеландия. Там прекарва няколко месеца сред маорите, среща се с вожда Мита Таупопоки и започва да изнася лекции за България.
Така личната история на Анка Ламбрева постепенно се превръща в околосветско пътешествие.
През 1930 г. тя се връща в България, след като преминава през Тасмания, Таити, Фиджи, Самоа, Австралия, Канада, САЩ и Европа. По-късно описва преживяното в книгата „Царицата на Южните морета. Из моята околосветска обиколка“.
Бистра Винарова е художничка, свързана с модерното изкуство и европейския авангард. Родена е на 6 ноември 1890 г. в София, в семейството на Елза Винарова и генерал Върбан Винаров.
Първоначално учи живопис при Елисавета Консулова-Вазова, а след преместването на семейството във Виена и смъртта на баща ѝ продължава образованието си в Германия.
От 1911 до 1916 г. следва живопис в Дрезден, а след това учи при Ханс Хофман.
По-късно специализира графика във Виена. Бистра Винарова се свързва с европейския авангард и експресионизма, като попада в среда на художници като Ото Дикс, Оскар Кокошка, Бенчо Обрешков и Жорж Папазов.
Портрет на Симеон Радев, след 1950 г.
През 1923 г. се жени за писателя, историк и дипломат Симеон Радев. Същата година открива успешна самостоятелна изложба във Виена, за която пише Никос Казандзакис.
Заради дипломатическата кариера на Радев двамата живеят в Турция, Франция, Англия, Швейцария, Белгия и САЩ, а животът ѝ остава свързан едновременно с изкуството, европейските културни среди и българската история.
Вера Златарева е юристка, публицистка и общественичка. Родена е през 1905 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко.
Завършва право в Софийския университет през 1929 г., а две години по-късно става първата жена, защитила докторат по право в университета. Тя е и сред съоснователите на Съюза на научните работници в България, днес Съюз на учените в България.
Вера Петрунова е спортистка с талант в няколко различни дисциплини. Родена е през 1910 г. в семейството на майора от артилерията Асен Петрунов и Елизабете Петрунова.
Спортът присъства и в семейството ѝ - брат ѝ Кирил Петрунов е първият български знаменосец на летни олимпийски игри, в Париж през 1924 г.
Самата Вера Петрунова се изявява във волейбола, леката атлетика, хандбала и тениса. Играе волейбол за „Левски“ и става шампионка през 1924 г., а в леката атлетика се състезава в дълъг скок, висок скок, хвърляне на диск и хвърляне на копие.
Най-трайна следа оставя в тениса. Между 1934 и 1950 г. печели 11 титли като шампионка на България на сингъл. Умира през 2002 г.
Люба Огненова е първата жена подводен археолог в България и една от пионерките в световната подводна археология. Родена е на 17 юни 1922 г. в Охрид, завършва класическа филология с профил археология в Софийския университет и работи в областта на античната и тракийската археология.
Името ѝ остава свързано най-вече с подводните проучвания край Несебър. През 60-те, 70-те и 80-те години екипът ѝ провежда 15 подводни археологически експедиции и разкрива останки от потъналата укрепителна система на древна Месамбрия - крепостни стени, кули, порти и стълбища.
Откритията на Огненова и учените от БАН допринасят за обявяването на Несебър за град под егидата на ЮНЕСКО през 1983 г.
За да участва в подводните проучвания, Люба Огненова преминава и курс за леководолази. Умира през 2012 г. на 90-годишна възраст.
Христина Хранова е революционерка, акушерка и първата жена воден спасител в България. Само на 18 години, по заръка на Васил Левски, тя става куриер на Софийския революционен комитет.
По време на Освободителната война е в Шипченския отряд и участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението става първата дипломирана практикуваща акушерка във Варна, а по-късно и първата жена воден спасител у нас. Смята се, че е помогнала за раждането на 3462 деца и е спасила от удавяне 54 души.
В списъка с предложени имена има още жени с принос към археологията, палеонтологията, спорта, литературата, модата, медицината и обществения живот.
В списъка с предложени имена има още жени, свързани с археологията, палеонтологията, спорта, литературата, модата, медицината и обществения живот.
Вера Мавродинова е една от първите български археоложки със значима роля в развитието на археологията.
Емилия Коюмджиева е една от първите жени палеонтолози у нас.
Жулиета Шишманова е легендарен треньор по художествена гимнастика и една от големите фигури в историята на този спорт.
Констанца Ляпчева е самарянка, видна общественичка, дарител и основател на Съюза за закрила на децата в България.
Леда Милева е поетеса, преводач и дипломат, сред най-значимите автори за деца в българската литература.
Мара Чуклева е първата българска оперетна певица.
Пелагия Видинска е водеща дизайнерка на Царство България, която оставя следа в развитието на женската мода.
Пенка Касабова е педагог и писател, една от първите български детски учителки с висше образование по предучилищно възпитание.
Радка Калчева е една от първите български климатолози.
Теодора Пейкова е редактор, общественичка, писател и преводач, със заслуги за духовното развитие на българската жена и за формирането на европейския ѝ вкус.
Д-р Тота Венкова е първата българка дипломиран лекар, посветила живота си на децата, бедните и социално слабите.
Юлия Гурковска - Джу е мореплавател, пътешественик, звукорежисьор и общественик.
Юлия Малинова е основател и дългогодишен председател на Българския женски съюз и редактор на вестник „Женски глас“. Тя инициира и участва в множество благотворителни инициативи, свързани с дружествата „Майка“ и „Милосърдие“ и с Българския червен кръст.
