Венелин Петков призова за сериозна реформа в БНТ и "връщане на журналистиката в новините", като описа обществената телевизия като "спящ великан", който е оставен с пасивна роля в медийната среда.
Петков се яви на изслушване в СЕМ като кандидат за генерален директор, като отговаряше на серия от въпроси - от финансирането на БНТ, началния час на централната емисия на "По света и у нас" и политизираното съдържание на сутрешните блокове, до теми като привличането на вътрешна подкрепа от служителите на медията, отказа му да се срещне предварително със синдикатите в БНТ и личните му способности да работи в "екип и творческа атмосфера".
Бившият шеф на новините в bTV реши да обясни начина, по който ще стимулира талантливите журналисти да остават в БНТ.
"Признавам, че съм се опитвал да "открадна" хора от БНТ и те са идвали поради две причини - първо, възможността да си упражняват професията, и второ, по-доброто заплащане. Това е начинът, по който ще преодолеем текучеството", каза той.
"Върнем ли журналистиката в БНТ, всички ще усетят промяната веднага. Когато се правят репортажи, които носят елемент на разследване и разследващите журналисти показват материали за злоупотреби с обществени поръчки например, аудиторията ще се върне. Липсва съдържание, което да привлече аудиторията. Връщането на журналистиката е приоритет номер 1", каза още той.
Петков коментира, че опитите за политически контрол върху БНТ не са нови, а са част от практиката през целия преход.
"Проблемът е, че БНТ стои малко встрани. Не иска да влезе в конкуренция в областта на журналистиката и публицистиката. Това е същественият проблем. Когато българското общество осъзнае, че БНТ е фактор в журналистиката, и то водещ фактор, това ще е първа стъпка за оздравяването на медийната среда", каза още той.
Петков коментира, че има собствен опит като бивш служител в БНТ и познава свои колеги от националната телевизия.
"Искам да знам какво пречи на тези колеги да бъдат номер 1, защо са принудени да бъдат далечният догонващ трети. И когато разбера какво им пречи, ще направя всичко възможно тези пречки да ги няма", каза още той.
Той постави въпроса защо БНТ има сходен брой служители като на двете конкурентни частни медийни групи - почти 1200 щатен състав. Петков се обяви за пълна финансова ревизия на БНТ и функционален анализ на длъжностите, като каза, че вижда "дублиране на отдели и длъжности, които будят въпросителни".
Той отдаде този проблем на организационна "култура на силозите", в която всеки професионалист работи само в интеграция с най-близките си колеги, без да споделя информация и без да комуникира с колегите си в останалата част от организацията.
Пролет Велкова и Симона Велева решиха да поставят няколко въпроса, свързани с проблемни епизоди от работата на Петков в bTV - от твърдения на негови бивши колеги за това, че "невинаги е уважителен" към сътрудниците си, през свалянето от ефир на определени журналисти, до мнението му за излъчването на новини на запис - практика, която bTV поддържаше за най-късната си емисия до момента, в който се случи терористичният атентат в Париж през ноември 2015 г., а медията не успя да го отрази в часа на новините си.
Петков обяви, че твърденията за "агресивен и избухлив" характер се публикуват от "жълтите издания с определена цел".
"Аз съм принципен човек. Но не съм агресивен и избухлив човек. Ако някой се е засегнал на принципни забележки за това що е то телевизията, това е съвсем друга тема", каза той, на което Пролет Велкова коментира, че критиките, които тя е научила от свой източник, са допълнени с изтъкването на това, че Петков е бил "принципен ръководител и не се е поддавал на политически влияния".
Той призна, че "понякога не всичко е в ръцете на един-единствен човек", когато става дума за кадровите решения в бившата му медия на въпроса за прекратяването на отношенията с водещи журналисти.
Колкото до новините на запис: "Никога не бих пуснал и не бих подкрепил управленско решение, което предполага пускане на новини на запис. Като директор на новини въпреки протестите ми и предупрежденията ми, че това е кошмар, който чака да се случи, тогавашният изп. директор на бТВ взе управленско решение да премести новините на запис. Кошмарът се случи, аз бях потърпевш".
Венелин Петков се застъпи и за по-сериозно внимание към изпълнението на обществената мисия на БНТ във връзка с плурализма и отразяването на мнения.
"Плурализмът на мненията е задължителен. Но има гледни точки, които нямат място в ефира на национална медия. Това са призоваването към агресия, призоваването към насилие, особено на деца, изповядването на крайни националистически и фашистки идеи. Отговорността на БНТ не е само да дава плурализъм на гледни точки, а да се грижи за обществения интерес. Тук е ролята на журналиста, който провежда интервюто. Не казвам, че трябва да спираме хора от ефир, но е изключително важно журналистът да направи така, че на аудиторията да стане ясно, че тезите на този човек представляват пропаганда или недопустимо поведение", каза той.
Венелин Петков обясни, че е отклонил поканата за предварителна среща със синдикатите на БНТ заради принципна позиция.
" В момента тече конкурс, който е регламентиран в закона - правомощията са на СЕМ да прецени кой да бъде генералният директор на БНТ. Изборът на управител на една компания е задължение и право на нейните собственици. Собственикът на БНТ е българският народ. Той е излъчил свои представители, които са натоварени със задължението да проведат избор на управителя. Синдикатите имат задължение да защитават правата на служителите - трудовото законодателство да се спазва - но не е право на синдикатите да определят кой ще е управителят на компанията, чийто собственик е българският народ", каза той.
В СЕМ разкритикуваха "репутационните щети" от Кошлуков върху БНТ
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
