Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Едва час и половина след като Наталия Киселова подаде оставка като председател на Народното събрание, управляващите задействаха процедурата по избор на неин заместник и избраха нов титуляр - Рая Назарян от ГЕРБ.
Въпреки че според парламентарния правилник депутатите имаха 14 дни, за да проведат избор на нов председател, управляващите форсираха избора на Назарян още същия ден.
Тя бе подкрепена от 129 депутати от ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало". 77 народни представители от опозицията гласуваха "против", а 14 от "Продължаваме промяната - Демократична България" се въздържаха.
От "Възраждане" също предложиха свой кандидат - зам.-председателя на партията Цончо Ганев, но той бе подкрепен само от своите колеги и 9 депутати от "Величие".
Назарян оглавява Народното събрание за втори път след като през 2024 г. бе избрана за председател на 50-тото Народно събрание с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ". Този път обаче изборът ѝ директно я прави потенциален служебен премиер, тъй като след конституционните промени председателят на парламента попадна в кръга от лица, от които президентът може да посочва бъдещ служебен премиер.
Че именно тя ще бъде новия председател на парламента се разбра още миналата седмица, след като ГЕРБ и ИТН излязоха с ултиматум към БСП за ротационно председателство на парламента. Кандидатурата ѝ бе официално потвърдена във вторник вечерта (28 октомври), когато стана ясно, че ротацията на председателите ще се провежда на всеки 10 месеца.
Смяната в ръководството на Народното събрание бе договорена след гневния изблик на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, от чиито искания в крайна сметка остана само едно - това за оставката на Наталия Киселова. След среща между ГЕРБ и “Има такъв народ”, двете партии излязоха с предложение към БСП за ротационно председателство на парламента.
БСП, от чиято гражданска квота бе издигната Киселова, се съгласи да подкрепи ротацията с решение на пленума си в неделя.
Партиите в управлението - ГЕРБ, БСП и ИТН трябваше да подпишат днес анекс към първоначалното Споразумение за съвместно управление, с което да се въведат тези промени, но рокадата в ръководството на Народното събрание изпревари събитията.
Дебатът около избора на нов председател започна именно с изказване на депутата от БСП Драгомир Стойнев, който обяви, че новината от днес е, че няма да има предсрочни избори, а ротацията е резултат от "тежко решение" в името на стабилността на управлението. По думите му последиците от това решение ще бъдат както за партията, така и лично за Наталия Киселова, която той определи като един "достоен професионалист и диалогичен политик".
Според Стойнев с оставката си Киселова е "спасила" членството на България в еврозоната.
На думите му възрази зам.-председателят на "Възраждане" Петър Петров, който посочи, че предсрочни избори ще има, защото БСП е предала своите избиратели.
Костадин Ангелов от ГЕРБ също взе думата, за да благодари на БСП и лично на Наталия Киселова. Той посочи, че партиите в управлението са дали пример за това как трябва да функционира коалиционната култура.
Божидар Божанов от "Продължаваме промяната - Демократична България" посочи, че преформатирането на управлението, за което настоя Борисов, в крайна сметка се е свело само да смяната на Киселова. Според него управлението се е превърнало в "управление на кръгове и кръгчета". Колегата му Асен Василев предложи изборът на председател да се осъществи с 121 гласа, а не с повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, както бе заложено в процедурните правила, но предложението му беше отхвърлено.
Такова предложение имаше лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, но и то бе отхвърлено.
След като бе избрана Назарян обяви, че ще работи за това работата на Народното събрание да бъде "добре организирана и да бъде достойно представлявана в неговата многообразност".
Коя е Рая Назарян
Назарян е родена във Варна, но живее и работи в София. Завършила е право в УНСС, като кариерата си започва от адвокатската кантора на Менко Менков, който е адвокат на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. В момента тя има собствена адвокатска кантора, в която работи със съпартиеца си Тервел Георгиев.
За първи път тя се появява на политическия терен през лятото на 2022 г., когато Бойко Борисов представя "умните и красиви" лица на ГЕРБ за предстоящите избори за 48-мо Народно събрание. Тогава тя е втора в листата на ГЕРБ-СДС за 24-ти район в София, след Тома Биков.
51-ото Народно събрание е четвъртото, в което Рая Назарян е народен представител. Тя е била член на комисията по правни въпроси, а в 49-ото Народно събрание е и председател на комисията по превенция и противодействие на корупцията.
Изкачването ѝ в политиката започва след избора на Десислава Атанасова за конституционен съдия през януари 2024 г., след което Назарян, заедно с Теменужка Петкова и Деница Сачева, става зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ. Както Борисов предрича две години по-рано, Рая Назарян се оказва в ролята на основният юрист на ГЕРБ, занимаващ се със съдебната реформа.
През март 2024 г. тя, Петкова и Сачева бяха посочени от Борисов за главни преговарящи за ротацията с представителите на "Продължаваме промяната - Демократична България" - разговори, които приключиха с представянето на несъгласуван състав на Министерски съвет и неосъществена ротация.
В началото на юни Рая Назарян заяви, че наложените санкции по глобалния закон за корупция "Магнитски", по които са санкционирани Делян Пеевски и бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов, нямат стойност в България.
Киселова сама се оттегли, а парламентът се заема да я смени веднага с Рая Назарян (обновена)
