Умира ли приятелството? „Рецесията на връзките“ удря най-силно по мъжете

Времето, което съвременните хора прекарват с приятелите и семейството, намалява прогресивно. Част от обяснението е в смартфоните и социалните медии. На практика вече е трудно да останем сами - винаги някой някъде нещо пише и публикува, в което ние можем да участваме. Трябват ли ни живите хора?

През лятото на 2022 г. в американските медии беше представено проучване на American Survey Institute. То показва драматично развитие: времето, което американците прекарват с хора извън семейството си, рязко е намаляло през последното десетилетие. Това твърдение е вярно за всяка възрастова група, за всяко ниво на доходи, както за градското, така и за селското население. И тъй като американците имат усещане за маркетинг, изследователите дават ясен етикет на феномена: „рецесия на приятелството“. Същият феномен се среща и в европейските страни. Изследване на "Алфа Рисърч" през 2021 година показва, че водещо място в структурата на свободното време у нас продължава да заема гледането на телевизия - 69.5%. При младите телевизорът е заменен от друг екран: над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии или имат различни занимания в интернет.

Ако грубите цифри са тревожни, подробностите са още по-тревожни: Най-голямо свиване на времето, прекарано с приятели, е установено сред тийнейджърите и мъжете - особено необвързаните мъже. За първите това не е добре, защото в тийнейджърските си години ние наистина имаме нужда от приятелите си. Жените все още успяват да поддържат по-голяма социална мрежа от мъжете, но „рецесията на приятелството“ удря силно по мъжете.

„Хората сме социални същества и имаме нужда от другите“, казва Яна Никитин, психолог от Виенския университет, пред австрийския der Standart. „Резултатите от изследванията показват, че колкото по-разнообразни са нашите социални взаимодействия, толкова по-добре се чувстваме.“

Обратно, социалната изолация има отрицателен ефект не само върху психиката ни, но и върху физиката ни. „Има изследвания, които показват, че тя съкращава живота ни в същата степен, както пушенето например.

Приятелствата могат да ни дадат нещо, което другите социални връзки не ни дават. „Приятелството обикновено е връзката, в която влизаме напълно доброволно“, каза Никитин. „Това го прави като цяло едно от най-позитивните отношения.“

Ако приемем, че тази „рецесия на приятелството“ е реална, защо се случва? И защо точно сега?

Макар темата все още да не е добре проучена, науката е идентифицирала някои структурни причини. От една страна, вина има комбинацията от смартфони и социални медии. Facebook отбелязва невероятен растеж през предходните години. Социалният живот се измества до голяма степен към дигиталното. Това дава на хората нови възможности за поддържане на контакти, дори на разстояние. Но и нов подтик да си останат вкъщи.

Друга причина е, че свободното време е радикално индивидуализирано. „Вместо да имат едно хоби за цял живот, хората по-често опитват различни дейности, сменят ги или правят няколко неща паралелно, без обаче да влагат голямо постоянство или обвързване.

И не на последно място, налице е известна "профанация" на приятелството. Често срещите с приятелите ни са просто един запис в календара ни, в свръхзапълнения ни график, където всичко е разграфено от край до край. Нещо, кеото да "отметнем" или да "преместим", ако изоставаме от плана си.

За милениалите - тези, които сега са на възраст между 25 и 40 години, има повече данни за структурните промени в общуването им. Изследване от 2019 г. на британската компания за онлайн проучвания и анализ на данни Yougov показва, че повишената изолираност на хората от новото хилядолетие в сравнение с поколението на бейби бумърите (техните родители) до голяма степен може да се обясни с фактори като по-късни бракове, по-малко участие в групови дейности, включително религиозни и т.н.

Така че средностатистическият милениал не е по-самотен, защото умът му е различен от този на предишните поколения, а защото обстоятелствата, които биха направили техните родители самотни, днес са по-често срещани, отколкото преди.

Една от причините, поради които самотата е проблематична, особено в ранна възраст, е, че по време на юношеството създаваме дълготрайни приятелства. „Когато сме млади, имаме далечни перспективи за бъдещето, които стават все по-кратки с напредване на възрастта“, казва Яна Никитин. „Когато сме млади, искаме да инвестираме в това дълго бъдеще и автоматично търсим хора, които могат да ни придружат по този път.“

Колкото повече остаряваме, толкова по-важна става друга перспектива - да се чувстваме комфортно с приятели тук и сега.