Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато възрастните говорим за тормоз, обикновено с лекота жонглираме със статистики, съвети, призиви и изобщо с думите. Пишем дълги статуси в социалните мрежи, осъждаме насилниците и призоваваме за реакция.
При децата обаче нищо не е толкова лесно за вербализиране. Разпознаването на насилието в предучилищна и училищна възраст е много по-предизвикателно и трудно. Но тук се полагат основите в посока превенция на училищния тормоз. Първата стъпка е да го признаем.
В българските училища от години има проблем, който продължава да се пренебрегва заради широко затворените очи, с които масово се гледа. Случва се родители да неглижират излизащите извън социалните норми постъпки на децата си, като оправдават подрастващите с това, че „просто са по-буйни“ и съответно не комуникират поведението им. Други семейства все още възпитават децата, особено момчетата, да бъдат „силни“ и „да не се оплакват“, а не са изолирани случаи и тези, в които ги поощряват да бъдат по-агресивни поради разбирането, че „така се успява в живота“.
Подобни родителски практики създават предпоставка за проблемни ситуации в училищна среда.
Училищната система обаче, също има основна роля за справянето с такъв тип ситуации. Проблем е, когато те не биват разпознати и се неглижират. Защото са навсякъде и престижът на едно училище идва от желанието му за справяне с тях и създаване на благоприятна среда за учениците по време на обучение.
Според изследване на УНИЦЕФ за насилието над деца – в България почти едно от всеки три деца съобщава, че е било подложено на физическо или вербално насилие. А, който е чел Стивън Кинг, чието творчество е пропито от темата за „булитата“, знае, че травмите от насилието в детска възраст оставят белези, които никога не изчезват.
И все пак, има добри примери, които са склонни да свалят розовите очила и да признаят, че положението не е розово: какъвто е и слоганът на тазгодишната кампания на ИКЕА по случай Деня на розовата фланелка.
Денят води началото си от 2007 г., когато двама канадски дванайсетокласници, Дейвид Шепърд и Травис Прайс, стават свидетели на тормоз над друго дете заради това, че е облякло розова тениска. Те купуват и раздават 50 розови фланелки в училището, а на следващия ден много ученици идват облечени с тях, за да изразят несъгласието си с училищния тормоз. Оттогава всяка последна сряда на февруари се отбелязва Денят на розовата фланелка.
ИКЕА неведнъж е заявявала своята позиция по отношение на насилието над децата. Шведската компания си партнира с УНИЦЕФ по различни програми, които подкрепят развитието на подрастващите. Една от тях е „Стъпки заедно“, чиято основна цел е превенция срещу тормоза в училище. ИКЕА България се включва като партньор на програмата още през 2019 г., обособявайки приветливи зони в пет училища у нас. С тях компанията даде възможност на учениците да общуват с психолози и други професионалисти в защитена среда.
Може би си спомняте миналата година, когато посетителите на ИКЕА се натъкваха на бюро, което пресъздаваше реални обиди, отправени от едни деца към други.
Днес в Деня на розовата фланелка служители на веригата ще са облечени в розово, а посетителите на магазина в София ще могат символично „да облекат“ такава, като се снимат пред специално поставено огледало със стикер във формата на розова тениска.
Можете да се включите в мисията на ИКЕА като споделите своя снимка с розов акцент и с #pinkshirtday.
Партньорството между УНИЦЕФ и ИКЕА вече 4 години работи в посока превенция на тормоза в училище.
И докато родителите и учителите, разбира се, трябва да обръщат внимание и да бъдат съзнателни за всяка промяна в поведението на децата, то ИКЕА и УНИЦЕФ застават зад каузата за по-добра училищна среда с всички механизми, с които разполагат, и с цялата креативност, която е необходима, за да стигнем до децата и да им кажем, че няма нищо срамно в това да потърсят помощ. Че в този сложен свят не бива да бъдем нито насилници, нито жертви, а да работим в посока на установяване на здрави, човешки отношения на взаимно разбирателство. И че в крайна сметка, всичко ще бъде наред.
