Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Възможно ли е БЦЖ-ваксините, използвани като превенция на туберкулозата, да имат положително въздействие при пациенти, инфектирани с Covid-19? Това е хипотезата зад ново изследване, което се провежда върху 4000 медицински работници от Австралия за срок от шест месеца
Доброволците ще бъдат разделени на две групи - първите ще бъдат ваксинирани за сезонен грип и туберкулоза, а вторите ще получат само противогрипна ваксина. Изследването ще провери дали имунизацията помага за ограничаване на симптомите при евентуално заболяване от Covid-19.
БЦЖ не лекува и не предпазва от новия коронавирус, но би могла да засили вродения имунитет в белия дроб. Вродените имунни клетки нямат рецептор за определен патоген и след ваксинация намаляват бързо. За разлика от тях - адаптивният имунитет дава специфична и по-дълготрайна защита срещу конкретен патоген. Тъй като все още липсва на специфична ваксина срещу Covid-19, СЗО смята, че е важно да се провери дали БЦЖ-ваксините помагат за ограничаване на болестните прояви при заразените с коронавируса.
Как действа БЦЖ?
Ваксината Bacillus Calmette–Guérin (BCG, създадена от Албер Калмет и Камий Герен) се използва за медицински цели още през 1921 г. Основната й употреба е за предпазване от туберкулоза и се поставя на новородени деца, при които имунитетът не е достатъчно устойчив и има опасност от контакт с туберкулозни бактерии.
В България тази ваксина е задължителна до изписването на бебето от родилния дом. Децата между 7 и 10 месечна възраст без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом също се имунизират с ваксината след отрицателна туберкулинова проба. Реимунизация с БЦЖ се прави на деца с навършена 7-годишна възраст, ако и при тях има отрицателна проба Манту.
Ефективността на БЦЖ ваксината при защита от туберкулоза не е безспорна. Доказаната й защита срещу заболяването според различни изследвания варира от 50-60% до 80%. Въпреки че в България ваксината е задължителна, данни от 2017 г. показват, че броят на болните от туберкулоза в страната на 100 000 души население е бил почти два пъти по-висок от средния за ЕС. Тенденцията в последните 10 години все пак показва значително намаление на заболеваемостта, което може да се свърже с промяната в начина на живот на населението, а не толкова с универсалната имунизация.
БЦЖ все пак има други общи ефекти върху имунитета, като се смята, че дава известна защита срещу болести като проказа и язва на Бурули. Ползва се и като успешна имунотерапия при пациенти с рак на пикочния мехур в ранна фаза.
A: Държави, в които има универсална програма за ваксиниране с БЦЖ. B: Държави, които навремето са препоръчвали ваксиниране с БЦЖ за всички, но понастоящем не го правят. C: Държави, в които никога не са прилагали универсални програми за ваксиниране с БЦЖ. (Източник)
В много държави по света БЦЖ все още е част от задължителния имунизационен календар. В страни като Испания, Франция, Австрия, Германия, Великобритания, Дания, Швеция, Финландия и др. обаче тя вече не се препоръчва на всяко дете, защото опасността от заболяване с туберкулоза е значително занижена.
В САЩ, Италия, Белгия и Нидерландия ваксината не е препоръчвана нито за високорискови групи, нито е прилагана в национален мащаб.
Предварителен доклад от ново изследване (все още не е преминало експертна рецензия) открива корелация между страните, които никога не са прилагали универсална БЦЖ-политика и по-високия брой на тежките случаи на Covid-19.
Значителна корелация е открита и между нивото на смъртност от Covid-19 и периода, в който е действала задължителната имунизация за туберкулоза. Например, в Испания този период датира между 1965 и 1981 г., като смъртността от новия коронавирус е 29,5 починали на 1 милион души население. В Дания, задължителната БЦЖ-ваксина е прилагана между 1946 и 1986 г., но в страната има 10 пъти по-малко смъртни случаи на 1 милион души население.
Хипотезата им за разпространението на Covid-19 в Китай, където БЦЖ е задължителна от 50-те години, се базира на това, че по време на Културната революция (1966-1976 г.) практиките по превенция и лечение на туберкулоза са прекратени или отслабени.
По-високи нива на смъртност при Covid-19 в страни със средно ниво на доходите, в които не е прилагана универсална политика за ваксиниране с БЦЖ.
По-висок брой на заболявания с Covid-19 се вижда в страни със средно ниво на доходите, които никога не са прилагали универсална политика за ваксиниране с БЦЖ.
Нивото на смъртност, разбира се, зависи от много други фактори с пряко въздействие - разпространение на заболяването, качество на медицинската грижа в конкретната страна и др.
В страните с по-нисък стандарт на живот, които не могат да провеждат масови тестове, регистрирането на доказани паценти с Covid-19 е занижено, което също може да даде отклонения при отчитането на смъртността от заболяването. Възможно е това да е по-вероятната причина за привидно по-бавното разпространение на инфекцията в страните от Източна Европа, отколкото фактът, че при тях БЦЖ все още е задължителна ваксина.
Изследването в Австралия за ефекта от ваксинирането на медицинските служители ще приключи до септември-октомври 2020, а данните от него се очакват до края на годината. Ръководител на изследователския екип е Найджъл Къртис, който оглавява звеното за проучване на инфекциозните болести в педиатричния институт "Мърдок" в Мелбърн. Къртис признава, че няма гаранции за ефективността на този подход, но добавя: "Не бихме го направили, ако смятахме, че няма да проработи".
Прочетете още:
Обяснено: За бързите и бавните тестове и защо още няма ваксина Covid-19
