Филмът Love Me Tender бешe в програмата на тазгодишното издание на фестивала Cinelibri. Това е пълнометражният дебют на режисьорката Анна Казанав Камбе – адаптация по втория роман от автобиографичната трилогия на Констанс Дебре, бивша адвокатка, част от прочутата френска династия Дебре, която превръща собствения си живот в материал за едни от най-смелите и провокативни книги на съвременната френска литература.
Главната героиня Клеманс, изиграна от Вики Крийпс, е ясно разпознаваемото ѝ алтер его – писателка, напуснала успешната си кариера и брака си, която се оказва въвлечена в изтощителна съдебна битка за попечителството над осемгодишния си син.
В началото на филма заварваме Клеманс (Крийпс) в привидно подреден живот – вече две години тя и бившият ѝ съпруг Лоран (Антоан Рейнартц) споделят грижите за сина си. Когато обаче решава да му признае, че има връзки с жени, това откровение отприщва лавина от ревност и обвинения, които задвижват бюрократичната машина срещу нея. Лоран използва системата, за да я отстрани от живота на детето им, като превръща личния ѝ избор в продължителна и болезнена война.
Вики Крийпс, позната от Corsage и Phantom Thread, създава образ, в който зад външното спокойствие пулсира постоянна тревога. Камерата на Кристи Бабул се движи плътно около нея, като улавя колебанието между сила и уязвимост. Широките дрехи, късата коса, спартанската ѝ дисциплина – плуване, писане, срещи с момичета, много момичета – изграждат портрета на жена, която се опитва да подреди наново живота си след рухването на стария му ред.
Така Love Me Tender се превръща в деликатен, но разтърсващ портрет на жена, изправена пред избора между личната истина и ролята на майка – две начала, които съвременният свят все още трудно примирява.
Романът на Констанс Дебре, по който е създаден филмът, е вдъхновен от реалната ѝ съдебна битка за попечителството над сина ѝ – процес, започнал, когато се разкрива като хомосексуална в средата на 40-те си години. Тя произхожда от прочутото „френско семейство Кенеди“ – дядо ѝ, Мишел Дебре, е автор на френската конституция и премиер при Де Гол, а баща ѝ, Франсоа Дебре, е военен журналист, завърнал се от Азия с пристрастяване към опиума. Майка ѝ, аристократка и бивш модел, умира, когато Констанс е едва на шестнайсет.
Когато Дебре напуска правото, брака и удобствата на буржоазния живот, тя насочва цялата си енергия към писането. Първият ѝ роман Play boy (2018) печели наградата Prix de la Coupole и предизвиква скандал, а Love Me Tender (2020) разглежда съдебната битка за майчинството.
Третата ѝ книга, Name (2022), затваря автобиографичната трилогия – в нея Дебре се обръща към детството си и разрушава мита за фамилията, от която произхожда.
„Винаги има цена за свободата,“ казва писателката. „Но това е добър начин да гледаш на живота. Вместо да мислиш, че върху теб се сипят удари, осъзнаваш, че те идват, защото живееш така, както искаш.“
В интервютата си Дебре описва алтер егото си Клеманс като „Дон Жуан в женски образ“ – жена, която отговаря на обществото с радикална искреност и сексуална независимост, като отказва да се впише в „приемливия модел на буржоазната хомосексуалност".
Стилът ѝ на писане е изчистен, дори лишен от емоция. Дебре съзнателно се дистанцира от френската традиция на психологическа проза и търси език, който предава опита непосредствено – без анализ, без украса, без обяснение.
Казанав Камбе остава вярна на тази философия. Нейната Клеманс не търси прошка, не се оправдава. Тя просто настоява да съществува. Вики Крийпс играе с пълна отдаденост, но без патос.
На финала Love Me Tender не предлага облекчение, а яснота. Клеманс осъзнава, че не може да угоди на всички — нито на бившия си съпруг, нито на съдиите, нито на обществото. Единственото, на което е способна, е да се опита да остане вярна на себе си. И да плати цената за това.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
