Въпреки забраната хазартната реклама продължава да властва онлайн (и офлайн)

“Защо не си отворим и ние пункт на ***бет, да печелим пари”, пита майка си 7-годишният Алекс по време на Световното. Мондиалът докара стотици хиляди нови невръстни фенове на футбола, които облякоха тениски с имената на Меси, Мбапе, Холанд, а стотици хиляди българи чуха, че да имаш пункт за залагания е “гарантирана инвестиция”. Последното - благодарение на обществената БНТ. Същевременно в онлайн пространството забрана все едно няма - банерите на хазартните оператори са на все по-видими позиции и във все по-големи размери.

Още когато през май 2024 в парламента се гледаха поправките в Закона за хазарта, беше ясно, че тази внезапна законотворческа активност със забраната по-скоро обслужва нечий частен интерес, отколкото да служи на обществения.

Триото вносители - Йордан Цонев от ДПС "Ново начало", напуснал понастоящем политиката, след като не стана депутат, Костадин Ангелов и Теменужка Петкова от ГЕРБ - ни най-малко не вдъхваше експертиза по темата.
За съжаление ефектът от закона да ограничи достъпа до хазарт - особено сред младите хората, не може да бъде измерен, но със сигурност се спестиха едни пари на някои рекламодатели от бранша, без реално да са лишени от присъствие.

От 14 май 2024 г. Законът за хазарта в България забранява рекламата на хазартни игри в печатни произведения и електронни медии, включително интернет страници. Оставена беше само външната реклама, но с на пръв поглед, солидни рестрикции за площта на наетите рекламни пространства

Повече от две години по-късно обаче хазартни оператори продължават да присъстват в онлайн пространството под различни форми, а когато се движи по магистралите на България, човек има чувството, че е в балканския Лас Вегас.

Дори за Евровизия най-голямата закрита зала в България трябваше да си смени името и да махне четирите 8-ци, ако щеше да посреща гости от цял свят.

И без много търсене сега при преглед на спортни и новинарски сайтове се откриват банери и промоционални послания на хазартни оператори. Част от тях са ясно обособени като рекламни позиции и се появяват редом до редакционно съдържание, и все пак върхът на всичко е БНТ по време на Световното - когато Иво Сиромахов гостува в предаването на Георги Любенов и отбелязва в ефир, че обществената медия постоянно пуска реклами на хазарт, водещият казва: "Ама това не е реклама, а насърчаване за инвестиция”.

Междувременно българският законодател не се оглежда в собствените си творения, а е все по-петимен да забранява каквото му падне - от енергийни напитки за малолетни, през вейп до социални мрежи…

Истината е, че в България има толкова забрани, които не се спазват, че като ни ги припомнят - както например забраната да се кара колело в парка, и сме готови да излезем на протест заради нарушени права.

Има ли обаче изобщо контрол?

Данните на НАП показват, че още в първите месеци след забраната са постъпили десетки сигнали от граждани. В тях са посочени социални мрежи, платформи за видео съдържание и интернет страници. Актовете, които НАП издава за установено нарушение, са малко на брой, като след това падат в съда.

Не по-убедителни изглеждат и резултатите от контрола върху външната реклама. От въвеждането на ограничението през 2024 г. досега НАП е съставила 26 акта за нарушения на правилото, според което хазартът може да заема до 5% от общата рекламна площ на съответния доставчик. Въз основа на актовете са издадени наказателни постановления, които са обжалвани, а окончателни съдебни решения все още няма, се посочва в актуален писмен отговор на Министерството на финансите.

„Цели градове са окичени основно с реклами на хазарт, но НАП е видяла само 26 нарушения за две години. Това е подигравка със закона“, коментира депутатът от ДБ Божидар Божанов.

Финансовият министър Гълъб Донев добавя в отговора си Божанов, че "към момента се извършва цялостен преглед на нормативната уредба за рекламата на хазартни игри". Където има непълноти и неточности, управляващите ще прецизират текстовете, вкл. за обхвата и ограниченията на външната реклама на хазартни игри, посочва министърът.

Загубени в закона

Законът беше написан с необяснимо бързане и ентусиазъм от страна на вносителите му и в крайна сметка никога не се стигна до отговор на въпроса защо забраната на хазарт е само частична - в електронни медии, но и не и в градска среда. Нима децата, които пазим, не се возят в кола или не ходят по улиците?

"Явно от хазартните компании не може да се очаква сдържаност и спазване на закона, а от НАП не може да се очаква контрол. Тогава може би пълна забрана ще се спазва и контролира по-лесно?”, коментира и Божидар Божанов по повод отговора на финансовия министър за “цялостния преглед на нормативната уредба”.

Сега според НАП всеки случай трябва да бъде разглеждан според характера на сайта и конкретното рекламно съдържание. Агенцията изрично посочва, че не всеки сайт в интернет е „медия“ по смисъла на закона.

Чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта забранява рекламата на хазартни игри в печатни произведения и електронни медии, включително интернет страници. Законът обаче не съдържа самостоятелна дефиниция на понятията „медия“ и „електронна медия“.

„В приложното поле на забраната следва да бъдат включени и спортните информационни сайтове, които по естеството на дейността си представляват електронни издания, предназначени за системно разпространяване на редакционно информационно съдържание до неограничен кръг потребители“, казва адвокат Яна Даскалова.

По думите на Даскалова забраната обхваща рекламата на хазартни игри и когато рекламното послание използва наименованието на хазартна игра, регистрирана търговска марка или фирмата на организатор на хазартни игри, освен в предвидените от закона случаи.

Къде минава границата?

Въпросът къде минава границата между реклама и съдържание става особено важен в интернет. Хазартните оператори вече не присъстват само чрез отделни рекламни позиции. В риалити формат, в който популярни инфлуенсъри съжителстват и участват в различни игри, WINBET е част от самото съдържание – логото е поставено около участниците, операторът е представян като партньор, използват се WinCoins, а при определени игри участниците получават и „щит на WINBET“.

Подобни форми се срещат и в профилите на популярни лица в Instagram и TikTok, които публикуват видеа и Reels с игра на слот машини. Така рекламното послание може да бъде вплетено директно в съдържанието, вместо да стои отделно от него.

Това поставя пред регулаторите по-различен въпрос от този за традиционния рекламен банер – кога присъствието на хазартния бранд е просто брандиране и кога вече представлява реклама по смисъла на закона.

Две години след забраната на хазартната реклама в електронни медии НАП реши да пусне насоки. Те, разбира се, не променят закона, а обясняват как агенцията ще го прилага, главно спрямо телевизионното съдържание. Досега показването само на лого на хазартен оператор не се приемаше непременно за реклама; вече НАП ще оценява и натрупания ефект от честотата, продължителността, позиционирането и аудиторията. Ще се проверяват също дигиталното наслагване на лога и договорите между медии, оператори и посредници. С други думи крайно субективно.

Дотогава рекламата продължава да достига до потребителите онлайн под различни форми. Това поставя въпроса доколко контролът върху прилагането на закона е ефективен. Ако целта е хазартната реклама да изчезне от интернет, контролът трябва да обхваща всички нейни форми, а не само отделни сигнали и случаи. Обратното значи, че забраната остава само фиктивна, докато операторите продължават да достигат до аудиторията по всякакви начини.