Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
48 депутати от "Възраждане" и ИТН, плюс Радостин Василев, са отправили питане до Конституционния съд, което може да забави приемането на планираните промени в Конституцията.
Задачата пред КС е да разтълкува конституционните текстове (чл. 155), които въвеждат процедура за гласуване на промени в основния закон. Те предвиждат две различни хипотези:
- Народното събрание може да измени конституцията със 180 гласа на три гласувания в различни дни, или
- Ако предложението получи по-малко от 180, но повече от 160 гласа подкрепа, то се поставя на ново разглеждане след 2-5 месеца. При новото разглеждане, предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 160 депутати.
Конституционният проект на Христо Иванов събра само 161 гласа на първото си обсъждане в пленарната зала през октомври. Това е само един глас над минималния брой, нужен за продължаване на процедурата във втората конституционна хипотеза.
Бойко Борисов и тогавашният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ символично не присъстваха на гласуването, въпреки че ГЕРБ и ДПС подкрепиха реформата.
Предстои новото ѝ разглеждане да се проведе на 6 декември, а заявените досега намерения са второто и третото четене да се случат в рамките на следващите няколко дни.
"Възраждане" и ИТН обаче искат КС да обясни дали ако промените в Конституцията бъдат подкрепени отново от поне 160 депутати през декември, то при второто и третото четене е достатъчно мнозинство от 160 гласа, или трябва да бъдат събрани 180 гласа за всяко от тях. Ако КС се произнесе в този дух, това ще значи забавяне и на второто, и на третото четене на конституционната реформа с между 2 и 5 месеца, както се случи след приемането на проекта през октомври със само 161 гласа.
При това положение окончателното приемане на промените в конституцията може да се отложи най-рано за април 2024 г., пише правният сайт "Лекс". Това е и мнението, което се застъпва от специалисти по конституционно право като проф. Емилия Друмева (бивш правен секретар на Румен Радев) и доц. Наталия Киселова.
Въпросът възниква сега - след 5 по-ранни изменения в Конституцията - защото за първи път се случва текстовете за изменение на основния закон да нямат подкрепа от поне 180 депутати.
Според Радомир Чолаков - депутат от ГЕРБ и юрист, това не било саботаж на конституционната реформа от страна на ИТН и "Възраждане".
Той смята, че е добре да се направят редакции, "около които да има консенсус", и тогава партиите от мнозинството могат да съберат и повече от 180 гласа.
"Според мен при изменения на Конституцията трябва да се стремим именно към максимален консенсус и всички политически сили са призвани да мислят държавнически, а не за тясно политическите си цели", казва той пред медията.
Искането е внесено на 17 ноември и е разпределено на съдия Красимир Влахов от КС като докладчик. Предстои институцията да реши дали ще допусне казуса по същество или не. Ако не го допусне и прецени, че конституционните текстове са достатъчно ясни, няма да има пречка пред приемането на измененията в основния закон до края на тази или началото на следващата година.
