Управляващото мнозинство павира пътя за национализация на "Лукойл" в България с предложения между първо и второ четене в Закона за държавния бюджет за 2026 година.
Костадин Ангелов от ГЕРБ, Кирил Добрев - БСП, Павела Митова - ИТН и Йордан Цонев от ДПС-Ново начало предлагат увеличение на държавните гаранции за Българската банка за развитие с 2 млрд. евро - от гласуваните на първо четене 1,728 млрд. евро - до 3,728 млрд. евро. А мотивът е "при необходимост" ББР да участва в евентуална сделка за активите на руската компания.
В последните седмици управляващите разшириха правомощията на т.нар. особен търговски управител в "Лукойл", който освен да обезпечава редовните доставки и продажбата на гориво заради наложените от ЕС санкции върху руския собственик, може да се разпорежда и да продава активи на компанията. Тези потенциални решенията не подлежат на административен или съдебен контрол в България. За особен управител правителството назначи доскорошния шеф на НАП Румен Спецов.
С предложените промени в бюджета сега депутатите от мнозинството правят поредна крачка и на практика осигуряват финансова възможност държавата да придобие активи на "Лукойл", който в България включват рафинерията в Бургас, бензиностанции, данъчни складове и др.
Ако текстовете бъдат приети в този вид, държавата ще може да гарантира заеми в размер на общо 5,728 млрд. евро, част които за програмата за саниране и инвестиционните програми на общините, включително евентуална покупка на активи на "Лукойл". Формално този тип държавни гаранции не се включват веднага в държавния дълг, но при затруднения с изплащането им, автоматично се превръщат в задължение за държавата.
Правителството вече увеличи с 4 млрд. лева капитала на държавната Българска банка за развитие през 2025 година, като парите са осигурени от заеми, взети от правителството от международните пазари.
Финансовата министърка Теменужка Петкова твърди, че милиардите са предназначени за финансиране на "публични инвестиции и проекти, които са приоритети за българската икономика", като "изграждане на индустриални зони, ВиК инфраструктура, отбрана и сигурност".
Бившият премиер Иван Костов предупреди, че става въпрос за счетоводен трик, с който се маскира бюджетен дефицит, по-висок от заложените 3%, които са изискване за еврозоната и критерий за устойчиви публични финанси.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
