Създават първата фабрика за грамофонни плочи у нас от 30 години насам

След 1994 г. в България не е изработвана грамофонна плоча. Това обаче ще се промени през 2025 г., когато първата фабрика за винили в страната от "Балкантон" насам и единствената към настоящия момент на Балканите ще бъде открита.

Това става ясно от интервю за БТА на Илия Григоров - един от хората, които стоят зад идеята.

Всъщност той е по-познат с псевдонима си Григовор - един от успешните съвременни артисти на българската музикална сцена като част от хип-хоп групата So Called Crew. Негови съдружници в създаването на фабриката са Яне Василев и Коста Хантов. И двамата работят в кино центъра в "Бояна" от години.

Фабриката, разположена в село близо до София, ще започне да изпълнява поръчки от февруари, като в рамките на месец има капацитет да произвежда до 20 000 винила. Тя ще се казва Rakamakafon.

"Има много голям интерес от Балканите, даже не съм сигурен в началото как ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И много български артисти искат да направят при нас плочи", казва Григоров.

Възраждането на винила

От 2007 г. насам пазарът на грамофонни плочи расте постепенно на глобално ниво. През 2015 г. Великобритания откри първата си официална класация за албуми на винил, след като продажбите отбелязаха непрекъснат ръст за седем поредни години. През 2022 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ отчете повече продажби на винили, отколкото на компакт дискове за първи път от 1987 година насам.

Според френската междупрофесионална организация, която защитава интересите на местната звукозаписна индустрия, обемът на продажбите и приходите, генерирани от винилови плочи, са се утроили между 2016 и 2021 г., предава БТА.

Тенденцията е сходна в Германия, Китай, Япония, Бразилия и редица други страни.

Григоров смята, че България не е изключение и също не е подмината от възраждането на винила.

"Появяват се все повече магазини, в който се продават плочи, в бензиностанциите продават плочи. Много от хората в индустрията въобще не са предполагали, че това ще се случи и общо-взето навсякъде продажбите от магазин до краен потребител нарастват експоненциално всяка година", казва той.

Според него в България новата вълна първоначално е обвързана по-скоро с хипстарията и "градското номадство" - да купуваш и колекционираш винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче прераства в нещо повече.

"Ако погледнем от птичи поглед музикалните ери, след компактдисковете през 90-те и след това глобалното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един момент в средата на 2010-та хората отново получават този глад за физическо копие, но да не е диск, защото дискът вече малко се е изтъркал", смята Григовор.

Производството на плочи у нас спира в началото на века след приватизацията на "Балкантон". Въпреки че Rakamakafon няма да откаже поръчки за 2000 или 5000 бройки, основната целева клиентела е по-различна.

"Много искаме да обръщаме внимание наистина на хората, които издават по-малко бройки, но издават консистентно. Повече независима музика. Има изключително много артисти, автори и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – пълно е с издания. Искаме да не ги пращат в Нидерландия, а тук", казва Григоров.

Фабриката може да се окаже от особено значение за по-малките изпълнители.

"Направих груби изчисления, че един милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има много групи, които имат по 400 хардкор фена, но няма да направят един милион стрийма в Spotify. Ние искаме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които правят по-шантава и алтернативна музика, която не може да избухне толкова на дигитално ниво. По някакъв начин по-ценителска музика. По този начин бихме стимулирали хората и да продължават да правят музика. Това е много важно за Балканите - имаме изумителни неща, които трябва да съхраняваме и най-добрият метод на съхранение е физическото копие, което издържа 200 години", коментира Григовор.

Екипът зад Rakamakafon има амбиции да издаде и компилации със стари български песни, става ясно още от думите му.

"Мисля, че няма много такива издания. Има много английски, холандски, американски лейбъли, които правят компилации със стара соц. музика. Такива има и от Унгария, има и от бивша Югославия. Някой е селектирал 20 парчета, които са много фънки. Ние също искаме да направим такива балкантонски компилации, но тепърва трябва да се свържем с праводържатели, продуценти... Много труден процес предстои, но много искаме да го направим", каза той.

"Носталгията" на Gen Z по аналоговото минало не е това, което изглежда