Поредният доклад на ЕК - без изненада - отново констатира липсата на реален напредък в съдебната реформа и проблема с главния прокурор.

Много хора се фрустрират как така мощният ЕС не може 15 години да ни накара да направим съдебна реформа и още сме под наблюдение - условието, с което бяхме допуснати в Европа. И без чието изпълнение по нататъшната ни интеграция е немислима - Шенген, еврозона, а вече и достъп до еврофондовете.

В контраст - Русия за същия период почти изцяло подчини нашите институции, заради които всъщност няма напредък.

Обяснения много, но според мен едно е фундаментално - че на Запад се процедира според закона, а на Изток - според държавния глава. Върховенство на правото срещу върховенство на вожда.

Оттук следват няколко ключови аспекта на политическия процес и кой модел реално бе наложен в България.

Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделение на властите, с взаимен контрол между тях. У нас обаче с влизането в ЕС и идването на власт на Бойко Борисов по източен модел се изгради вертикална структура, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното изпълнение е отгоре - надолу без обратна коригираща връзка.

Оттук следва вторият важен аспект - как се носи отговорността. На Запад отговорността се търси при нарушаване на правилата на съответната институция за взето решение - съобразно и адекватно на заеманата длъжност. У нас тя се търси от някой бушон, за да не я понесе реално взелият решение - понеже всички институции са подчинени на един човек. Така, на практика, няма обратна връзка за лошите решения.

Третият ключов аспект е проявлението на горните два аспекта при прокарване на чуждо влияние в България.

У нас Западът работи само с ангажименти на институциите. Понеже те се представляват по-често от хора със съветски манталитет, които избягват да носят институционална отговорност, а само персонална пред назначилия ги - затова институциите по принцип се провалят.

Обаче когато Русия има план у нас, тя не работи с институции, а с конкретни хора, представляващи институциите. Затова винаги ангажиментите и отговорността за изпълнението им са строго индивидуални. Тогава "съветските" хора са много изпълнителни, а интервенцията на Русия - ефективна.

Този тип персонален ангажимент е прокаран като тъмночервена нишка в институциите още в началото на прехода.

Есенцията е овладяване на демократичния процес от доверени кадри, които проформа да изпълняват служебните си функции, но да се отчитат на реално назначилия ги.

Още през 1991 г. в Конститицията цялата наказателна съдебна власт е поставена в правомощията на един човек срещу персонален ангажимент.

В медиите са разположени ключови кадри, които прокарват правилния разказ. В службите конците се дърпат от проверени другари. В администрацията са внедрени “очи” и “уши”. И т.н.

Но ефективността на източното влияние много зависи от инсталирането на популярна фигура като премиер, която се радва на заслон от медии, служби и всякакви демократични процедури за обществен контрол. За изпълнение на спуснатия ѝ дневен ред е блокирана всякаква институционална корекция.

Спецификата на тази фигура е, че тя по дефиниция е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично отгоре - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм”, ерго, парламентът, където се вземат те - също.

Връзката с народа е пряка: по ТВ или Фейсбук, без право на въпроси и обратна връзка.

Моделът започва сериозно да засича, когато отсъства фигурата на поставения премиер. Така допускането или по-скоро изпускането на Кирил Петков до премиерския пост нанесе сериозни щети на Русия, въпреки че тя впрегна всички други инструменти да блокира работата му, включително чрез президентската институция.

Сблъсъкът на двете концепции за упражняване на власт - хоризонталата и вертикалната - е болезнен процес на обществено съзравяне.

Както се вижда, новият политически проект, който ще влезе в парламента (по моментни данни на социолози - бел. ред.), е отново около един човек без ясна идеология - с цел блокиране на Промяната. Затова и сега усилията на партиите на Промяната са съсредоточени да се използва максимално остатъчният ресурс на ИТН, защото се знае, че ако не бяха “страхувани”, има достатъчно депутати, които да осигурят мнозинство. Което надали ще е случаят с две руски отрочета в следващия парламент.

Последна ни остава надеждата, че обществото не бива да допуска нови вождове на кремълска юзда в парламента.