Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Изкуството е като медицината. В музиката има композитор, който измисля мелодията, а артистът я предоставя на публиката. В медицината учените измислят лечението, а лекарите го прилагат на пациентите“. Това са думи на човек, който дълго е свирил на виолончело, но след това избрал науката, а днес е на път да създаде лечение, с което да помогне на слепите отново да прогледнат.
50-годишният унгарец Ботонд Роска стана носител не ежегодната награда за Европейска наука, връчвана от Фондация „Кьорбер“ в Хамбург. Той е директор в Института по молекулярна офталмология в швейцарския Базел, където заедно със своя екип, ден след ден, постига прогрес в разработването на иновативната терапия.
Роска иска да развие лечение, базирано на гените. То трябва да програмира клетки в човешкото око, така че те да заместят светлочувствителните рецептори – тези, които ни позволяват да виждаме. Ботонд и екипът му се надяват в бъдеще да могат да активират отново ретината на слепите, а от „Кьорбер“ гласуваха доверие на изследователския им проект. Наградата се връчва всяка година, за да се подкрепи с 1 милион евро всеки обещаващ пробив в науката.
„Моята цел е да разбера виждането като процес и да го използвам, за да създам лечение за слепи. „Ретината е биологически компютър, съставен от стотици различни части. А е много трудно да поправиш компютър. Трябва първо да научим частите му, за да се заемем с тази задача“, споделя унгарецът пред Korber-Stiftung.
Роска обяснява сложния процес така, че всеки може да го разбере. Той и екипът му поставят малък органоид в микрочип. Той се слага в окото и чрез него учените изследват реакцията на ретината. „Това ни позволява да разучим заболяването ретинална пигментация, да тестваме генната терапия за всеки отделен пациент. Сега можем да работим върху ретините на отделни пациенти“, казва унгарецът и добавя, че за всяка различна ретина има съответния органоид.
Ретиналната пигментация е нелечимо заболяване. То блокира визуалните рецептори на ретината, но Роска твърди, че новата генна терапия може да ги активира отново, поне частично. Според неговите проучвания – този процес може да възвърне зрението до такава степен, че пациентът все едно гледа черно-бял екран. Петима души вече се подлагат на клинични тестове и тепърва предстоят резултати.
„Моето голямо желание е да започнем да работим върху пациенти“, казва унгарецът, който е поканил и лекари в екипа си. „Преди лекарите и учените работеха разделени. Медиците даваха диагнозата, а изследователите вършеха оставалото в своя институт. Те се опитваха да решат проблемите, без обаче да ги познават. Ние, в науката, имаме страхотни, напреднали технологии, но не се изправяме срещу проблемите с правилен подход“, твърди той.
Екипът му вече е постигнал голям пробив в разработването на терапията. Успял е да обвие неработещи клетки от ретината на слепи хора с фоточувствителни протеинови канали. Сега тези клетки отново реагират на светлина. За целта учените използват вектори за генетична терапия – „невидими совалки“, които транспортират генетична информация в набелязаните клетки в окото. Първо това става чрез органоидите, а после, евентуално, те могат да се пренесат директно в ретините на пациентите.
„Взимаме този ген и го слагаме във вектора“, обяснява Роска. „Този вектор е пакетиран в протеинова обвивка – инжектираме го в окото. Ще е проста инжекция като всички останали“.
Ботонд Роска работи усърдно, а в същото време добавя креативност в методите си. Това не е изненада – унгарецът е син на компютърен инженер и пианистка. Всъщност, попадането му в света на медицината е доста случайно. Не това е бил планът, когато унгарецът е обтягал струните на своето виолончело в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща. Сполетяла го обаче травма и с музикалната му кариера било приключено – насочил се към медицината и математиката.
Учи в университета „Semmelweis“ в Будапеща, след което завършва молекулярна и клетъчна биология в Университета в Калифорния. През 2005 започва работа в Биомедицинския институт в Базел, а пет години по-късно вече е лидер на един от изследователските екипи. През 2014 започва да преподава в медицинския факултет на Базелския университет – длъжност, която продължава да изпълнява с радост. А от 2018 е директор на Института по молекулярна и клинична офталмология.
Започва да се занимава с болестите на зрението още преди 20 години. Споделя в интервю за portfolio.hu, че никой към онзи момент не е обръщал внимание на тази част от медицината. Днес обаче изследователските процеси в офталмологията нарастват с всяка изминала година. А самият Роска има в колекцията си 23 различни награди за наука, включително международния приз на „Semmelweis“, унгарския Орден на „Свети Стефан“ и нюйоркската „Bressler“.
„Знаем как да възстановим виждането. Имаме технологиите. Но пропускаме детайлите. Нуждаем се от инвестиции. Например, за лечение на рак се влагат огромни инвестиции. Сега слепите се нуждаят от средства от частния и публичния сектор“, споделя Ботонд, който ще може да разчита на милион евро от „Кьорбер“, за да подобри своя метод.
Сложната му задача едва сега започва, но екипът му вече е постигнал огромен напредък. „Това вероятно ще бъде най-голямото постижение в моята кариера“.
.jpg)
