Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
иРНК са ваксините на бъдещето – дотолкова, че учените вече търсят начини дозите да се приемат не чрез инжекция в ръката, а докато човек яде салатата си.
Изследователи от Калифорнийския университет проучват възможността да превърнат зеленчуци като марулята в „заводи“ за ваксини на базата на информационна РНК, каквито са препаратите срещу Covid-19 на Pfizer/BioNTech и Moderna. Това може да се случи чрез вкарване на генетичен материал в хлоропластите.
Технологията на иРНК дава инструкции на организма да изгражда белтъци, които да разпознаят вирусите, да ги унищожат и да ни предпазят от инфекциозни заболявания. BioNTech разработват иРНК-лекарство и срещу различни видове рак, като вече са постигнали голям пробив в тестовете с животни.
Учените от Калифорнийския университет са получили безвъзмездно 500 хиляди долара от Националната фондация за наука на САЩ и вече са си поставили няколко цели за новия проект. Те искат да покажат, че иРНК от ваксината може успешно да бъде доставена до тази част на растенията, в която ще се умножи в такива размери, че да може да се „конкурира“ с традиционната ваксина. Изследователите ще трябва да установят и как да определят правилната доза, пише News Medical.
„В идеалния сценарий едно растение може да произведе достатъчно иРНК, за да може един човек да бъде „ваксиниран“, казва ръководителят на проучването проф. Хуан Пабло Хиралдо. Той работи заедно с учени от Университета в Сан Диего и „Карнеги Мелън“ в Питсбърг.
„Тестваме този подход със спанак и маруля. Имаме дългосрочна цел хората да си ги отглеждат в собствени градини. Фермерите ще могат да гледат цели полета“, твърди Пабло Хиралдо.
Ключова роля играят хлоропластите – клетъчните органели, характерни само за растителните клетки. Те превръщат слънчевата светлина в енергия. „Хлоропластите са малки соларни фабрики, които произвеждат молекули и така растението расте. Представляват и неизползван източник за генериране на желани молекули“.
В миналото Хиралдо е показвал чрез опити, че хлоропластите могат да приемат гени, които не са естествена част от растението. Той и колегите му са вкарали чужд генетичен материал (защитен в обвивка) в клетките на растения.
За настоящия проект професорът си сътрудничи с колегата си експерт по наноинженерство Никол Щайнметц от Университета в Сан Диего. „Идеята ни е да настроим естествено съществуващите наончастици – „растителни вируси“ – да доставят генетичен материал в растението. Има специален метод, който да ги накара да попаднат в хлоропластите и също така да предпази самото растение от инфекция".
За Хиралдо осъществяването на тази идея с използване на иРНК е сбъдната мечта. „Една от причините, заради които започнах да се занимавам с нанотехнология, беше да я приложа върху растенията, за да създам ценни за медицината продукти“.
Ваксина в салатата изглежда като добър метод за ускоряване на имунизационната кампания в България, която се движи на последно място сред страните от ЕС. Едва малко над 18% от населението на страната е ваксинирано срещу Covid-19.
