Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Кметът на София Васил Терзиев ще върне за повторно разглеждане в Столичния общински съвет решението за изграждане на 75-метрова сграда в район „Младост“.
Решението беше прието от СОС на 30 април 2026 г. и предвижда учредяване на право на строеж за 22-етажна сграда с близо 60 хил. кв. м разгъната застроена площ върху терен до метростанция „Александър Теодоров-Балан“. Докладът е внесен от районния кмет Ивайло Кукурин и общинския съветник Драгомир Иванов.
Имотът е почти изцяло общински. Малко над 92% от парцела е собственост на Столичната община и на дружеството „Софийски имоти“, а останалите близо 8% са на частния инвеститор „Билд Топ лукс“.
В замяна на своя дял общината трябва да получи 30% от бъдещата сграда като обезщетение. Първоначално този процент беше 26%.
По думите на Терзиев към момента няма основания за притеснения относно законосъобразността на процедурата. Той каза, че икономическият интерес на общината е добре защитен, особено след корекциите, направени при окончателното приемане на решението.
Кметът отхвърли твърденията на „Спаси София“ за „22 етажа корупция“ и „80 милиона евро печалба“ като несъответстващи на реалната икономическа рамка на проекта.
Той обаче посочи, че връща решението по съображения за целесъобразност, свързани с натоварването на транспортната и социалната инфраструктура в района.
Казусът предизвика обществено напрежение. На 12 май жители на „Младост“ блокираха движението по бул. „Александър Малинов“ в знак на протест срещу проекта. Част от протестиращите поискаха и оставката на районния кмет Ивайло Кукурин.
Зам.-кметът по градско развитие и планиране арх. Любо Георгиев също коментира казуса и заяви пред БНР, че Столичната община ще предложи алтернативно решение за застрояването на терена.
„Не изглежда добре. Това е причината да съм в общината, за да променим начина, по който се взимат решения за града“, каза той.
Според Георгиев проблемът е, че максимално допустимите параметри за застрояване често се превръщат в стандарт, без достатъчна оценка дали това е най-доброто решение за конкретната градска среда.
Терзиев заяви, че концепцията високите сгради да се изграждат по големите булеварди и в близост до метро е правилна и е заложена в Общия устройствен план на София.
Ключовият въпрос обаче остава какви да бъдат конкретните параметри на застрояването и как да се постигне баланс между новото строителство и нуждите на квартала.
Казусът с къщите на „Шишман“
Терзиев коментира и искането за ново строителство на мястото на стари сгради в центъра на София.
Става дума за имоти на ул. „Цар Шишман“ 11 и 13 и ул. „Славянска“ 26, в участъка между улиците „Славянска“ и „Ген. Паренсов“. Собствениците са поискали разрешение за изработване на подробен устройствен план, който да позволи изграждане на по-високи сгради на мястото на сегашните двуетажни постройки.
Темата стана публична след публикация на блогъра Боян Юруков, който разпространи документи, свързани с внесеното заявление. Според тях сред собствениците са фирмата „Санара Прима“, религиозна организация, свързана с катедралния храм „Св. Александър Невски“, и две физически лица.
От публикуваните скици се вижда, че планът е новите сгради да бъдат с по четири и пет етажа.
Терзиев заяви, че към момента няма издадена виза за проектиране, няма одобрен подробен устройствен план и няма разрешение за строеж.
По думите му Столичната община работи заедно с районната администрация и направлението по градоустройство по план за защита на тези сгради.
Кметът посочи, че общината разглежда района като културен ансамбъл и историческа ценност, въпреки че отделните сгради нямат статут на индивидуални недвижими културни ценности.
Самите къщи попадат в зона със статут на групова недвижима културна ценност. Това означава, че всяка бъдеща намеса трябва да бъде съгласувана по реда на Закона за културното наследство, включително с Министерството на културата.
От район „Средец“ настояват за по-сериозна защита на историческата среда и ограничаване на презастрояването в тази част на центъра. Районната администрация предлага трите сгради да бъдат обявени за единични недвижими културни ценности, тъй като са запазени в автентичен вид и имат значение за облика на квартала.
Терзиев отбеляза, че темата вече е обсъждана с представители на Министерството на културата. Според него би било добре статутът на редица сгради в София да бъде възстановен, за да могат те да получат реална защита.
Какво ще стане с фигурите от Паметника на Съветската армия
Кметът коментира и искането Столичната община да придобие фигурите от Паметника на Съветската армия.
По думите му основният мотив е те да станат общинска собственост, така че решение за бъдещето им да бъде взето от Столичния общински съвет като отговорен орган.
Терзиев посочи, че общината вече е собственик на терена, затова според него е логично и фигурите да бъдат общинска собственост.
Той подчерта, че това не е еднолично решение на кмета, а въпрос, който е в правомощията на СОС и държавата.
Предстоят публични обсъждания дали фигурите трябва да бъдат върнати на мястото им, или преместени другаде.
„Пространството трябва да бъде развито по начин, който обединява обществото, а не го разделя“, заяви Терзиев.
Кметът допълни, че Столичната община започва процедура за идеен проект за бъдещето на пространството в Борисовата градина около мястото, където беше паметникът. Сега там е само постаментът му.
Църквата и частни собственици искат да бутнат стари сгради на ул. “Шишман” в София
Жители на „Младост“ протестират срещу строежа на 75-метрова сграда
