Снимка: © Свободна Европа

Хазартната индустрия в България е на крачка от монументално сътресение след години на масивно и безпрепятствено разрастване. Началото на кризата беше маркирано още през 2018 г. с намерението на Валери Симеонов да ограничи драстично рекламата и точките за продажба на лотарийни игри. 

Година и половина по-късно, залогът вече е от екзистенциално значение за лотарийния бизнес, доминиран от две компании на Васил Божков. 

От първо лице: Бизнесменът, известен с извънредно пестеливото си присъствие в медиите, направи две публични заявки в защита на корпоративните си позиции за по-малко от седмица. Първият сигнал от Божков към правителството дойде чрез свикване на среща с футболни фенове на ФК "Левски" и предупреждение, че клубът рискува да остане без генералния си спонсор. Вторият сигнал - още по-интересен по съдържанието си - беше детайлно интервю за "Свободна Европа", в което той очертава линиите на предстоящия сблъсък с държавата. 

"Национална" ли ще е Националната лотария: Основният юридически аргумент на Божков се базира на чл. 18 от конституцията, който уточнява кои са изключителните права на държавата в икономиката. И по-точно: "(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества". 

"Конституцията ясно казва: монополите са в няколко точки. Само там може да има монопол. Така че даже и да мине законопроектът, който прави държавата монополист – ние може да не го изпълняваме...", казва Божков пред "Свободна Европа". 

На уточняващ въпрос какво има предвид с това допускане, той  казва: "Не че няма да изпълня закона, просто ще съдя държавата за принудително изземване на бизнеса и неговия най-голям актив - лиценза".

Първа опция: Конституционният съд - Божков сам подсказва за един от възможните варианти, който обаче зависи изцяло от помощта на трети институционални играчи. А такава подкрепа засега не се вижда. 

"Ние ще жалим в Конституционния съд. Това е грубо погазване на конституцията. Но ако има 47 съвестни депутати – могат да сезират Конституционния съд. Президентът може, главният прокурор също може", казва той пред медията, която уточнява, че броят на народните представители, нужни за конституционна жалба, е поне 48 души. 

Конституционният съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите, но само по външна инициатива. Тя може да дойде и от Министерския съвет, от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд. Тоест - фирмите на Божков биха могли да атакуват евентуалното отнемане на лицензите от Комисията по хазарта пред Административния съд. Ако ВАС установи несъответствие между конституцията и формалното законово основание за отнемане на лкиценза, той е длъжен да спре производството по делото и да внесе въпроса пред КС. 

Интересът на Кокалис: Още една опция е спорът да се прехвърли за решаване на наднационално ниво заради съдружието на Божков с гръцката компания "Интралот" в "Евробет" - дружеството, което организира "Лотария България": 

"Най-странното е, че има още една компания, която има гръцко участие – 45% ("Интралот"). Те искат да го конфискуват и него. Дали те ще си мълчат? Предполагам, че ще се оплакват някъде – я при тяхното правителство, я по Европа. Малко са тръгнали безпардонно", казва Божков пред СЕ. 

Партньори в "Интралот" са Сократис Коккалис, Хистостомос Сфатос и Николаос Николакопулос. Гръцката лотарийна компания оперира в страни от цял свят като доставчик на технологии и организатор на игри. До момента няма официална позиция от тяхна страна по законопроекта за одържавяване на частните български лотарии. 

Кой ще покрие печалбите? Един от най-важните казуси в евентуалното бъдещо дело между Божков и държавата ще е въпросът кой носи отговорност за изплащането на спечелените суми след национализацията на частните лотарии. 

Предложението на Валери Симеонов е следното: Организаторите на игри да изплатят всички дължими печалби до 30 юни 2021 г. или разсрочено - до 2025 г., като учредят безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на Държавната лотария. 

Контратезата на Васил Божков: "Не може да те задължават да изплащаш нещо, което ти отнема правото на дейност... Държавата да го свърши. Тя прекратява дейността. Тя трябва да си го плати. Не знам колко точно са парите, надали са толкова големи, че да не можем да ги платим, но все пак държавата прекратява дейността. Тя трябва да си плаща". 

Икономията на мащаба: По думите му - евентуалните неустойки по внезапно прекратените дългосрочни договори на доставчици и разпространители на Лотарията може също да бъдат прехвърлени на държавния бюджет. 

"Трябва да платят и договорите на доставчиците, които са много, защото са 10-годишни. На разпространителите – също. Противоконституционното спиране на лотарията ще се отрази тежко на много други бизнеси, част от процеса. Също така и на 40 000 човека, които са пряко част от бизнеса. Не е само “Лафка”. Нашата мрежа е много по-голяма. Всички, които продават билетчета и вземат процент и живеят от това семействата им, ще бъдат засегнати", казва още Божков. 

Детайлите около въпросните 10-годишни договори не са изяснени, но думите му са показателни за мащаба, до който са достигнали двата най-големи лотарийни организатори за по-малко от 5 години. 

"Прехвърлете таксите ни към спорта": Една от основните атаки на Божков е срещу мотивите на проекта на Валери Симеонов, в които липсва по-подробен анализ на разходите и ползите от промените. В текста на законопроекта се казва, че той "не предвижда публични разходи, необходими за реализирането му. В резултат на влизането му в сила ще се увеличи съществено размерът на средствата, които държавата отделя за спорта и спортните обекти, и/или съоръжения в държавните и общинските училища". 

Реакцията на Божков е: "Ако това е истинската цел - да бъде монополизиран от държавния тотализатор, то резултатът няма да е в посока повече приходи за държавата. Ще бъдат загубени огромни потенциални приходи, които могат да отиват за всякакви добри цели... Оценката на въздействието на проектозакона е 1 страница без 1 цифра. Ако мотивът ти е да увеличиш парите за спорт, лесното и демократично “решение” би било не да закриваш един бизнес, а да прехвърлиш неговите данъци или такси към спорта". 

Според действащия Закон за хазарта, държавата има право да организира хазартни игри само с цел подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело. Частните лицензирани компании "имат право да спонсорират мероприятия", които подпомагат описаните по-горе сектори. От 2013 г.  законът предвижда и ежегодно превеждане на 10% от държавните такси върху хазарта към Национален фонд "Култура". Това обаче не се изпълнява заради противоречие със Закона за публичните финанси. Организаторите на хазартни игри са длъжни да правят и вноски за социално отговорно поведение, които са в размер на 5000 лв. на година. 

Кой определя облагането на Националната лотария? Най-същественият въпрос в последните спорове около хазартния бизнес е свързан с освобождаването от корпоративен данък и въвеждането на законовата възможност за облагане по двойна скала за една и съща дейност. 

Законът за хазарта казва, че за издаване на лиценз за онлайн залагания се събира 2-компонентна държавна такса. Първият компонент е фиксиран: 100 000 лв. еднократна такса. Проблемът идва във втория компонент: променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. 

През декември 2019 г. Efbet на братята Боян и Цветомир Найденови атакуваха Божков през КЗК за нелоялна конкуренция, като обявиха, че грешното облагане на лотарията може да е довело до загуба на държавния бюджет в размер на 250 милиона лв. Причината - фирмите на Божков внасят такса с по-висока ставка, но на по-малка основа ("върху стойността на получените такси и комисионни"). 

Отговорът на Божков - "Плащано е всичко по закон. законът дава две възможности: по-широка база и следва по-нисък данък, по-тясна база с по-висок данък. Ние смятахме, защото работим научно, че при по-тясна база е по-добре за компанията. Но, всеки един билет, за всяка една игра е разписано от комисията какъв данък да плащаме. Има три състава на комисията (по хазарта – б.а.) сменени оттогава. Всеки един го е подписвал.... През цялото това време министър е бил Владислав Горанов. Сигурно е знаел. Но няма нарушение на закона". 

Дали има нарушение или не - очаква се отговорът да бъде даден от Агенцията за държавна финансова инспекция, която започна проверка по случая в края на миналата година по искане на министър Горанов. 

Божков казва, че "Ако трябва да плащаме нещо – ще плащаме", но отново подчертава, че ще води дела срещу държавата при евентуално изискване за връщане на неустойки: "Ако държавата иска – ще спорим в съда. Даже и да сме плащали нещо грешно – могат да ни изискат суми месец назад". 

Той коментира още, че "лотарията щеше да е фалирала", ако плащаше таксите по различната формула.  

Бъдещето на "Левски"? Божков отрича да е заплашвал правителството с протести чрез мобилизиране на агитките на "Левски", но не крие, че целта е да се окаже натиск върху премиера Бойко Борисов за спиране на законопроекта ("Ако и на тях не им реагира – нека си гласуват каквото искат"). 

"Ако мине този законопроект, аз няма да мога да продължа с “Левски”. Това беше целта на срещата и всичко, което им казах", казва още той. 

Той твърди, че не е бил "помолен или принуден" да купи клуба, а сам е поискал да помага. Защо? "Просто мина време и пак ми се дозанимава. Отборът щеше да изчезне, както изчезна ЦСКА, а на определен етап от развитието си човек може да си позволи да прави добри неща". 

Бъдещето на Нова телевизия? Божков не отрича, че "между 20 и 25 милиона" от рекламните приходи на Нова ТВ се дължат на неговия бизнес, което го превръща в един от най-големите рекламодатели на медията. На въпрос как би се отразило оттеглянето на този ресурс той казва следното: "Ако такива пари не постъпват в една българска медия, ще й се отрази тежко. Сигурно ще се отрази тежко и на програмите, които правят и на дейността, която развиват. Ще се отрази тежко на независимостта на тези програми. Но ако такива пари липсват от който и да е било бизнес, ще се отрази тежко". Божков не коментира евентуалното запазване на обема на рекламни разходи на бъдеща одържавена лотария, но казва: "Мисля, че частното финансиране е за предпочитане в една частна медия, именно заради независимостта на програмите".

Той твърди, че въпреки огромните разходи за реклама не влияе върху политиката на телевизията, но признава, че през 2018 г. е правил опити да използва платформата й в своя защита при първия проект на Валери Симеонов. Периодът съвпада и с решението му да спре рекламата си в медията "докато не дойдат нови собственици".  

"Оттеглих рекламата за малко, докато не дойдат новите собственици, понеже Нова телевизия отказа да ме подкрепи срещу Валери Симеонов. Исках хора, които са запознати със случая, да бъдат питани за гледната им точка, исках да бъдат зададени въпроси на Валери Симеонов за мотивите и целите. Тогава ми отказаха. Тогава им казах: като искате този закон да мине, значи не искате тази реклама – довиждане. Да, поисках, доколкото правото на една засегната страна от един закон може да търси гледните точки. Това е нормално. И ето колко влияя – не ми дадоха дори да се разследват факти и данни", казва той. 

Божков твърди, че не познава чешкият милиардер Петр Келнер, който направи опит да придобие медията. 

"Политиците винаги са ми пречили": Божков изразява съмнения, че реалните мотиви на промените са политически и/или корпоративни. 

"Обикновено държавите национализират, за да спасят бизнес, а не за да го дадат на друг. Кое го налага? Каква е целта – да го вземем от този, който го е направил успешен? Да го дадем на друг, може би? (Кой е другият?, "Свободна Европа"). Не знам. Някой друг, но не съм аз. Но със сигурност има друг, не знам кой е – сега мислим и анализираме, разследваме", казва той. 

Той твърди, че "сигурно познава 4-5 депутати максимум (Делян Пеевски е един от тях, б.р.)", но няма близки отношения с когото и да е от тях. 

"Виждате какво е положението. "Искаме да го заграбим" – това е положението. Колко бизнеса са заграбени досега, не знаете ли?.. Вие сигурно също знаете, сигурно и аз знам", казва още той. 

На въпрос как самият той е успял да изгради бизнес "независимо от политическата среда в България", Божков казва: "Даже въпреки политическата среда. Защото политиците винаги са ми пречили. Въпреки тях съм печелил (обществени поръчки, б.р.). Понеже съм бил най-добър. И въпреки това продадох този бизнес – строителния. Ние сме печелили обществени поръчки без нито един лев подкуп. Защото сме по-добри. А и по тази причина съм работил на загуба. Строил съм три магистрали, от всяка една съм загубил по 20 милиона лева и съм ги компенсирал оттам откъдето съм имал печалба. На загуба бяха магистралите, но имах поръчки за пътища и други малки обекти, от които съм компенсирал. Като цяло не съм бил на загуба". 

Отношенията му с Делян Пеевски: Божков ги определя като "нормални" - "Познаваме се, говорим си, но нямаме пресечни точки, конфликти или пък близко приятелство". Той отхвърля съмнението, че депутатът от ДПС може да има интерес от изхвърлянето му от хазартния бизнес и казва следното: "Мисля, че Пеевски е демонизиран. Не е чак такъв злодей. Все пак слухове. Случи ли се нещо и все Пеевски виновен. Според мен не е чак така". 

Отношенията му с Бойко Борисов? "Не ми вдигна", казва Божков на въпрос дали е опитал да говори с премиера след внасянето на проекта на Валери Симеонов. Не става ясно дали и колко честа комуникация поддържат двамата. 

Прочети