Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за защита на конкуренцията, с които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получи поредното значително увеличаване на правомощията си, след като през лятото се сдоби с нови благодарение на закона за еврото.
Поправките дават власт на антимонополната комисия да прави проверки на място, когато изготвя секторни анализи.
Досега тя можеше да прибягва до този подход основно при санкционните си производства - например ако разследва злоупотреба с господстващо положение, картел, заблуждаваща реклама, нелоялни търговски практики при търговията с храни, както и при задълбочена проверка на концентрация.
Притесненията са, че така антимонополният орган може да оказва натиск и тормоз върху конкретни компании.
Единствената предполагаема "спирачка" е, че такива проверки ще се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд-София област.
Както през лятото, така и сега промените минаха с гласовете на депутатите от управляващите партии ГЕРБ, "Ново начало", БСП и ИТН.
При проверките на място КЗК ще може да използва външни експерти - компютърни специалисти, които ще бъдат ангажирани само с технически задачи.
Регулаторът получава и възможност да изисква трафични данни от всички телекоми, когато даден IP адрес е част от проверка.
Законът за електронните съобщения предвиждаше тези данни да се съхраняват основно за нуждите на националната сигурност, за предотвратяване на тежки престъпления, за издирване на лица с влязла в сила присъда или за издирване на хора при животозастрашаващи обстоятелства. По тази причина достъп до подобни данни можеха да получат само службите, полицията и антикорупционната комисия.
Забраната на нелоялни търговски практики при търговията с храни вече ще обхваща всяко „действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, ако е в противоречие с добросъвестната търговска практика“.
Досега в закона се предвиждаха забрани на нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, като беше изреден дълъг списък какви биха могли да са те.
Сега липсва ясна дефиниция какво точно означава „противоречие с добросъвестна търговска практика“, което може да доведе до разнопосочни тълкувания.
Освен това глобите, които КЗК може да налага, ако установи нелоялна практика, се увеличават от 300 000 лв. до 10% от годишния оборот.
Приетите текстове бяха атакувани в пленарната зала от опозицията. От ПП-ДБ нарекоха комисията с новите ѝ правомощия "златна бухалка" и добавиха, че се дават свръхправомощия на КЗК като най-голямата слабост е, че те не са обвързани с обективни критерии, а със съмнения.
От "Величие" посочиха, че новите правомощия на КЗК я превръщат в "нещо като икономическа прокуратура, икономическа полиция, която обаче не носи отговорностите като прокуратурата".
КЗК е един от най-важните регулаторни органи, който отговаря за контрола на обществените поръчки и всички големи сделки за придобивания или сливания на фирми.
Антимонополната комисия проверява жалбите за нелоялна конкуренция и трябва да разкрива картелни споразумения и други видове злоупотреби на пазара.
От началото на годината тя е с обновено ръководство. Начело застана Росен Карадимов, избран с гласовете на ГЕРБ, "Ново начало", БСП и ИТН.
Формалнло, някои от новите поправки се правят заради препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), свързани с амбициите на България да стане член. Покрай тях оабче се прокарват и новите свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията.
Както през лятото промените бяха приети без обществено обсъждане и на фона на остри критики от работодателски, работнически организации и представители на бизнеса.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
