Урокът на Хърватия с демографската криза: Не е важно само колко деца се раждат, а как живеят родителите

Застаряващо население, отлив на млади хора, раждаемост под прага за естествен прираст - звучи ли ви познато?

Не, не става дума за България, а за Хърватия, която смята демографската криза за най-голям проблем на управлението.

Хърватия има коефициент на плодовитост, който е по-нисък от този в България през 2023 - 1,43 по данни на Евростат. Числото отразява средния брой деца, които една жена ще роди през живота си, ако икономическите, социалните, здравните условия не се променят.

Въпреки че нивото е малко над средното за ЕС, това съвсем не е успокояващо за страната - той е далеч под минималния праг от 2,1 за нарастване на населението.

Хърватия отчита и най-ниския брой на ражданията през 2023 г. според националния статически институт, въпреки че за първи път и емиграцията намалява.

Въпросът не е само колко деца се раждат, а къде и как живеят родителите им.

Премиерът Aндрей Пленкович отговаря на предизвикателството на намаляващото население като инвестира повече в този ресор. Бюджетът за 2025 г. отделя почти 700 милиона евро за подкрепа на завръщащи се от чужбина хърватци, данъчни облекчения и достъпни жилища.

Финансови стимули за бременни жени и млади родители

Правителството създава Министерство на демографията и миграцията с текущ бюджет от 685 милиона евро през 2024-та като част от обновения си трети кабинет. Това е двойно увеличение на публичните средства за тази политика в сравнение с предходната година.

Мерките залагат най-вече на увеличаване на социалните помощи за родителите, с акцент на подкрепата за първо дете.

• удвоена е еднократната помощ за новородено от 309 на 618 евро
• увеличението на обезщетението за осигурени и самоосигуряващи се родители за вторите шест месеца на отпуска по майчинство. В Хърватия платеният срок на майчинството е само половин година, но родителите имат право да използват допълнителен срок от още 6 месеца, преди детето да навърши 8-годишна възраст. Досега таванът за обезщетението на родителя в този допълнителен период е бил 995 евро. Сега се вдига на 3000 евро.
• удължава се правото на отпуск за бащите от 10 на 15 дни за едно дете и от 15 на 30 дни за близнаци

Политическият "гръб"

Министерството на демографията се оглавява от Иван Шипич, член на Отечественото движение (коалиционен партньор в управлението на Хърватския демократичен съюз). Партията има отявлена консервативна политика, целяща забрана на еднополовите бракове и отмяна на Истанбулската конвенция, която е ратифицирана от Хърватия (за разлика от България).

Шипич подкрепя завръщането на хърватски емигранти и финансовото стимулиране за бременни жени и майки.

Тези мерки са подкрепени от премиера Пленкович и вече са в сила: "Без тях няма да можем да създадем предпоставки за семействата да имат повече деца и ще имаме голям проблем".

Първите подновени плащания са извършени през април и май тази година.

Добри начални мерки, но е нужна по-добра инфраструктура

Иван Чипин, професор в катедрата по демография на Загребския факултет по икономика и бизнес, смята, че подобни мерки поставят добро начало на една демографска и миграционна политика.

Пред CroatiaWeek той споделя, че втората мярка за увеличение на ежемесечната надбавка за отпуск по майчинство би помогнала на хората с по-високи доходи и образование. Те наброяват почти половината от родителите на новородени в Хърватия.

Чипин отчита като положителна и мярката за бащинството, защото би поощрила повече бащи да отделят време за отглеждането на детето.

Той обаче смята, че по-дълготрайното решение на проблема е в изграждането на инфраструктура, следваща примера на Франция и Швеция, като по-достъпни детски градини, по-гъвкав работен график и разрешаване на проблема с недостига на качествени и достъпни жилища за млади семейства.

Липсата на адекватни условия за живот на родителите с малки деца е една от причините за това Хърватия да губи най-активните си хора.

За тях най-голям проблем остава намирането на жилище, защото въпреки проектите за построяване на по-евтини жилищни сгради, Хърватия е сред държавите в ЕС с най-високия разход за апартамент от 100 кв.м. спрямо средните доходи на населението.

Засега освен увеличените надбавки, които са само временно решение, хърватското правителство се фокусира върху подобряването на качеството на живот чрез проект за построяването и разширяването на детски градини и детски площадки на стойност 6.9 милиона евро.

Само на церемония във Вуковар през май са одобрени 180 договора на общините в района. Когато правителството обявява възможността за тази бюджетна програма, получава 650 молби за финансиране от местните власти.